Лондон Сити, най-заможният регион в ЕС, има близо 140 пъти по-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението, отколкото Перник, Видин или Сливен в България, сочат данните на Евростат за 2014 година. Регионът на Северозападна България е в дъното на тази класация по бедност. А как изглежда той в очите на външния наблюдател?
Селата с роми просперират
„Посетихме много села в региона, които се намират едно до друго. Установихме, че има огромни разлики – в едното кипи истински живот, а другото е напълно изоставено и всичко е замряло. Това едва ли се дължи само на инфраструктурни различия, защото двете села са в непосредствено съседство – край едно и също шосе. Възможно е обаче, поне такава е нашата хипотеза, да се окаже, че етническата структура на селата играе роля в това отношение“, казва германския професор по икономика от Университета за приложни науки „Анхалт“ д-р Хенрик Егберт. Той познава България от дълги години, а интересът му към региона бил допълнително провокиран от съобщението на Евростат от миналата година, според което доходите на глава от населението там са едва 30% от средното ниво на доходите в ЕС. Решил, че си заслужава това да се проучи по-отблизо и заедно с двама антрополози и един макроикономист от университета в Хановер се отправили на мащабно проучване. В крайна сметка установили, че картината е доста по-диференцирана.
„Останахме с впечатлението, че селата, които са населени предимно с роми, просперират, а селата, в които живеят предимно българи, се развиват в обратната посока. Има съвсем ясни белези за това, че към селата, населявани от роми, има особено силен приток на пари от чужбина – например от роднини, работещи в Германия, или от различни помощи, получавани отвън“, казва проф. Егберт. С други думи – в региона като цяло попадат доходи, които не фигурират в официалните статистики, макар че значително повишават благосъстоянието на отделни общини.
Че регионът като цяло е беден и изоставен – това е известно на експертите отдавна. „Но Северозападът има и друг голям проблем – неравенството и преразпределението на блага от по-бедните към по-богатите. Едно развитие, което е много вредно за региона и за цяла България“, казва ръководителката на българското представителство на германската фондация „Фридрих Еберт“ Хелене Кортлендер.
Разрухата на селското стопанство
„Вследствие на пълната разруха, в която изпадна селското стопанство след краха на социализма, на първо време беше важно да се осигури някакво обработване на земята“, посочва тя. „В крайна сметка това стимулира голяма концентрация на земя. Действително сега има процъфтяващи фирми, които обработват огромни по площ земи и произвеждат много. Това само по себе си не е лошо, но въпросът е дали субсидиите не попадат почти само в концерни, които произвеждат основно аграрни суровини за износ? Подобно развитие смазва малките фирми и стимулира неравенството допълнително“, казва Хелене Кортлендер.
Но има ли алтернативи – малки и средни стопанства, които да заместят големите аграрни концерни и да са в състояние ефективно да обработват земята? Проф. Хенрик Егберт е скептичен в това отношение. „Грешките вече са направени и много трудно могат да бъдат поправени“, казва той. „Затова смятам, че големите структури и гигантските фирми в селското стопанство ще се окажат трайни. По-добре масово земеделие, отколкото никакво“. А селското стопанство, според германския експерт, е един от важните инструменти, чрез които може да се повлияе на развитието на региона, тъй като той е силно аграрен.
„Проблемът за разпределението на аграрните субсидии в България е по-остър, отколкото в други страни, защото в страната има много хора, които се препитават от селско стопанство, включително и поради липсата на професионални алтернативи“, допълва ръководителката на бюрото на фондация „Фридрих Еберт“ в България. Тя изтъква и един допълнителен проблем: корупцията.
„Субсидиите на ЕС не винаги се използват по предназначение. Има и разхищаване на средства, има шуробаджанащина, много от парите изтичат към познати и роднини на хората, работещи в съответните административни органи, свързани със селското стопанство. Този корупционен проблем допълнително изостря общата проблематика“, посочва Хелене Кортлендер.
Липса на малък и среден бизнес
При работата си в Северозападна България германските експерти забелязали, че там има твърде малко дребни предприемачи и фирми с 5 до 20 работници. „Има или много големи фирми, или крайно малки, но средното съсловие на практика липсва“, казва проф. Егберт. Ако се работи за създаването на дееспособен среден бизнес, включително и в аграрната сфера, регионът би могъл да усети положителен ефект, смята той. Другата му препоръка е свързана с публичния сектор – в регионите на България на практика няма фирми, които да работят с най-новите и модерни технологии. Всички подобни структури са струпани само в няколко центъра като София или Варна, а това също оказва неблагоприятно въздействие над регионите в България, добавя проф. Егберт.
Германският експерт смята, че би било възможно в българския Северозапад да се изгради например една свръхмодерна болница, която да ползва най-новите технологии в науката, защото не е нужно всичко да се концентрира само в столицата на държавата. София е големият притегателен център, а това обезлюдява и провинцията, констатира проф. Егберт. Той предполага, че може да се стигне до значителна концентрация на роми особено в по-малките населени места, тъй като тенденцията сред етнически българи е да емигрират.
Всички тези въпроси ще бъдат обсъдени между 15 и 17 април в Монтана в рамките на конференция, посветена на българския Северозапад и неговите проблеми. Организатор на конференцията е фондация „Фридрих Еберт“, а в нея ще участват депутати, местни политици, учени, еколози и предприемачи. Проучванията на германските експерти в региона ще продължат още няколко години. Целта е да се изработи документ с препоръки към различните политически нива в България, а евентуално и в ЕС, свързани с развитието на европейските региони и по-специално с един от най-бедните сред тях – българския Северозапад.