Патентен парадокс
Правната зашита на патентопритежателите е задължение на патентното ведомство на Р. България. Това е записано и на гърба на самия документ. В него е указано, че касае 20-годишен период напред във времето след издаването на сертификата. Посочва се също така, че изобретението не може да се ползва от трети лица без съгласието на патентопритежателя. За „право на използване“ се счита всяко производство, продажба, както и прилагането на патентования метод. В същото време най-долу на удостоверението пише: „Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или арбитражен ред“. Така на практика се оказва, че хора като Емил Минев априори са обречени на самотна битка да доказват по съдебен път неща, които са дотолкова спепифични, че обективно погледнато не можем да виним чиновниците от различните институции, че не ги разбират. Става въпрос за изобретения, а не за широко популярни познания. Ето защо би било едно улеснение поне вещите лица в съда да бъдат препоръчани от патентното ведомство и да отговарят на съответната компетентност, за да бъдат в помощ на обективното отсъждане. „Иначе за каква защита говорим?!“, реагират и други засегнати патентопритежатели във форуми по темата.
Врачанинът Емил Минев е управител на фирма „Химем“ ЕООД. С покойния му съдружник – Георги Иванов, са патентовани автори на метод за обезводняване на етилов алкохол. Методът им се използва в органичния синтез във фармацевтичната промишленост, в електрониката, в захарни заводи, заводи за производство на спиртни напитки и др. Патентът обаче важи само за България, защото държателите му навремето нямали пари да си платят патентно право и в чужбина. Оказва се обаче, че правата им са силно ограничени и у нас. От 2000 г. насам Минев не само не е получил стотинка от изобретението си, ами „изважда“ от джоба си, за да води дела с предприятия, които го ползват, но с вносни машини. Според съда в този случай нямало нарушение, а от патентното ведомство вдигат рамене, че не могат да се застъпят, понеже спорът е комплициран.
Според Емил Минев заведените от него дела до този момент били над 200, което най-вероятно е хипербола, но той смятал в това число и безбройните писма, които е писал тук и там, до различните съдебни инстанции, органи и институции. Стигнал е чак до Страсбург, но безуспешно. По времето, когато подава жалбата си, двама еврокомисари се произнасят по допустимостта на иска. Междувременно правилата се променят и става – един. Този един обаче, румънец, не допуска иска на българина.
Част от съдебните дела, които занимават ума на Минев, вместо да продължи да работи и да изобретява, са за използване на метода от трети лица, а другите дела са с данъчните служби – за възстановяване на акциз за времето, в което с колегата му са били освен изобретатели, и производители и са купували алкохолосъдържаща суровина. В съда Минев се защитава сам, без адвокат – наложило му се да изучи и правото. От 2007-а е спрял производството си и се посвещава на битката си с нарушителите на патентното право и данъчните. Разочарованието му от незачитането на изобретението му от страна на държавата е толкова голямо, че написа Отворено писмо до „хората от цялата планета”, в което пише: „Уважаеми хора на планетата, в Р. България няма никакъв правов ред, съдът си прави каквото иска, без да се съобразява с разпоредбите на източниците на правото. Страхът на хората тук е много голям, много малко хора честно и искрено се борят за промени, за правова държава, поради което постоянно биваме поставяни под тормоз.” В друго писмо, до съдия Панайот Генков от Върховния административен съд, Минев пише: „Откровено и чистосърдечно заявявам, че безкрайно се зарадвах, когато за първи път бяхте в дело с моето дружество преди няколко години. Тогава вие със своите думи ме подкрепихте. Жалко, че и вас ви промениха, което ме кара да оттегля моето уважение към вас!…” . Ето какво още разказа самият Емил Минев:
– Г-н Минев, по всички дела ли се защитавате сам?
– Да, нямам средства за адвокати. Освен това става дума за специфика, която трябва да бъде обяснена вещо, за да контрира неверните твърдения. Съдът е толкова некомпетентен в подобна материя, че за вещо лице на едно от делата вместо химик ми бяха назначили машинен инженер!
– Доколкото схванах, методът е ваш, но те го използват чрез машини, внос от чужбина… Т.е. технологията според тях се дължи на машината…
– Точно така. Случаят е много комплициран и в съда очевидно не го разбират. Същото се получава и с данъчните. Върнаха ми някакви акцизи в началото, и дотам. Водя дела за връщане на парите с лихва, а те и горницата не искат да ми върнат.
– Колко са българските предприятия, които ви грабят?
– Основно две. Едно от тях още навремето ми предложи сделка – по 1 стотинка на литър етилов алкохол, и аз отказах, защото ми се видя смешно малко, но сега съжалявам – щях да си докарвам едно 9000 лева на месец. Не исках да се продам, но сега съм доведен до нулата, а ми трябват пари за делата. Вместо да се съсредоточа да работя, аз съм затънал в книжа, с които се опитвам да ограмотя чиновниците – да разберат за какво става въпрос.
– Ще назовете ли все пак предприятията, от които можехте да печелите?
– Основно „Захарни заводи” – Горна Оряховица – те ми предложиха стотинката, и „Евроетил”, Алфатар. В сайта на „Евроетил” например има цех за молекулярни сита. Това означава, че в него са регенерирали зеолита, който е в основата на патентования от нас химически процес. Вещите лица от СГС обаче изготвиха такава невярна експертиза, че за да ги оборя, поисках лабораторен експеримент.
– Материята е доста специфична, но вероятно с това се сблъскват и други изобретатели. Разбрах, че си имате ядове и с данъчните…
– Още преди 14 години почнах да се самообразовам относно акцизите. После 3 години чаках едно удостоверение от Министерството на здравеопазването и като го получих, почна битката ми с данъчните. Те първоначално чистосърдечно си признаха, че – да, трябва да ми се възстанови акцизът върху суровината, но не знаели как?!? – И тук се натъкнах на чиновническа некомпетентност. Да се смее ли, да плаче ли човек!… Възстановиха една част от сумата и продължиха да се правят на ударени. И до момента. Вместо да ми се извинят, взеха да ми пращат ревизии. На човек не му побира умът какво да направи, че да получи разумно обяснение на случващото се. Като ги гледам как възприемат моите обяснения, оставам с впечатлението, че по-скоро ме мислят за луд, понеже не разбират какво им говоря.
– След като спирате собственото си производство и не получавате доходи от патента, с какво се издържате?
– Не питайте. Затънах в кредити. Израсъл съм без баща и всичко съм постигал с акъл и твърдост на характера. Няма да спра да се боря каквото и да ми струва. Жалко само, че хабя таланта и енергията си в дребнотемие, а не в ползотворна умствена работа. Но всъщност за кого ли и да го правя?! – Май не си струва!…
Източник: в-к Шоу