Преди дни в София се проведе ежегодният Бал на вариететния артист. За пръв път той не бе в Магическия „Замък” на Астор, а откри, така да се каже, нова арт сцена в заведение на бившия дуетен партньор на Сашка Васева – Мартин Мартинов, по-известен като Марио Екстрийм.
Гостоприемният домакин бе повече от перфектен и с радост прие „прерязването на лентата” от легендата на вариетето Иван Иванов-Дядо.
Водещ на събитието бе илюзионистът Боби Шоу, който никога не се е нуждаел от сценарий, за да направи веселото на колегите си. Ресторантското парти бе изпълнено с много песни, смях, веселие и най-важното – с любов, каквато вече не се среща сред другите актьорски гилдии.
Екип на „ШОУ” получи привилегията да бъде част от събитието, а пред него Боби Шоу поразказа това-онова за колегите си, почели вечеринката.
– Боби, била съм и на други ваши тържества, но това надмина представите ми за весело изкарване. Винаги съм се питала възможно ли е наистина да се обичате помежду си така, както изглежда отстрани?
– Може да не е за вярване, защото много неща в актьорските гилдии в България се промениха, но е факт – в болшинството си ние се обичаме с кусурите си, като едно семейство. Сплотяват ни най-вече хубавите ни спомени от миналото, когато бяхме наистина звезди и взаимно се приемахме и уважавахме като такива – без завист и корист.
Работехме, като се забавляваме и се забавлявахме, докато работим. Така беше и искаме да възвърнем това усещане с новата „Арт сцена „Гамбринусъ”. Който иска да се приобщи към нас, моля, сцената е отворена за всички. Защото в проекта ни е заложена идеята
да възродим вариететните и кабаретните програми
и мюзикъли. Както и да дадем шанс за изява и среща на наши популярни естрадни и шлагерни изпълнители от близкото минало отново да се изявят, или да припомним за онези, които вече не са сред нас, като Леа Иванова, Емил Димитров, Борето Гуджунов и др.
Тази година наградихме Мустафа Чаушев и ти видя как го аплодираха всички – искрено беше, то се усеща. Спонтанно възникна и решението да помогнем с благотворителни концерти за набирането на средства за операция на ненадминатата жена-каучук Вили Кожухарова.
В такъв дух на взаимопомощ искаме да бъдат нещата. Напук на растящата бездуховност сред българите, която може би е едно нарочно провокирано явление, на което категорично искаме да се противопоставим с нашето изкуство. То винаги е радвало хората и ги е правело позитивни към живота. А потенциалът ни е голям, тъй като при нас са големи имена сред музикалните артисти и гилдията на атракционните и сценичните изкуства – хумористи, илюзионисти и пр.
– Вие сте член на УС на Съюза на артистите в България, учредител и доскорошен председател на гилдията на вариететните артисти. Всъщност, защо станахте „бивш”?
– Ами, крайно време беше да обърна малко повече внимание на семейството си, но по отношение на работата, енергията ми ще си остане същата.
Никой не се съмнява в това.
– А вярно ли е, че награденият тази година със статуетката Мустафа Чаушев взима 114 лв. пенсия?
– Вярно е. Аз, ако си чула, горчиво се пошегувах, че
ще ходатайствам да я вдигнат с 4 лева
В такова положение бяха и Борето Гуджунов, и Боян Иванов, с които сме работили дълги години заедно в нощните програми и бяхме страхотни приятели, Бог да ги прости. Като знам колко пари сме вкарали в тази държава, а ето какво се получава накрая с пенсиите. Като млад артист във вариететата взимах по 1500 лева на месец и си плащахме данъците като попове. После казаха, че документите изгорели, пък се наводнили и ето „природното бедствие” сега са нашите пенсии. А е факт, че по онова време, когато един лекар или инженер взимаше 160 лв., ние взимахме и ни облагаха върху 10 пъти по-високи суми. Жестока е пенсионната система към нас. Все едно не сме съществували.
Промяната се оказа зла мащеха за нашето изкуство. А няма ден да не ме срещне някой и да ми каже „Ей, аз съм ви гледал едно време в Японския хотел, или в парк-хотел „Москва”… Някой път си мисля защо не сме духнали в чужбина навремето, но това означаваше да погребем тук родителите си живи! Пък и не беше зле едно време в България – пари се изкарваха.
Събирахме се пред „Кристал” по 200-300 артисти само от София, а сега в София няма нито едно вариете. Много жалко, че бардаците, чалгата и креватните певици се оказаха предпочитаната на пазара „атракция”. Тези, които сега се самоопределят като „звезди”, навремето нямаше да вземат и временна категория за работа по морските капанчета.
Категория за постоянна работа се взимаше по-трудно от висше образование.
Играли сме на най-богатите хора в Европа
и света, а не на дрогирани и мъртво пияни алкохолни туристи. Ние обираме в момента трохите, а някога бяхме големи звезди. Сега, като мина през Слънчев бряг ми се къса сърцето. Аз и Никол, която беше ненадмината в ориенталските танци, бяхме от последните софийски артисти, които работихме до закриването на програмите в Слънчев бряг в края 90-те.
Благодарение на нея накрая хващах и аз по някое и друго участие. А преди, не знам дали хората ще ми повярват, ама бакшишите на Никол ги метяха от сцената и с лопати пълнеха чували с тях. После отивахме да се черпим някъде всички заедно. Като затвориха вариетето в Слънчев бряг ми идеше да си потроша реквизита на трески! За кратък период навсякъде тръгна чалгата.
– Сега е времето на самопроходили таланти като Джорджано…
– Да ме прощава момчето и неговото „творчество”, но пък щом го харесват и пълни заведения, си викам – явно от това има нужда сегашната публика на нощните клубове. В Лас Вегас се запознах с две от най-големите порно звезди в света. Жена ми беше с мен. Седяхме с тях двете на една маса.
Наскоро гледаме фолк телевизия и жена ми взе да се смее: „Помниш ли Ребека и приятелката й, ония с порното? Ей тия певици на екрана не ти ли приличат на тях?”. Смяхме се с глас. Да, една част от нашите певици наистина приличат на порно актриси.
– Боби, през миналата година си отиде Люба Орфи, последваха я в отвъдното и други звезди на вариетето като илюзиониста Харди…
– Харди беше любимец и дясна ръка на Мистър Сенко. Люба и Васко Орфи пък бяха уникален тандем и на сцената, и в живота… Затова хората трябва да се ценят, докато са живи. Като разбрах, че Вили Кожухарова, една от най-големите звезди на вариетето и любимка на Иван Славков, има сериозен проблем със здравето –
закъсала е с костите и ставите
веднага обсъдихме помежду си и решихме единодушно, че сме длъжни да й помогнем.
– Спомена Батето… Той ли беше най-големият ви фен?..
– Батето Славков беше най-големият ценител на нашето изкуство и много ни помагаше и обичаше. Бяхме приятели. Винаги ме канеше след шоуто на неговата маса. Друг мой щедър фен беше легендарният Боби Бец, който беше женен за наша колежка – Диди Цанева. Боби ми даде веднъж 500 марки на цяло за един фокус.
Янчо Таков също беше чест гост из нощните клубове. Изобщо, имахме си една постоянна публика, която всеки път ни се радваше с бурни аплодисменти и приятелство. Може да изглежда парадоксално, но по соцвреме нашето изкуство беше почитано и създаде една плеяда незабравими артисти. Работил съм с най-големите певци, балети и атракциони; с Миодраг Иванов, Петър Чернев, дори с неповторимия Парцалев.
И в момента продължавам да работя с Надя Руманюк, която също беше една от любимките на Батето.
– Дъщеря ви Десислава Димитрова-Шехерезада, вече е титулувана за първата дама на българската магия. Признава го дори голямата Пепа Мити, която също беше на бала…
– Това ме прави истински щастлив. Не крия, че Деси е дори по-добра от мен, който съм я учил. Като баща съм горд. Деси се развива – беше в Германия, в Норвегия, в Катар, в Дубай… През последната година съм й виждал очите два пъти, но се радвам, че има работа и е призната. И дъщеричката на моя колега Никола Петров – Мистър Корли върви по нейния път. Двете с Деси се обичат. Деси даже сега щяла да обучава малката Мис Корли. А тя е одрала кожата на покойната си майка!… Корли още не може да прежали жена си, намира утеха в работата. Акад. Никола Петров има зад гърба си над 50 години сценична дейност.
– Уникалната джаз-певица Мери Начева, която пя под бурни аплодисменти, ми каза нещо, което ме порази – че е работила 35 години заедно с телепатичното Дуо „Мнемоник” – Жоро и Таня, и никога не е успяла да разбере тайната им. Таня стои с гръб и познава дори цифрите върху банкнотата на случаен зрител…
– Номерът им е уникален. Дуо
„Мнемоник” са ненадминати в телепатията
до момента не само в България, но в света. И да, никой от нас не знае тайната на телепатичния им номер, макар да сме били години наред едно семейство.
– Избройте още големи имена на вариетето, които бяха на събитието…
– Не мога да изброя всички, че да не се обиди някой, но там беше и пя Вальо Асенов, българският Челентано. Той в момента е преподавател в Музикалната академия. Ти сама обърна внимание на Мери Начева – тя с право е наричана българската Бони Тейлър. Беше Стефан Митров – уникален глас, често го бъркат с този на Георги Христов. Рекордьор е по дълго пеене. Слушал съм Стефан да пее с часове без един фалшив тон.
Бяха на тържеството и колегите ми фокусници Марси, Астор и моят приятел, племенникът на Мистър Сенко – Дочко Мандрак. Жоро Низама ни побърка от смях и песни. Изобщо, с нас е весело, макар че положението ни никак не е розово.
Еми МАРИЯНСКА,ШОУ