Стотици фабрики и заводи, символ на икономическия прогрес през годините на социализма днес тънат в разруха. Местата, които са осигурявали препитание за хиляди българи сега са тотално разграбени. От тях са останали само руини. Приватизацията вместо да осигури необходимите средства за обновяване и развитие на предприятията, в повечето случаи ги съсипа. Една от най-старите фабрики във Велико Търново за текстил „Васил Мавриков“ е напълно разбита. Десетките цехове и административни сгради са разграбени. След неколкократната препродажба на активите последният собственик решава да разпродаде оборудването за скрап.
Бившата фабрика „Васил Мавриков”, носеща впоследствие името „Болярка”, изчезна само за месец, след като бе изцяло обезкостена за отпадъци. Дружеството, което бе приватизирано за 150 хил. лв. навремето от РМД, е било препродадено за 1,3 млн. Лева. Едва ли обаче сумата, фиксирана за сделката, е платена изцяло, но междувременно от активите не остава нищо.
Практически предприятието не съществува, защото фигурира като фирма единствено в съдебните регистри и в спомените на бившите му работници. Дружеството, което се простира на площ от 87 дка, е препродадено на „Винпром Севлиево”, след което е тотално разглобено.
Изтърбушени за скрап са даже арматурите в стените. Отнесени са за препродажба станове, дараци, всички възможни изделия от метал и даже керемиди и тухли. Някогашната гордост на местната индустрия е раздробена буквално за няколко месеца, а всичко, което става за препродаване, е натоварено на камиони.
В момента от предприятието, което е давало препитание на над 500 човека, сега са останали само скелет и руини. Затворен е даже порталът и са отмъкнати и металните му решетки.
Разсипия: Най-старата текстилна фабрика „В. Мавриков” продадена за 1,3 млн. и след това обезкостена.
Великотърновецът Иван Божанов си спомня за годините, когато фабриката е работела на пълни обороти. Убеден е, че предприятието никога няма да се възстанови. В момента площта на фабриката е подходяща за терен на холивудски екшън, но не и за развитие на текстилна промишленост. С риск за живота си безработни хора продължават да изнасят старо желязо, тухли, дърва и всичко, което може все още да се продаде.
„Болярка” е препродадена на фирмата от Севлиево при доста странни обстоятелства. „Винпром Севлиево” брои по договор 1 300 500 лв. и (!) 84 стотинки. От името на предприятието сделката подписва 53-годишната Йорданка Тошкова. Цялата фабрика е продадена заедно с инвентара и плувния басейн с олимпийски размери, който пустее от години. Как точно е определена тази стойност и откъде към милионите са прибавени тези 84 стотинки, не става ясно.
Всичко годно – от становете до дограмата и арматурата в стените – отмъкнато
Преди да бъде препродадена, фирмата дълго време е в несъстоятелност. Точно преди сделката обаче тя е извадена от неплатежоспособност и даже е утвърдена оздравителна програма, която, естествено, няма как да се случи, защото фабриката е изчезнала.
Според запознати сумата, определена в договора за „Болярка”, реално не е платена, но ситуацията междувременно е използвана, за да се разкомплектова всичко, което е годно за продан – като скрап и материали. Така, даже и да имат претенции, бившите собственици практически ще получат само руини.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО РАЗГРАБВАНЕ
РМД-та видяха сметката на над 20 предприятия в региона. „Болярка”, „Присое”, „Етър”, „Победа”, завода за стъкло, тухларната в Ресен са тотално обезкостени. От тях са смъкнати даже тухлите и арматурата, за да се предадат за скрап.
Приватизацията на бившата фабрика „Васил Мавриков” се свързва с президента на ЦСКА Александър Томов и бившата му партия „Евролевица”. Връзката е неговият зет – социологът Борислав Брайков.
На 30 януари 1999 г. ексшефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписва договор за приватизацията на текстилната фабрика с РМД “Болярка – 98”. Цената на 60% от фирмата е 350 хил. Едва 10 на сто от нея обаче трябва да се платят в брой, а останалите 90% – на 9 равни вноски за 10 години, гласи приватизационният договор. Половината от вноските могат да се издължават с компенсаторки, които тогава се търгуваха на около 10 ст. Простата сметка показва, че фабриката реално е взета за около 150 хил. лв. По данни на Агенцията за приватизация капиталът на една от големите текстилни фирми у нас пък е 141 млн. стари лева.
Според клауза в приватизационния договор в дружеството трябва да има поне 116 работни места и те да се поддържат. Контрактът е нарушен и в клаузата за инвестиции, което също е ангажимент след раздържавяването.
Преди продажбата г-н Брайков, който по професия е социолог, представлява Националната пенсионна компания “Дълголетие”, която обслужва фабриката. Той е и член на управата му от името на приватизационен фонд “Република”, който държи минимален дял акции, придобити след първата приватизационна вълна. След същинското раздържавяване през 1999 година Брайков е и сред купувачите, регистрирани в РМД-то.
САМОТО РАЗДЪРЖАВЯВАНЕ Е СЪПЪТСТВАНО ОТ ОГРОМНИ СКАНДАЛИ.
Най-плачевна е ситуацията с бившата текстилна фабрика „Васил Мавриков”. Текстилното предприятие, което се простира на площ от 87 дка, буквално е изтърбушено, а за отпадъци са изнесени всички машини и съоръжения и даже металните елементи от конструкциите на оградите.
Още в първите години на кабинета „Костов” сини активисти окупират “Мавриков”. За шеф на компанията е назначена синята Бисерка Стефанова. Нейното управление обаче срещна изключителен отпор.
Почти ежедневно работниците протестират срещу нея, дамата е набъркана и в сексскандал с контрагент на фирмата от Турция. Всичко това довежда до смяната на Стефанова, след което е осъществена и приватизацията.
Източник: в-к „Борба“/ http://www.borbabg.com; bgspomen