Съмненията, че има нещо гнило в начините за събиране на милосърдни помощи в нашата страна, не са от вчера. Българинът е способен да опорочи и най-благородната кауза.
Дори и благородните каузи в България не остават неопорочени и някои хора се възползват от тях за лична облага.
Особено около големите празници винаги се създават множество дарителски кампании, повечето от които са с много ясна цел, защото в такива дни наистина сърцето на човек се отваря и той изразява готовността си да помогне на ближния.
В България зад думата „благотворителност” обаче се крие изречението „добре разработен печеливш бизнес”. Десетки фондации тръбят отвсякъде „помогнете” на този или онзи, а всъщност прибират тлъсти суми за себе си и дават стотинки на потърпевшите обекти на благотворителността. Страшно е! В България се въртят милиони от благотворителност, но от тях се купуват яхти, лъскави офиси и телевизионно време. Защо никоя фондация досега не е направила ревизия на своята дейност? Защото просто няма такава!
5 млн. евро са откраднали ромски фондации по различни програми за насърчаване на образованието на етноса, гръмна скандала преди време. Измамите са толкова нагли, че изобщо не беше трудно да бъдат разкрити, издават проверяващи. За сметка на стотиците хиляди роми у нас, няколко десетки души са натрупали солидно състояние.
Сред най-масовите измами е надписването на колосални хонорари за консултантски услуги. Рекордът принадлежи на председателя на старозагорска фондация, който прибрал 50 хил.евро. Надписвани са космически разходи за наем на офиси, консумативи, техника и битови сметки. Извършени са огромни злоупотреби за ремонти на сгради, които уж били за образователни центрове, както и за закупуване на училищни автобуси на стойност десетки хиляди евро.
В хода на масовите проверки са установени още по-нагли измами. Ромски фондации са дърпали пари за един и същи проект от две-три места – получавали финансиране и по европейска програма, и от Министерство на образованието.
Почти няма председател на ромска неправителствена организация, който да не си е купил луксозен автомобил за лично ползване с пари от проект. Колата, разбира се, е записана като собственост на фондацията.
В България в последните години стана практика деца, които имат нужда от животоспасяващи операции в чужбина, да разчитат на благотворителността на хората, и са се нароили един куп фондации, които мамят отчаяните родители.
По подобен начин пловдивска фондация лъже състрадателни дарители с историята на 24-годишната Величка Шейтанова от село Строево. Момичето е с тежката диагноза токсична енцефелопатия и за лечението й със стволови клетки са необходими 200 000 лева. Емисари на фондацията обикалят домовете на пловдивчани, като разказват трагичната история на Вили. На практика обаче се оказва, че парите не се превеждат нито по сметките на момичето, нито се дават на родителите й. „Много сме ядосани от това безочие”, казва майката на момичето Дида Шейтанова.
Отношенията на семейство Шейтанови с фондация „Милосърдно сърце” започнали случайно. Колега на Дида Шейтанова – Антон, й предложил да направи фондация и да събира средства за лечението на Вили. Родителите приели и дали пълномощно на „Милосърдно сърце”. След време обаче Антон забягнал в Малта и оставил фондацията на своя приятел Пламен Желев. Той трябвало да превежда на семейството даренията, но не го правел. В Търговския регистър няма регистрирана фирма или фондация на името на Желев, установява последвала проверка.
„Имам решение на съда и актуално състояние. Всеки месец превеждам на семейството по 100 лева, така сме се разбрали с тях. Не мога повече да изкарвам, защото съм студент и аз самият страдам от тежко заболяване”, обяснява Пламен Желев. Справка в интернет показва, че освен в розови сайтове, младежът е пускал обяви от свое име с апели за помощ, защото бил тежко болен.
След няколко месеца Шейтанови се отказали от услугите на фондацията и си прибрали вкъщи оригиналните документи. Въпреки това от фондацията продължават да обикалят с ксерокопия на оригиналните документи и да искат пари от състрадателни пловдивчани. За всяко дарено левче издават саморъчно отпечатани и номерирани квитанции с печат на фондацията.
„Причината да се откажем е, че фондацията ни преведе само 70 лева за цяла година. Други 20 лева ни изпрати с пощенски запис милосърдна жена, която не е повярвала на измамниците и затова решила да ни ги прати директно”, казва майката Дида. Тя призовава хората да не се връзват на измамата и да не дават пари на „Милосърдно сърце” за дъщеря й Величка Шейтанова
„Те продължават да събират пари за себе си на гърба на болно дете. Ходили са дори да искат пари от наши приятели в Строево. После хората ни питат защо не сме им казали, че набираме средства за лечение и ние се чудим какво да отговаряме. Някои дори си мислят, че взимаме парите, а нищо не правим за детето си”, каза майката.
Историята на Вили е повече от абсурдна и трагична. На 19 юни 2004 година 17-годишната тогава отличничка в Строителния техникум излязла с приятели, които я завели на купон. Там холандецът Йоханес Васенберг дал на момичето коктейл от кокаин и амфетамин. Вили припаднала, лекари от Бърза помощ установили, че тя все още има пулс. Последвала будна кома, а към третия месец момичето получило мозъчна емболия. Диагнозата й е тежка – токсична енцефалопатия. Холандецът бил осъден, но след като излежал по-малко от 2 години, напуснал България.
През 2008 г. кметът на Община Кюстендил Петър Паунов алармира, че мнимата благотворителна организация Международно християнско милосърдно сдружение „ Св. Филаред Милостиви” събира средства за децата от домовете в Стара Загора, като ползва напълно незаконно неговото име. Средствата се събират на няколко места в страната, включително и в Кюстендил, информират тогава от общинска администрация.
Тогава Петър Паунов предупреждава гражданите да не дават пари на тази фондация. Нито той е давал съгласие да се ползва името му, нито е получавал запитване от несъществуващото сдружение. Мнимата организация не посочва кои конкретно са домовете и не е представила каквото и да е разрешение за набиране на благотворителни средства.
Подобен пример е и този със злоупотребата с дарена бална рокля. Историята стартира още през миналата година от инициативата организирана от Ladyzone, която протече под надслов „Подари си роклята от бала”. Много млади момичета я подкрепиха, дарявайки тоалетите си от бала на абитуриентки в затруднено финансово положение или пък на такива от домове.
Те съвсем чистосърдечно подариха обувки, рокли и аксесоари на млади дами в нужда, но пък някои от тях се отнесоха съвсем недобросъвестно към тази инициатива.
Вики разбира от ефира на националната медия бТВ за тази инициатива и решава да дари своята бална рокля. Включвайки се в инициативата се свързва с момиче на име Ася от дом за деца, лишени от родителски грижи в Берковица.