Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, DAILYPRESS.bg/СОФИЯ – БТА
От Националното сдружение на кметствата в Република България /НСКРБ/ са категорично против промените в Закона за частна охранителна дейност, които дават възможност едно село да се пази от частна фирма. Това стана ясно на пресконференция в БТА, съобщи репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.
„Нашето становище е, че ние не трябва да допускаме частна охрана да пази нашите населени места. Самото присъствие на МВР в нашите населени места респектира„, заяви Делчо Митев – председател на сдружението по повод промените в Закона за частна охранителна дейност.
Цацаров иска КС да се обяви против разпоредби в Закона за частната охранителна дейност
Припомняме, преди два дни Конституционният съд бе сезиран по същия повод от главния прокурор Сотир Цацаров и на президента Румен Радев.
И Радев пита КС за закона за частната охрана
Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността на хората в населените места
Младшите районни инспектори не им се дава възможност да присъстват редовно в нашите населени места. Нямаме оплаквания към тях, но присъствието им е ограничено. Преди години имаше селска охрана – пазеше нивите и спокойствието на гражданите, съобщаваше на МВР, припомни председателят на Сдружението.
„Частната фирма ще бъде назначена от кмета на общината, няма да се съобразяват с нас. Искаме МВР да си свърши работата – полицията прави актове, тя отвежда нарушителите. Как частния охранител ще отведе нарушител? Сега полицаят няма право да задържа пиян шофьор, трябва да дойде КАТ. Разминаваме се много в частта на охраната“, изрази Митев опасенията на хората малките населени места.
Той се опасява, че с промените в Закона за частната охранителна дейност могат да се размият функциите. МВР ще каже – има частна охрана, тя да се грижи за имотите, отпада задължението по Конституция да се грижи МВР за имуществото на даденото населено място.
Той отново припомни закон от 1974 г., който дава възможност да се назначат полски пазачи. „Млади въоръжени хора, които имат и полицейски функции, може да се обадят на полицейското управление и да поиска подкрепа.
Митев обясни, че полската охрана е била платена с такса от собствениците на ниви, градини. Сега се обработва от арендатори, лични стопани – но никой не плаща. Кметовете предлагат да се осъвремени закона, тъй като в момента при престъпление за 2000, виновният може да бъде глобен 20 лева. „Той ще ми се изсмее“, заяви Митев.
Категорично против възможността частни охранители да пазят селата се обяви и зам.-председателят на Сдружението Петко Стоев. „Не може да плащаш за едно и също нещо и данъци, и такси„, заяви той.
Припомняме, на 19 януари и от ДБГ поискаха президентско вето върху Закона за частна охранителна дейност. От партията призоваха президентът Радев да сезира и Конституционния съд за тълкуване на част от текстовете.
След тях – на 25 януари работодателите също поискаха президентско вето върху този закон.
Техните мотиви бяха различни – искат по-лек лицензионен режим за частната охранителна дейност. С приемането на предложения от Министерски съвет проект, правителството и мнозинството обявяват капитулацията си в сектор Сигурност, невъзможността си да се справят с опазването на сигурността на българските граждани и тотален отказ да реформират системата, обявиха от ДБГ.
Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС
Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз, смятат работодателите.
Според Делчо Митев би трябвало да има промени в НПК, защото ако кмета го нападнат след работно време, той трябва да води гражданско дело. „Случват се и битови скандали в семействата, пожари, наводнения – не си защитен след края на работното време. Имаме колеги, които са патили – водят граждански дела, защото са нападнати“, каза той.
Никой не се грижи за нашата защита след работно време – става пожар след 18:30-19:00 часа, може ли да не отидеш? Между 10 мин. и един час отнема пристигането на патрулна кола след подаване на сигнала, допълни Митев.
По думите му – няма населено място без психично болни, а въпросът при агресивно поведение от тяхна страна, също не е уреден. „Той налита да бие близките си, чупи имуществото си – полицията не може да се намеси. Трябва да повика лекуващият лекар и да го настани в заведението – това крие рискове“, допълни Митев.
Кметствата са без финансови средства, алармира още председателят на Националното сдружение на кметствата в Република България. Искаме да има бюджет, който да се изпълнява от кмета, той да носи отговорност. Според него, не е даден равен старт на всички кметства в европейските програми за развитие. Парите от оперативната програма „Региони в растеж“ отиват в големите общини, до малките не стигат, допълни Митев.
За актуалната тема с лошото състояние на язовирите и неяснотата относно тяхното стопанисване, председателят на Сдружението обясни, че общината няма финансова отговорност да стопанисва язовирите. „Редно е държавата не да ги прехвърля на общините, а да се грижи и за почистването им. Реките са държавна собственост“, припомни той.
„Частни язовири няма. Има язовири под аренда. Щом е взел за 30-годишен срок язовира, да се грижи за него – не може да ползваш един язовир – рибата, водата, и да не поддържаш инфраструктурата. Това са диги, кранове, които периодично да се обслужват, растителността да се подрязва.
Държавата трябва да контролира с присъствието си състоянието на водоемите. Щом той (концесионерът – б.р.) на 2-3 пъти не спазва тези неща, да му отнеме язовира“, призова председателят на Кметското сдружение.
Той даде пример, че преди години наредба е позволявала кметовете да почистват речните корита срещу отдаване дървесината, която е там. Сега тази наредба е променена. Върбите ги направиха дървен материал. „Ако позволим на някой да очисти, отива на съд. Имал съм случай – стигнах до окръжен прокурор, защото съм дал да очистят дърветата, които са преди моста и могат да го скъсат“, даде пример Митев.
За промени в Изборния кодекс, които да дават възможност и в малките населени места да се избира кмет, се обяви Петко Стоев – заместник-председател на Сдружението. По думите му при сегашния Изборен кодекс на хората им е отнето конституционното право на избор. В много от случаите, когато има назначен кмет, той се явява чиновник с 8-часов работен ден. Ако кметът е избран, може да му се търси отговорност. Искаме да отпадне границата от 350 души, а всяко малко населено място да си избира кмета, допълни Стоев.
Председателят на Националното сдружение на кметствата на Република България Делчо Митев обясни, че в най-малките населени места може да се комбинират по 2-3 махали за избор на кмет.
За още един сериозен проблем в малките населени места спомена председателят на Сдружението на кметове – около 80% в малките населени места нямат достъп до здравна помощ. Той призова за смяна на модела на обслужване на пациентите. Лекарите не могат да бъдат търговци. Здравето на хората не може да се търгува, категоричен е Митев, визирайки регистрацията на болниците по Търговския закон, както е сега.
Според него увеличаване на минималната такса за посещение при лекар на 5 лева е непосилна – възрастна жена с пенсия 200-300 лева трудно би отделила 5 лева за преглед. Богатите пенсионери могат да си го позволят, но нашите хора по селата не могат да си го позволят, заяви Делчо Митев.