Издислав живее във всеки от народонаселението. В по-малка или в по-голяма степен. Затова мисля да спра дотук и да ви оставя, за да се опитаме да го открием. Всеки за себе си, пише блогърът Стоян Николов – Торлака
Издислав е всеки наш сънародник, който се изхвърля като чекия на мокър пясък и при когото може да се констатира драматично разминаване между претенции и възможности. Цвиленето на развален английски, клипът, в който релсата на камерата не е махната, а вокалното недоразумение седи на бар стол в гора, е само еманация на Издислав. Той/тя/то може да бъде открит навсякъде. От кварталното кафене, в което трийсетина годишна кифла с незавършен осми клас идва при вас с надменна физиономия ала „имам вишо и съм тука само докато си намера работа по специалността“ и ви казва „Кво да бъде?“ до най-високите етажи на властта, където премиери си присвояват джипове на Горското.Издислав е всяко отроче на този или онзи „трегер“ в някаква област, което като с вълшебна пръчица става специалист по нещо, от което си няма хал хабер понятие, но е на мама/тате момчето/момичето. Издислав обикновено е второ поколение парвеню (разбирай нещо като Фики или Шиши), израснало в златен кафез и нямащо никаква представа какви усилия трябва да положиш, какви качества трябва да притежаваш, за да си успешен и щастлив в реалния живот. По правило Издислав се обгражда с дружина ласкатели, които са неговият естествен щит срещу всяка вметка от недобросъвестни, но загрижени околни. По този начин Издислав си осигурява високо самочувствие и тотално не го интересува дали има даже и зрънце покритие.
Издислав знае, че е най-добрият, независимо дали е оценен от широката общественост или не. Той е решен да изпъкне в попрището, което си е избрал, без да подбира средствата. Те могат да варират от брутално налагане на присъствието му по национални или регионални медии (според финансовите възможности) до свирка на правилния човек в кенефа на провинциална чалготека.
Издислав задължително е енциклопедична личност. Независимо дали говорите за история на Урарту или нанотехнологии, Издислав е човекът! Той авторитетно ще ви разясни всичко, което не ви е ясно и ще ви измъкне от заблудите, в които са ви вкарали дебелите книги, прочетени от вас. Издислав не чете, Издислав инстинктивно схваща как стоят нещата и никой шибан професор, академик или там, някакъв си учен, не може да го убеди, че не е прав. Издислав е непогрешим. Евър!
Издислав цени писаното слово само в една негова проекция – когато е щамповано върху салфетка в любимото му нощно заведение. Тогава Издислав дори може да се зачете за миг, макар че е малко вероятно. В някои случаи Издислав чете и жълт вестник или брошура на мол, но това наистина е само в някои случаи.
Недостатъчно осигуреният/ата/ото във финансово отношение Издислав е изключително изобретателен и винаги намира начин да има най-новия айфон на изплащане за 24 месеца, маркови дрешки от битака и тунингована 15-годишна таратайка.
Достатъчно осигуреният/ата/ото във финансово отношение Издислав кара джипа си с мръсна газ в пешеходни зони, има повече кубика силикон, отколкото може да побере мозъчната му кутия и е способен да си направи селфи на всяко едно „куул“ местенце по света, дори с риск за живота си.
Мъжкият Издислав е чукал поне стотина мацки, от които около шест миски и три модела на „Victoria’s secret“.
Женският Издислав е фатална красавица и всички съпрузи в панелката, в която живее, й намигат в асансьора над раменете на жените си. Ама тя не им дава. Защото не са си поискали. Освен това знае, че е по-добра актриса от Моника Белучи, по-талантлива певица от Никол Шерцингер и по-голяма красавица от двете, взети заедно.
Детският Издислав си мечтае да стане едно от горепосочените две, в зависимост (понякога не е задължително) от пола си.
При определено стечение на обстоятелствата мъжкият Издислав става фитнес маниак дотолкова, доколкото използва огромни количества стероиди, а в залата основното му занимание е да позира пред огледалата. Обикновено е епилиран и със старателно поддържани вежди тип „тънка месечина“.
При каквото и да е стечение на обстоятелствата женският Издислав ежедневно прекарва в пъти повече време на кафе с приятелки, във фризьорския салон и/или мола, отколкото във вършене на нещо с реален коефициент на полезно действие.
Подрастващият Издислав презира учението и е убеден, че е достатъчно да избута някак до „Едно! Две! Три! Четири!… Дванайсееееееееееееее!“, за да го вземат за изпълнителен директор на голяма компания и да му предоставят златна кредитна карта.
Издислав живее във всеки от народонаселението. В по-малка или в по-голяма степен. Затова мисля да спра дотук и да ви оставя, за да се опитаме да го открием. Всеки за себе си…
Автор: Стоян Николов – Торлака