Общинската администрация успява да осигури подписи под протокол от заседание на експертен съвет за същото време, за което строителният предприемач вдига сграда в груб строеж, тоест – за два месеца. Това сравнение направиха на пресконференция членовете на ръководството на Националната асоциация на строителните предприемачи. Те се оплакаха от мудността и бездействието на администрацията, обяснявана с фрази като „болна е колежката“, заради което се оскъпяват новите жилища и се поставя под въпрос заплащането на строителните работници.
Докато инвестиционният процес при изграждането на една жилищна сграда от проекта до влизането на живеещите отнема средно 2.5 г. в развитите страни, в България процесът продължава по 5-10 г., коментираха инвеститорите. Според тях докато в нормативната уредба ясно са описани процедурите, чиновниците поставят нови неясни изисквания в хода на преписката, не спазват сроковете, прилагат мълчаливия отказ. „Обектът гние в папки, а в същото време работникът си чака заплатата, а обектът поскъпва“, обобщи Красимир Шалев, управител на строително-инвестиционна компания с близо 30-годишен опит.
Като друг пример за нормативен произвол той даде случая с частните терени, чието предназначение е променено от строителство на озеленяване. Държавата или общината нямат срок, в който да отчуждят терена, собственикът не може да го загради, няма инвестиционен интерес да го облагороди, но е длъжен да плаща такса смет, тоест – да трупа разходи. Така вместо да се превърне в квартална градинка, парцелът с годините запустява и се използва единствено за незаконно паркиране.
Какъв град искаме
Асоциацията, която обединява инвестиционните компании в строителството, настоява бъдещият Общ устройствен план на София да даде яснота как и в какви срокове общината планира да развива инфраструктурата на отделните райони на града, за да се избегнат грешките от миналото, когато строителството на жилища изпреварваше с години благоустройствените дейности. „Много от новите квартали се развиват хаотично – скъпи сгради се разполагат в необлагородени терени“, коментира председателят на управителния съвет на асоциацията Георги Шопов.
„Сега е моментът да се замислим как искаме да се развива София – като град с ясно обособени „спални“ и бизнес зони или с територии със смесено предназначение. Световната практика сочи, че решение за намаляване на трафика между тези райони е възможностите за работа и живеене в рамките на едно място. Натовареността на транспортните връзки е проблем, който назрява все повече у нас и налага кардинални промени. Затова вярваме, че при планирането трябва да се залагат повече зони със смесено предназначение“, добави той.
Какви жилища се търсят
През миналата година в София са започнати 7000 нови жилища с 60% повече от предходната, сочат данните на Националния статистически институт. Според предприемачите обаче пазарът в столицата се нуждае от около 15 хил. нови жилища годишно. Въпреки увеличеното предлагане в определени райони търсенето продължава да е по-голямо и така е постигнат среден ръст на цените от около 7.5% годишно, коментира Асен Чавдаров. Той и колегите му прогнозират, че през тази година ръстът ще се забави до 5% именно заради изоставащото предлагане на фона на голямото търсене.
По данни на асоциацията с една средна заплата в София в момента може да се купят 0.6 кв. м жилищна площ, докато в Лондон и Париж – 0.1 кв. м.
Развитието на транспортната мрежест разширява фокуса на купувачите, засилва се интересът към „Хаджи Димитър“ и „Овча купел“, доскоро пренебрегвани заради отдалечеността и слабо развитие транспорт, добави Аспарух Делев. Представителите на асоциацията очакват търсенето на ново строителство да продължи заради лошото състояние на стария сграден фонд и прилагането на съвременни технологии в новите начинания. Тъй като купувачите са основни млади хора с добри заплати, те очакват повече технологични решения, добави Аспарух Делев./dnevnik.bg/