Легендите свързват белобрадия старец с образа на Свети Никола, който раздавал своето богатство на бедните и на децата. Макар и под различни имена, той е познат навсякъде по света – Дядо Коледа, Дед Мороз, Santa Clause, Father Christmas, Sinter Klaas, Pїre Noel, Babbo Natale, и както и да го наричат, е символ на подаръците и добрите дела. Има нещо вълшебно в този образ, макар и в последните години да е толкова комерсиализиран. За малките деца, които силно вярват в приказки и чудеса, той си е съвсем истински. Да запазим ли вярата им жива, или да им кажем кой всъщност слага подаръците под елхата?
Вярваш ли в Дядо Коледа?
Пита те 4-годишният ти племенник с ококорени очи, вече подочул, че май цялата тая работа е голяма измислица… Или защото Дядо Коледа в детската градина много, ама много приличаше на чичо Киро, дето поправя прозорците. Или защото не му е много ясна логистиката с шейните и елените при липсата на сняг. А пък и Лапландия къде ли точно се намира? Но защо ли толкова се безпокои, та нали Дядо Коледа винаги му носи точно каквото си е поръчал в писмото? Та чак му е неудобно да пита мама и тате? Дааа, безпокои се. А отговорът е важен поради една проста причина: тук на карта се залагат вярата в чудеса, в доброто, вълшебството на подаръците и радостните празнични дни с украсения дом и позволените лакомства. Глупаво е да продължавате да твърдите, че добрият старец е истински, един-единствен за децата по целия свят. Неделикатно е да отрежете: ама ти още ли вярваш в тия неща? Дядо Коледа не съществува! Не знаеш ли, че родителите купуват подаръците на децата? Тогава какво?
Златната среда
Има начин да запазим вярата в добрия старец и в същото време да обясним действителната ситуация. И той е да разкажем легендата за свети Никола. Може да прозвучи така: Някога наистина имало такъв човек, той носел подаръци на децата. Заради добрината му го обявили за светия – свети Никола. В негова чест днес хиляди хора обличат костюма на Дядо Коледа, за да може всяко дете и в най-затънтеното градче да получи своя подарък. И това е толково хубаво, нали? За да зарадват децата, възрастните поддържат жива легендата и купуват на своите малчугани мечтаните подаръци. За това твоят приятел Жорко от детската не можа да получи истинския хеликоптер, който толкова искаше! Но получи един, също страхотен, за игра и по размер на любимите му пластмасови герои. А идеята за подаръците също е много стара. Подаръците са предмети, които даваме на другите с желание и без да искаме нищо в замяна, за да ги зарадваме и да ги направим щастливи. Коледа е светъл празник, на който винаги си правим подаръци. Ако желаеш, ти също би могъл да нарисуваш рисунка или да измайсториш нещо свое си. Това ще бъде най-прекрасният подарък за твоите близки.
Подаръците
Ако подходите така, ще решите до голяма степен и въпроса с излишно скъпите подаръци. И тук не става дума за това дали можете да си ги позволите, или не. А за това, че след години детето изобщо няма да си спомня какъв точно е бил подаръкът му и колко е струвал. В съзнанието му ще остане духът на този светъл семеен празник. Ние, възрастните, забързани да довършим всичко преди празниците и да осигурим богатата трапеза, често забравяме колко голямо е предпразничното вълнение на децата. В спомените ми се е врязал един момент от времето, когато работех в детска градина. С децата правехме коледна украса и рисувахме картички, а навън тихо се сипеха снежинки. Изведнъж едно момченце започна да крещи с пълно гърло: “Ето го! Видях го! Той е там!!!” Преди да се усетя какво се случва, всички 22 деца вече бяха на прозореца със залепени за стъклото носове. Изобщо не разбирах какво става… Последвах ги и аз до прозореца. Дворът беше покрит със сняг и нямаше никого. “Видяхте ли го! Той си тръгна!” продължаваше момченцето. “Кого видя, Калоянчо?” “Как кого, госпожо!!! Дядо Коледа! Беше тук!”
Емоцията
Невероятна, заразителна. Не подминава и възрастните. Западноевропейската традиция на коледните базарчета с дървени къщички, в които се продават сувенири, греяно червено вино, вурстчета и сладкиши, постепенно си пробива път и на изток. Въпреки всичките проблеми на ежедневието ни и българинът има нужда “да отвори душата си”, да украси дома си, да има светлина по улиците и топлина в дома… Миризма на ванилия и канела, на домашно приготвени курабийки, на мандарини и портокал, на елха или бор. Близките, събрани около масата на Бъдни вечер.
Нашите си, типични аромати на тамян за гонене на злите сили, на печена питка, боб и зелеви сарми …Блещукащата в ъгъла елха. И подаръците! Признайте си с ръка на сърцето: те са важни и за нас, възрастните.
Как да бъдеш добър Дядо Коледа
Много често на татковците и дядовците се налага да изиграят тази роля, макар и да не са професионални аниматори. Ето някои добри съвети за успешното им “превъплъщаване” в добрия старец:
1. Червеният костюм, шапката, бялата брада, мустаци и вежди, очилата и белите или червени ръкавици са препоръчителните аксесоари. Не е от кой знае какво значение чувалът как ще бъде цветово издържан.
2. Усмивката и веселото Хо-хо-хо! са задължителни. Някои хора се притесняват да бъдат в чак толкова приповдигнато настроение, но и без това сте “маскиран” и всички мислят, че сте Дядо Коледа!
3. Ще общувате с деца. Не се мръщете и в никакъв случай не се ядосвайте и не повишавайте тон! Правило №1 е: Дядо Коледа обича децата! И умее да се забавлява с тях, да ги изслушва и да се шегува.
4. В никакъв случай не пушете, преди да раздавате подаръците! Това е най-сигурният начин да чуете “Това не е истинският Дядо Коледа! Той не пуши!”
5. Изключете си мобилния телефон. Не е ясно как добрият старец комуникира с джуджетата и Снежанка, но няма да е добре телефонът ви да звънне точно докато раздавате подаръците и да ви потърсят от банката с уведомление за закъснение по кредита…
6. Освен ако нямате собствена дълга бяла брада и мустаци, направете малко “сухи тренировки” пред огледалото. Вживейте се в тази роля, изпълнението й е голямо доверие и чест от страна на всички, които са ви помолили да го направите.