Шансовете за съставяне на правителство, както и компромисите, на които са склонни парламентарните сили, коментираха за БТА политолозите Ружа Райчева, Даниел Смилов, Димитър Ганев и Атанас Радев.
Според Ружа Райчева шансовете за съставяне на правителство са петдесет на петдесет.
Не мисля, че има шанс за съставяне на правителство с първия или втория мандат, посочи тя и уточни, че такъв има с третия мандат. Ако има правителство, то ще бъде с хоризонт до септември, когато са местните избори, посочи Райчева.
По думите на Даниел Смилов всичко зависи от това дали ГЕРБ имат желание да управляват.
Очертават се някакви възможности, но основното е калкулацията, която ще направи ГЕРБ-СДС, дали на тях ще им е по-изгодно да отидат на нови избори или все пак ще поемат отговорността да съставят управление, добави политологът.
Шансовете за съставяне на правителство от днешна гледна точка не изглеждат големи, коментира Димитър Ганев.
Струва ми се по-вероятно да вървим към предсрочен парламентарен вот през февруари или най-късно март догодина, каза той.
Предвид отношението между първите две сили
съм по-скоро скептичен за реализацията на първите два мандата, смята Атанас Радев. По думите му решение има с реализацията на третия мандат.
Следва пълният текст на мненията:
Какви са шансовете за съставяне на правителство след трудния избор за председател на 48-ото Народно събрание?
Ружа Райчева: Шансовете за съставяне на правителство са петдесет на петдесет. Този път президентът Румен Радев като че ли иска да има редовно избрано правителство и не му се иска той да продължи да управлява. Затова, образно казано, ще подържи мандатите и няма да бърза. Не мисля, че има шанс за съставяне на правителство с първия или втория мандат. Такъв има с третия мандат, за който има два варианта: правителство с мандат на „БСП за България“, при който лидерът на левицата Корнелия Нинова до известна степен да повтори случилото се с избора на председател на 48-ото Народно събрание и издигането на Вежди Рашидов. Вариантът е тя да закрепи около себе си някакво мнозинство, което ще бъде опаковано като „националноотговорно“, „експертно“ или мнозинство за спасение на България с подкрепата на ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“ и „Български възход“.
Другият вариант е президентът да връчи третия мандат на Стефан Янев. Според мен това е по-малко вероятно, предвид недобрите отношения помежду им. Ако мандатът бъде връчен на Янев, той би могъл да сформира правителство, тъй като е консенсусна фигура и е отворил вратата за всички, леко безцветен е, а това в случая помага. Дори и да има правителство, то ще бъде с хоризонт до септември, когато са местните избори. Всички се стремят да няма избори през зимата. Това е целта.
Даниел Смилов: Всичко зависи от това дали ГЕРБ имат желание да управляват. Сега имаме преигравания в две посоки. Едната е колко трудна ще бъде зимата, да, вярно е, че има натрупване на кризи, но също така е вярно, че има преувеличаване драматичността на ситуацията. Другото преиграване е, че няма възможности за съставяне на правителство в този парламент. Това също не е вярно. Още от самото начало беше ясно, че има едно мнозинство между ГЕРБ-СДС, ДПС и „Български възход“, които заедно имат 115 народни представители. Целият въпрос бе дали около тези партии може да се получи някаква подкрепа, не е задължително тя да е под формата на подкрепа от коалиционен партньор, но да се толерира това правителство на малцинството от други партии. Те от своя страна са в две групи. В едната група бих сложил „Продължаваме Промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Всяка една от тях би могла да даде подобна подкрепа.
Другата група е „БСП за България“. Тези две групи имат различни изисквания за толериране на подобно управление на малцинството. Групата на ПП и ДБ ще имат по-високи изисквания, свързани най-вече със съдебната реформа, главния прокурор Иван Гешев, реформата в Прокуратурата и т.н. Като цяло те ще искат и по-сериозна ревизия на управлението на Бойко Борисов. Тоест там дебатът би бил по-труден. С „БСП за България“ нещата на този етап като че ли изглеждат малко по-лесни.
„БСП за България“ подкрепи избора на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание. Това показва и някакъв вид готовност за взаимодействие, но разбира се не е сигнал за завършена коалиция. По-важен е другият сигнал, който БСП изпрати с това действие, че не биха изключили вариант, при който правителство е съставено с мандат на друга партия като „Български възход“, но не и с мандат на ГЕРБ-СДС и ДПС. Тази четворна коалиция от гледна точка на „БСП за България“ би могла да се състои като четворна коалиция или като тройно правителство на малцинството с подкрепа на БСП при един трети мандат, връчен на „Български възход“. Както виждате, очертават се някакви възможности, но основното е калкулацията, която ще направи ГЕРБ-СДС – дали няма да им е по-изгодно да отидат на нови избори или все пак да поемат отговорността и да съставят управление. Не съм убеден, че са стигнали до окончателен отговор на този въпрос.
Относно евроатлантическото мнозинство проблемът не е там, където президентът Росен Плевнелиев и Соломон Паси го търсят. Ясно е, че има съгласие по отношение на Украйна. Надявам се да бъде приета солидна декларация от Народното събрание по отношение на въоръжаването ѝ. Има внесени две проекторешения в парламента. Така че, там проблем с намирането на мнозинство няма. Проблемът с евентуална подкрепа от ПП и ДБ за ГЕРБ и ДПС е в друга сфера, свързана с управлението вътре в страната: борбата с корупцията, скандалите и съмненията за корумпираност. Това спъва едно такова голямо евроатлантическо мнозинство. Ако контактната група наистина има сериозни намерения, тя трябва да се фокусира върху тези проблеми.
Димитър Ганев: Шансовете за съставяне на правителство не изглеждат големи. Трудно ще се стигне до подобен сценарий. Подобен извод следва от политическата логика и интереси на основните два субекта- ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“. Очевидно без тях не може да се направи кабинет.
От една страна, евентуална коалиция или форма на подкрепа от страна на „Продължаваме Промяната“ за правителство около ГЕРБ-СДС би нанесло катастрофални електорални щети на „Продължаваме Промяната“, тъй като Кирил Петков и Асен Василев се позиционираха до голяма степен като непримирима и твърда анти-ГЕРБ партия. Цялото им говорене беше насочено срещу ГЕРБ-СДС. От друга страна, евентуална коалиция около ГЕРБ-СДС с подкрепата на „БСП за България“, ДПС и „Български възход“, каквато коалиция видяхме при избора на Вежди Рашидов за председател на 48-ото Народно събрание, би била твърде непопулярна и не би се възприела добре от избирателите на ГЕРБ-СДС.
Подобна коалиция би поела управлението на страната в много тежък момент и то само година преди най-важните избори за партиите – местните избори. Подобно действие би подарило победата на тези избори на „Продължаваме Промяната“. Заради липса на политическа логика и в едната, и в другата конфигурация, ми се струва по-вероятно да вървим към предсрочен парламентарен вот през февруари или най-късно март догодина.
Атанас Радев: Още при откриването на 48-ото Народно събрание стана ясно, че те самите не могат да си говорят и трудно могат да постигнат консенсус, както при избора за председател на парламента. Най-големият проблем на политическите партии е, че разделителните линии, които се поставиха в рамките на две години, трябва да бъдат преодолени в много кратък срок. Виждаме отношенията между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“ и отказа те да си сътрудничат при избора на председател на Народното събрание. Предвид отношението между първите две сили, съм по-скоро скептичен за реализацията на първите два мандата. Въпросът е при кого ще отиде третият мандат. Тук на ход е президентът и въпросът е как той ще изиграе своите карти. Може да се търси някакво решение с третия мандат или да се състави правителство, или да се удължи изкуствено живота на 48-ото Народно събрание с цел да се приеме бюджета.
Какви смятате, че ще са компромисите, които партиите биха направили?
Ружа Райчева: Компромиси почти няма, само се говори кой какво изисква и кой какво не е склонен да промени. Червените линии действат и пречат на партиите, които се обявяват за промяната. Такъв е въпросът с военнотехническата помощ за Украйна, която се оказва препъни камък пред всички. Тези, които не си пречат, са бившите управляващи. Новите играчи се спъват сами в своите червени линии, които си чертаят.
Даниел Смилов: ГЕРБ-СДС имат репутационен проблем. ДПС също. Те трябва да излязат с решение и да кажат как евентуално биха се справили с него, какви мерки предлагат, така че да се сложи край на съмненията, свързани с корупцията. Изглежда обаче под компромис от ГЕРБ-СДС разбират другите просто да кажат- ами, било каквото било, дайте сега заради тежката зима, заради ситуацията в Украйна, да забравим всички скандали. Ако ГЕРБ-СДС си представят компромиса така, то най-вероятно евроатлантическият вариант няма да се реализира.
При четворния формат -ДПС, „Български възход“, ГЕРБ-СДС , с подкрепата на „БСП за България“, компромисите, които биха се наложили, са от друг характер. БСП може и да имат изисквания за антикорупционни мерки и съдебна реформа, но те няма да са толкова взискателни, както от страна на другите две партии – ПП и ДБ. С левицата проблемът ще е в тяхната позиция за Украйна. Тук компромисът, който би трябвало да се търси и би могъл да се намери, би изглеждал като това, което правеше БСП в предишното правителство. Левицата ще продължи реториката си, че нито един куршум няма да отиде за Украйна, но реално нещата ще са различни. Друг вариант на компромис би изглеждал така: преди да се състави правителство, Народното събрание излиза със силна декларация за Украйна и в нея задължава всяко едно следващо правителство да действа по определен начин. Тогава, ако НС с голямо мнозинство приеме подобно решение, БСП могат да кажат- да, ние изложихме своите аргументи и позиции, но все пак мнозинството реши друго и ние трябва да се съобразим с това решение. Това също би могло да бъде компромисен вариант за изход от ситуацията.
Димитър Ганев: Първите сигнали за компромиси са, че партиите ще постигнат относителен консенсус по въпросите, свързани с бюджета за 2023 г. и по пакета от законодателни мерки, които трябва да се приемат по Плана за възстановяване и устойчивост. Президентът Румен Радев даде сигнал, че ще използва своите конституционни буфери, за да може максимално да удължи живота на това Народно събрание, за да се свършат тези две неща. Вероятно те ще се приемат и оттам нататък вече, ако не се излъчи правителство, вървим към избори.
Атанас Радев: „БСП за България“ още в началото заявиха, че няма да подкрепят каквото и да е правителство с мандата на ГЕРБ-СДС, но в случая подходиха отговорно при избора на председател на Народното събрание. Направиха компромис, но предполагам той ще бъде за сметка на промени в Изборния кодекс. В 48-ото Народно събрание компромисът, който може да бъде постигнат, е да се обединят част от старите партии.
Очевидно ГЕРБ, ДПС, „БСП за България“ и „Български възход“ могат да съставят правителство, което в рамките на шест месеца да управлява. Условието, което „БСП за България“ поставиха, е това правителство да не е с мандата на ГЕРБ-СДС. Ясно е, че „Продължаваме Промяната“ няма как да даде подкрепа за ГЕРБ. Така че- аритметиката показва, че с третия мандат може да се случи правителство. Въпросът е на кого президентът Радев ще връчи третия мандат. Той може да бъде връчен на „Български възход“, за които е много важно да функционира това Народно събрание. Коалиция може да се търси именно между старите, системни партии за реализирането на третия мандат. Очаквам „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ да бъдат опозиция, а „Възраждане“ ще запазят неутралитет, стоейки твърдо на своите позиции. Това допълнително утежнява обстановката. Малко наподобява на детска игра с две групи деца, които не искат да си играят, и едно трето детенце, което хем иска да играе с едните, хем иска да играе с другите.
Какво следва, ако се направи правителство на малцинството?
Ружа Райчева: Такова правителство надали би било стабилно, тъй като е много вероятно то да става жертва на моментните настроения в пленарна зала и да бъде лесно разклатено именно по тази причина. Със седем партии в парламента е много лесно да посочиш другата и да кажеш- вие се коалирахте с тях, щом сте гласували заедно с тях.
Даниел Смилов: Правителство на малцинството е неустойчива формация, защото в определени моменти то ще трябва да разчита на плаващи мнозинства. Когато говорим за този вариант- дали с четворна коалиция или някакъв вид подкрепа от страна на ПП и ДБ, за да са работещи те, е необходимо много ясно да се артикулира програмата, върху която работи това правителство. Разбира се, ще има спорни елементи, които ще се оставят за плаващите мнозинства, но все пак трябва да има някакъв гръбнак, който е безспорен. Оттам нататък трябва да се сложи времева рамка, която най-вероятно ще е до местните избори догодина.
Димитър Ганев: Зад всеки кабинет на малцинството стои някакво мнозинство в Народното събрание. Аз не виждам как то би могло да се състави. Това отново изисква форма на коалиция между различни субекти. Представете си ситуация, в която ГЕРБ-СДС излъчва правителство на малцинството от една или две партии и то бива подкрепено от „Продължаваме Промяната“. Очевидно избирателите на „Продължаваме Промяната“ няма да бъдат щастливи от този факт. Или обратно. Изглежда много сложна конструкция, защото това означава „Продължаваме Промяната“ да бъдат зависими във всяко едно свое действие от своя политически опонент и той да може да ги свали във всеки един момент.
Атанас Радев: При правителство на малцинството следват плаващи мнозинства и обединения около конкретни политики. Това създава трудности за самото правителство. Ситуацията, в която се намираме в момента, има нужда от редовно правителство и парламент. Предвид икономическата криза и войната, трябва да има редовен парламент, който да взима решения и да бъде постигнат консенсус как ще излезем от тази криза. Очаквам това Народно събрание да бъде с кратък хоризонт. Надявам се поне да изиграе ролята на чистилище, в което партиите малко или много да започнат да си говорят помежду си. На хората им омръзна честото ходене на избори и отсъствието на стабилно управление. Затова и вотът е доста фрагментиран и за партиите е трудно да уточнят каква ще е коалиционната формула. Но досегашното противопоставяне, което се видя при старта на 48-ото Народно събрание, няма да произведе нищо по-различно в едни следващи избори.