Депутати и представители на министерства, неправителствени организации, ДАЗД, ГДБОП, институцията на омбудсмана обсъдиха зачестилите случаи на насилие от и над деца и показването на кадри за това в социалните мрежи.
Проблемът беше поставен от 51 СОУ „Елисавета Багряна“ в София. Директорът на училището Асен Александров коментира, че това е съвсем ново явление, това е начинът, по който нашите деца изразяват своето отношение към постъпките на някой ученик. „Т.е. децата вече почти не се бият, защото е припламнала искра, всичко е организирано, направено с цел да се заснеме“, каза той. По думите му „това се превръща в стил на унижение“. Александров предложи финансови санкции, например от 5 000 до 10 000 лева, за тези, които разпространяват в интернет пространството кадри с насилие или за техните родители, ако са малолетни. Освен това той поиска училищата да бъдат информирани за нарушения на обществения ред от техни ученици с цел превенция.
Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет коментира, че качването на видеоклип не може да бъде криминализирано. Тези клипове, за които говорим, от 15 хил. сигнала миналата година имаме цифром и словом осем случая, посочи той. Апостолов отбеляза, че към ГДБОП са отправили към 1 500 сигнала за това, което е наказуемо – разпространението на изображения на сексуално насилие и експлоатация на деца.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата призова да не се започва със санкции. По думите й най-лесно е да се санкционират децата.
От Центъра за безопасен интернет и Националната мрежа за децата поискаха да бъдат преразгледани Законът за радиото и телевизията и критериите за вредно съдържание, което не може да бъде разпространявано, и регулацията да обхване и аудиовизуалните платформи.
Председателят на Държавната агенция за защита на детето /ДАЗД/ Елеонора Лилова отчете, че се увеличават преписките и случаите на насилие, по които работят през 2021 г. в сравнение с предходната година. Със 116 повече са случаите на насилие. През 2021 г. общо случаите на насилие са 499, а поетите от националната телефонна линия за деца са 738, отбеляза тя. Затова Лилова посочи, че са предприели действия да се възобнови работата и да се актуализира съставът на работната група за нова национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца. Според Лилова трябва да се извърши сериозен преглед на законодателството и да се надгради. Защо да не инициираме и например юни да бъде месец за превенция на насилието, предложи тя. Важно е да възстановим и националната програма за закрила на детето, защото вече трета година липсва такава, допълни Лилова.
Владимир Димитров, ръководител на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП, отбеляза, че петима служители се занимават с противодействие на детската порнография в интернет. За нас фокусът е криминализираното съдържание, посочи той и отбеляза, че, за съжаление, кибертормозът не е криминализиран към момента. Димитров посочи, че големите платформите съдействат в рамките на часове, когато става въпрос за дете в риск, което контактува с педофил, или ако има терористичен акт, но, когато става въпрос за кибертормоз към някое дете, обикновено отнема седмици.
Има механизми, има доста свършена работа, но няма координация, обобщи председателят на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта Иван Ченчев.
Участниците в срещата се обединиха, че проблемите започват от семейството и трябва да се работи не само с децата, но и с родителите. Депутатите от комисията подкрепиха възобновяването на междуинституционалната работна група за нова национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца.