Психолозите казват, че страхът от смъртта живее във всеки един от нас, дори и да не го осъзнаваме. И, честно да си кажем, наистина има от какво да се страхува човек в момента когато умира и няколко часа по-късно, уточняват те.
Покойникът съзнава, че е умрял, заявиха американски учени след дългогодишни наблюдения. Оказало се, че дори и след спирането на сърцето, хората се намират в съзнание и усещат света около тях. Те могат да чуват и виждат другите, но тялото тялото вече не им се подчинява.
Работата е в това, че в преобладаващото мнозинство от случаите лекарите засичат времето на смъртта в момента, в който сърцето спира. От този момент кръвта спира да постъпва в мозъка и работата му започва да се забавя. Забавя се, но не спира. Смъртта на невроните може да отнеме няколко часа след смъртта на сърцето. И през цялото това време мозъчната кора бавно, но ще работи. А човекът ще чувства.
С това се обяснява и факта, че след клинична смърт почти 50% от хората могат да разкажат за преживяванията си, а някои – дори да преразказват разговорите на лекарите. Някои пациенти съобщават, че сякаш са паднали в капана на собственото си тяло: разбирали са всичко, което става около тях, но не са можели дори да си помръднат пръста.
Ад и рай в главата
Какво точно усещат умиращите? За да разберете това, помагат отново разказите на пациенти за клинична смърт. Така учените успяват да обобщят 7 основни сценария на предсмъртните усещания:
Страх
Изображения на животни или растения
Ярка светлина Насилие и преследване
Чувства дежавю
Изображения на членове на семейството
Спомени за истинските събития, случили се около умиращия
Емоциите на пациента в последните мигове от живота му варират от страховитото до приятното. Някои съобщават, че са „били дърпани дълбоко под вода“ или осъдени на изгаряне, други – за усещане на мир и спокойствие. Някои видели лъвове и тигри, докато други „се къпели в лъчите на ярка светлина“. Някои от пациентите са се срещнали с починали свои роднини, а други чувствали, че се отделят от собствените си тела
Учените смятат, че формата на халюцинации зависи от житейския опит и убежденията. Така например, индийците виждали Кришна, а американците – Исус Христос.
Боли ли наистина смъртта?
Австралийски експерти твърдят, че болезнената смърт е много рядко явление. Много по-често хората преди смъртта си се оплакват от умора, безсъние и проблеми с дишането. Те също така отбелязват, че тези симптоми стават все по-слаби и по-слаби при приближаването на смъртта.
А учени от САЩ казват, че умиращите хора се страхуват от смъртта много по-малко от живите и здравите. Авторите са изследвали блоговете на неизлечимо болни пациенти. Оказа се, че думите „щастие“ и „любов“ се срещат в тях много по-често от думите „страх“, „ужас“, „тревога“.
Подобни резултати са получени и при изучаването на последните думи на осъдени на смърт. Те са били сравнени с думите на хора, които били помолени да си представят, че са обречени на смърт. Оказало се, че думите на истинските затворници са много по-малко негативни от тези на хора, които не са били заплашени от смърт в близко бъдеще.
И двата експеримента показват, че умиращите хора по-често мислят за смисъла на живота, религията и семейството, а не за самата смърт./zdrave.to