Възможно е да изпълним условията за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната и същинската еврозона и пак да не бъдем приети. Това посочиха икономистите Владимир Каролев и Георги Ганев в студиото на „Тази сутрин”. Тъй като няма краен срок за приемане на еврото знаем само, че трябва да стане, но не и кога.
Теоретично можем да подадем заявлението си още по време на председателството ни.
„Промяната през последната година е, че отговорът е, че вече е възможно, но дали ще се случи е друга история. Преди година ЕЦБ даваше сигнали, че няма интерес да приема нови страни в т.нар. чакалня. Сега политическата обстановка е различна. Има сигнали и от Брюксел, и Париж и Берлин и ЕЦБ и вече може да се мисли по този въпрос”, коментира Ганев.
По думите на Каролев, въпреки че на централно ниво Ангела Меркел да казва „да”, това не значи, че ще има одобрение. „Имаше тема в техен вестник със заглавие: „По-добре без София”. Те поставят въпроси и за обективни критерии – по-малко корупция и реформирана съдебна система”, каза той.
Изискванията за влизане в „чакалнята” са по-тежки от самото влизане в еврозоната, добави Ганев -всички 19 членки трябва да дадат одобрение, иначе се иска квалифицирано мнозинство.
Експертите успокоиха, че вдигане на цени няма да има, дори може да има спад в инфлацията.
По повод новината за понижаването на външния ни дълг с 2,3 млрд. лв. Ганев посочи, че отдавна имаме нисък публичен дълг. „По-важното съобщение не е, че сме на трето място в ЕС по съотношение дълг към БВП, но и това се отразява в оценката на макроикономическите дисбаланси. Бяхме извадени от категорията на тежките дисбаланси. Това беше свързано с повишаване и на кредитния рейтинг, както и ръст на преките чужди инвестиции и повече внос на инвестиционни стоки”, заяви той.
Според Каролев, ако това се окаже тенденция, то би трябвало да се намалят още лихвените равнища, по които фирми могат да взимат заеми. Има цели сектори в България със скрити дисбаланси – от топлофикационния, до водния, електроенергията.