За или против свободната търговия? Много бизнесмени, политици и работници казват, че подкрепят свободната търговия, „но при определени условия” – това е така, защото те лесно могат да усетят и видят безработицата, но не и откриването на работни места и ръста в приходите. Потребителите се облагодетелстват от свободната търговия, що се отнася до по-ниски цени и повече продукти от по-високо качество. Само си представете колко празни рафтове и скъпи продукти щеше да има по супермаркети като „Уол-Март”, ако ги нямаше вносните стоки.
Търговията намалява производствените разходи заради икономиите на мащаба (нещо, което е добре обяснено от бащата на съвременната икономика Адам Смит още през 1776 г.). Колкото по-голям е пазарът, толкова по ниска е стойността на единица продукция. Втората голяма причина в полза на търговията е „сравнителното предимство”, при което един производител има относително предимство при разходите за даден продукт, докато втори производител има предимство за друг продукт (Дейвид Рикардо описва класическото обяснение на сравнителните предимства през 1817 г.).
Модерната теория на търговията е изградена тъкмо на тези основи, но разглежда множество стоки и услуги на територията на множество конкуриращи се юрисдикции и предприятия, заедно с ефектите от промяна във валутните курсове, данъчни разлики, а също и стандартите за труд и безопасност. Флорида може да произвежда портокали много по-евтино от Върмонт, докато Върмонт са по-добри в производството на кленов сироп и затова те продават едни на други съответните стоки. Всеки щат продава тези и много други продукти не само в границите на САЩ, но и на световния пазар, което позволява да се правят много по-големи икономии, а в резултат цените се понижават и качеството на продуктите се вдига за потребителите по цял свят. По-големите пазари същевременно позволяват на производителите на портокали от Флорида и на кленов сироп от Върмонт да правят по-големи печалби и да наемат повече служители с по-високи заплати. Подобна търговия е от полза за всеки.
През 2003 г. САЩ и Чили подписаха споразумение за свободна търговия. В Чили, която се намира в Южното полукълбо, културите растат точно в противоположното време от годината, спрямо сезоните в САЩ, но в резултат от свободната търговия и евтиния глобален транспорт, американският потребител може да купува от супермаркетите пресни плодове и зеленчуци от Чили през цялата зима и то на ниски цени. Приходите от продажбите на селскостопанските продукти, на медта, както и на други стоки и услуги в посока САЩ, позволяват на Чили да купува съвременни технологии от САЩ за селското си стопанство, пътнически самолети „Боинг” и други продукти, като по този начин прави Америка по-богата.
Като всяка страна се специализира в дадена област, където е най-добра, повече работници биват назначавани и в двете държави на по-високи заплати. Свободната търговия е един от ключовите фактори Чили да се превърне от относително бедна страна, каквато бе преди 40 години, в развитата държава, каквато е днес. Когато правителствата налагат търговски ограничения под формата на тарифи, квоти и други данъци и регулации, цената на стоките и услугите за потребителя се покачва, производителите започват да печелят по-малко и съответно наемат по-малко работници с по-ниски надници. В даден момент бремето е толкова сериозно, че от печелившата ситуация се превръща в губеща и за двете страни.
Много страни искат да изнасят стоки и услуги без ограничения, но налагат такива върху достъпа до собствения си пазар. САЩ налагат доста ниски мита на японските продукти, докато в Япония има много строги ограничения за американските фермери, които искат да продават ориз на този пазар. Американските фермери произвеждат ориз при много по-ниски разходи, отколкото японските им колеги (които често са малки производители със силно политическо лоби). Японците произвеждат много напреднали индустриални роботи, които са ценни за американските производители относно намаляване на производствените им разходи. Би ли имало смисъл, ако САЩ наложат високи тарифи или квоти за тези роботи, защото Япония е отказала да отвори оризовите си пазари за американски производители?
САЩ може да спорят, че ограниченията на Япония са нечестни както за американските производители, така и за японските потребители – което е вярно. Вносът на японски роботи в САЩ е печеливш не само за азиатските производители, но и за Америка, която може да купува по-добри инструменти на по-ниска цена. Съответно ответни мерки от страна на САЩ биха били деструктивни и за двете страни. Държавни или субсидирани от САЩ предприятия в трети страни могат да продават на международните пазари на цени под разходите (за дълги периоди от време), което е считано от частните фирми за нечестно, тъй като ги принуждава да понасят загуби или дори да напуснат бизнеса.
Страни, които изкуствено намаляват стойността на собствената си валута, принуждавайки износът им да се продава на по-ниски от реалните пазарни цени, също са замесени в нечиста конкуренция. Подобни действия на държавите намаляват приходите на собствения им народ, докато потребителите в чуждите страни печелят от по-ниските цени – но цената е унищожаването на работни места в държавите, споменати по-горе. Мнозина винят свободната търговия за загубата на работни места в производствената сфера на САЩ, но истинската причина е повече свързана с автоматизацията на глобалното производство и с деструктивната данъчна и регулаторна политика на Америка.
Едничкото и много просто нещо, което САЩ могат да направят, за да си възвърнат работните места, е да намалят ставката на корпоративния данък, който е най-високият в света, и да премахнат прекомерните регулации. Митата и другите търговски ограничения само ще повишават цените за потребителя, като по този начин ще се купува по-малко и ще се закриват работни места. Загубите на работни места от външна търговия лесно могат да се видят, но откритите от свободната търговия работни често остават незабелязани.
Справка ПИК:
Текстът на Ричард Ран е част от постоянната му колонка във „Вашингтон Таймс”. Ран e заместник-ръководител и главен икономист на Американската търговска камара по времето на президента Роналд Рейгън. Като икономист защитава идеите на либертарианството и минималните държавни регулации за бизнеса. Част е от обществото „Монт Пелерин”, свързано с Чикагската школа, и считано за философски център на неолиберализма. През 1990 г., по молба на правителството на Андрей Луканов, съвместно с Роналд Ът и други американски специалисти, изработва план за преминаването на България към пазарна икономика.