Символът на България крие своите тайни
Историците не знаят кого и какво изобразява монументът
Мадарският конник е едно от онези български чудеса, за които няма еднозначно тълкуване, но има различни версии и хипотези защо е създаден. Най-смелите обяснения го свързват с митичния континент Атлантида и тракийската богиня Бендида. Безспорно е, че скалното изображение се намира на 23 метра височина от основата на отвесна скала в комплекс на древно тракийско светилище близо до село Мадара на 20 километра от Шумен.
Релефът изобразява ездач на кон, следван от куче. В нозете на коня е изобразена според едни изследователи фигура на лъв, а според други – на тигър или рис. Не е единно и мнението за наличието на птица – орел или сокол над конника. Ездачът и конят са в почти естествени размери. Конникът държи копие. Няколко надписа на български език с гръцки букви са оставили български владетели около скалната композиция.
Различно се тълкуват тези елементи на паметника на световното културно наследство. Относително единство има по значението на думата „Мадара“. Тя означава свято място, свята планина или свят знак – мантра. Според едни Мадарският конник изобразява създателя на българската държава на Балканския полуостров – Аспарух, или кановете Тервел, Крум или Омуртаг. Тезата се основава на изписаните имена около паметника – Аспарух, Тервел, Крумесис или Крум, Омуртаг.
Легендата разказва, че Аспарух искал да се постави уникален знак – възхвала на Бога на българите, на Тангра – Бога на Слънцето. И този паметник трябвало да представя и наместника на Бога на Земята – българският владетел. Друго изискване било да се вижда от далеч, но и да е трудно достъпен. Конникът да е обърнат на юг, за да може да вижда по всяко време Слънцето и да следва орела – мисълта на Бога.
феноменът Мариана Везнева прави психометричен сеанс на Мадарския конник през декември 1995 г. Чрез досег до скалата тя успява да се върне хилядолетия назад при първите български владетели, феноменът вижда как трябва да се изобрази бог Тангра. „Пред него владетелите да отчитат победите си и да благодарят за тях. Образът на конника да се издяла в скалата и да се обкове със златни листове, за да блести. Да се вижда от далеч. Така иска Тангра“, пише Везнева в книгата си „Зад завесата на времето“. Пак там е посочено, че строежът на паметника започва при Аспарух, но е довършен след смъртта му от кан Тервел. Именно той облицова със златни листове конника, коня, орела и кучето, а със сребро – убития звяр. В ръката си конникът държи сияен кристал – символ на Слънцето, а около главата му има ореол от лъчи.
Днес един от първите въпроси след тази приказно-фантастична картина е: ако тя е станала столетия назад и ако Мадарският конник е бил облицован със златни листове къде е златото сега? Кой и кога го е махнал оттам? Отговорът на Мариана Везнева е, че при налагане на християнството княз Борис I заповядал да се махне златният обков.
И с него била построена златната църква в Преслав. А друга част заграбили алчни боляри.
Може би ездачът е жена
Още една хипотеза търси своите доказателства в Мадарския конник. Съществуват предположения, че преди скалният релеф да е станал символ на Бога-Слънце, той е изобразявал тракийската богиня Бендида. Тя е покровителка на лова и най-често се изобразява с копие, както Артемида в гръцката митология. Някои изследователи дори „виждат“, че конникът има женски гърди. Именно върху по-древния скален образ на Бендида е изобразена възхвалата на Тангра и българските владетели, смятат застъпниците на това предположение.
Пещерата на трите нимфи е пълна с тайни загадки
Безспорно е, че „Мадара“ е култов комплекс през различни времена и епохи. Камъкът на скалите тук притежава огромна сила – огнената енергия на Слънцето и свежестта на водните извори, на които е богато Мадарското плато. Два от най-големите извори бликат в подножието на скалите под голямата пещера. А тя е древно тракийско светилище, известно като „Светилището на трите нимфи“. Трите нимфи символизират тайните знания и пълното пречистване на личността – физическо, емоционално, мисловно. Пред древното светилище има красива поляна с чудна акустика.
За светилището под Мадарския конник се говори, че може да излекува болни, но и да влоши човешкото здраве. Легендите разказват, че преди битка българските воини лягали на местата с отрицателна енергия за зареждане със сила и войнска страст. Това им помагало да победят византийските войски.
Скалното изображение е древен хороскоп
Мадарският конник е двойно кодирано хороскопно изображение на момента на основаването на българската държава. Такова е тълкуването на Александър Хофарт в книгата „Изгубените кодове на древните българи“. Той тръгва от това, че в един хороскоп главната фигура е Слънцето.
„Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието“ всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Барс (Овен). При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най- малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс – името, с което древните българи са наричали това животно. В предните си лапи барсът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак е различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава (има се предвид датата, назована в Именника на българските ханове като начало на създадената от Авитохол българска държава – б.р.).
Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница“, пише Хофарт.
Източник: в-к Уикенд