Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС – СОФИЯ
Брод за България се подготвя за следващите европейски избори, които ще са на 23-26 май 2019 г. Това заяви Маргарита Попова – вицепрезидент на България (2012-2017 г.), в БТА по време на VII-ми форум „БРОД за България“, дискусионна национална среща под надслов „Устои за национално единение“.
В инициативата „БРОД за България“ участват учени, интелектуалци, офицери от запаса, неправителствени организации. Там са Съюза на тракийските дружества, Славянско дружество, Клуб 24 май, Инициатива Единение, Съюз на ловците и риболовците в България, Асоциация на българските училища в чужбина, българско офицерство, представители на неправителствени организации, обясни Лазар Мурджев, инициатор на новото движение.
Маргарита Попова обясни, че те изясняват очакванията си от новия европарламент и от избора на нова европейска комисия. Европейската тема е част от нашето мислене и идентичност в „БРОД за България“, каза юристът и бивш вицепремиер Попова.
Аз съм работила по европейски проекти и съм работила за почтеността в българската прокуратура, за разлика от други, които сега са на ключови места, обясни Маргарита Попова.
Тя изтъкна, че по време на своя мандат е говорила за богатата история на Европейския югоизток, за Западните Балкани.
„Когато отправих забележка към Брюксел за това, че не се познават Западните Балкани, наши политици потръпваха от страх да не разсърдим някого там. Днес това е тема на нашето европредседателство. Говорих като кауза на президентството“, каза Попова.
Днес има силно мотивирани хора, които не чакат гражданското общество да предлага, а те самите предлагат. Заговори се за т.нар. лидерски демокрации – лидерите предлагат и правят. Къде сме ние – в демокрация на участието или сме във фазата на лидерските демокрации, когато пред нас ще се изправят едни хора, които ще предлагат, а няма да са ориентирани към търсенето.
Защо точно днес избуяха желания за промяна в конституцията от парламентарна в президентска република? Натам върви развитието на демокрацията. Сега се върви към демокрация на лидерите, заслужават ли тези лидери? Коя демокрация ще бъде по-успешна – демокрация на участието или лидерска демокрация, запита реторично Попова.
Тя спомена Франция, Германия, Европейския Юг и Югоизток. Няма как днешните цели, задачи, стратегии да бъдат отделени от това, каза Попова.
Като жалон на съвременната българска политика тя поиска да бъде изяснено състоянието на либералната демокрация. Къде се позиционираме с нашите планове и концепции за развитие на икономика, култура и т.н. Какво е състоянието на глобалната демокрация днес и къде сме ние. Старите и развити демокрации са на друго ниво – демокрация, децентрализация, приватизация са процеси, които те са преминали и развили по един или друг начин.
Днес сигурността е една от най-важните ценности. Как да съчетаем понятията за по-малко държава с мощна национална сигурност? Къде са пресечните точки, запита Попова.
Нашата неукрепнала демокрация ще се бори с предизвикателства от всякакъв род, колкото по-умни и просветени лидери намерим, толкова по-лесно ще преминем, каза Попова.
Единствено държавата има право и монопол да въдворява ред и сигурност. Когато говорим за бъдеще, род, отечество и държава, трябва да внимаваме какво съдържание влагаме във всяка от тези думи, допълни Попова.
„На нас ни се случиха гръмотворни неща – чудни хора управляват държавата, чудни хора искат да се впишат в системата на банковия капитал, превръщайки България в придатък“, заяви Тихомир Стойчев, директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. без да конкретизира чии придатък.
По думите му през брод се минава, когато се хванем за ръце или се държим за устойчива опора. Пътят е към национален идеал, той минава през национална доктрина, смята Стойчев.
Според проф. Валери Стефанов единението е хубава дума, разединението е сурова реалност. Живеем в разединение от времето на модерната българска държава. По думите му е провален гражданския ангажимент на интелектуалците. Днес българска интелигенция няма, но има интелектуалци, експерти, които купуват политически тези на външни пазари и ги продават тук, смята той.
Нацията е вторачена в кървавите следи на миналото, заяви проф. Стефанов.
Сенките от миналото преследват тази нация. Въвлечени сме в конфликтуващи интерпретации по отношение на миналото. Нужни са ритуали на съгласието и помирението, обясни той.
Искаме единение чрез ценности, а в съвременния свят има единение чрез потребление. Ако можем да имаме единение чрез ценности, ще сме постигнали нещо, допълни Стефанов.
Същевременно о.р. ген. Кирил Цветков, бивш командващ Сухопътни войски, припомни, че още преди три години е създадена национална доктрина с над 60 точки, по инициатива на вицепрезидента Попова.
Публикувана е националната доктрина, нито една организация не я поставя на своя сайт. Ние забравяме какво сме направили, винаги започваме отново. Това е проблемът на България, на нейните граждани. Пътят към Европа трябва да минава през България, през националното, заяви ген. Кирил Цветков.
И гражданите ги няма, и държавата я няма, стана ясно от думите на ген. Цветков. Непрекъснато създаваме нови политически партии, нови единения, вместо да потърсим път към самите нас. Ако ние сме единни, ако ние, нашите семейства, нашите родове са единни, България ще е единна, допълни ген. Цветков.
Акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН, бе категоричен: „Явно, че миналото не може да ни събере, нека намерим допирни точки за бъдещето“.
„Предлагаме преразглеждане на администрирането в държавата, въвеждане на електронно управление – 20% от администрацията няма да е нужна. Недобре управляваните държавни предприятия, чиито ръководители се сменят с всяко едно правителство, да станат държавни холдинги, както е в Австрия“, каза акад. Воденичаров.
„Ние сме единствената държава в ЕС, която има езикови училища, които са фирма за емигранти. Промиване на мозъци с друга култура, други ценности“, обясни акад. Воденичаров.
Той изтъкна и голямата грешка в здравеопазването – превръщането на държавните болници в търговски дружества, лекарите станаха търговци.Над 180 от 420 болници в страната ни са частни. На частните болници да се направи друга Здравна каса, предлага акад. Воденичаров.
Той не подмина и проблемите в бизнеса и земеделието – 92% от износа на България е зърно. Изнасяме необработени суровини. Изнасяме принадена стойност, каза акад. Воденичаров.
Не може Инспекторатът на ВСС и самият Висш съдебен съвет (ВСС) да се назначават от парламента. Правораздаване след 6 години не е правораздаване, категоричен е бившият председател на БАН.
По време на обсъждането за Визия за България, Христина Христова представи трите стълба – първият е на умерен консерватизъм. Той пази стойностното, добрата памет, семейството, сакралното отношение към живота. Крайният консерватизъм, национализъм, не работи, не говори нищо на младите хора, поясни Христова.
Вторият стълб е на социална справедливост – нов обществен договор и нов базов доход. Третият стълб – е на технологичната революция, която помита всичко около себе си. Ако не скочим бързо в този влак-стрела, няма да има брод, допълни Христова.
На фона на желанието за технологична революция Адриана Любенова от Асоциация на българските училища по света, обясни, че всяка година българчетата излизат все по-неграмотни от гимназиите.
В българските училища в чужбина, които са 300 в цял свят, от 2017 г. се изучава и православие. Идентичността ни е от езика и вярата. В конституцията на Република България е записано православието. Езикът не може да бъде носител на бита и традициите, обясни Любенова.
Тя изрази обидата си от факта, че българският език още не е признат като матуритетен за повечето европейски държави. Още от 70-те години се говореше за създаване на Български културен институт от ранга на Гьоте, името му щеше да е Вазов, но до сега не е създаден. Нямаме Закон за езика, за да пазим чистотата на българския език. Ако не направим нещо, ще си отидем, допълни Любенова.
