Днес честваме 144 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. По този повод потърсихме директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров да разкаже какво е за него този велик наш герой и защо всеки българин носи в себе си част от Левски. Ето какво каза Божидар Димитров пред Агенция ПИК.
– Г-н Димитров, днес честваме 144 години от обесването на Васил Левски. Но сещаме ли се за него в останалите дни от годината. И ако се сещаме, помним ли заветите му?
– Смятам, че се сещаме за Левски не само в дните около негово честване. Негов портрет има във всеки кабинет, редом до българското знаме. И неслучайно неговото име носи и най-любимият отбор в България. При общо 8-9 милиона българи у нас и по света, има 10 милиона левскари.
– Да, факт е, че във всеки кабинет има негов портрет. Малко ми изпреварихте въпроса. Но не спираме ли до там. Къде са действията и заветите на Левски, ако ги принесем към моментната действителност у нас…
– Вижте, всеки човек сам решава дали да действа като Левски, или не. С известна нескромност ще кажа, че винаги, когато предприема нещо решително, фундаментално се питам: „Какво ли би направил Левски по този въпрос…“ Но има нещо много важно, което искам да отбележа. И много се дразня. Ако разгърнете медиите през последните дни ще видите нещо лошо. Три въпроса интересуват медиите, а покрай това и цялото общество. А именно:
– Къде е гробът на Левски?
– Коя е любовницата на Левски?
– На 18 или на 19 февруари е обесен?
Никой не се занимава с идеите на Левски, за да ги следва. Това е болно. Всеки един българин трябва да ги знае, а явно не ги знаем. Тръгнали сме по жълтенията къде са му костите. Все едно това е нещо много важно и ще промени тактиката и стратегията на Национално освободителното движение. Дали е имал жена, или е нямал? Дали е имал любовница, или е нямал? Това са пълни глупости. Естествено е да има. Как може един здрав, прав мъж да няма. И какво от това? Какво променя това? Нищо. Та искам да кажа, че движейки се по жълтенията, ние забравяме какво е правил, на какво се е посветил, за какво е живял. А и третото… На 18 или на 19 февруари е обесен? Какво значение има. Даже и колеги историци са се хванали да дебатират. Никакво значение няма това. Конкретната дата ще промени ли с нещо стойността на Левски. Не. Стойността му като революционен деец, като тактик, като български политик, който е реализирал на 100% стратегическата задача – възстановяването на българската държавност. България се възстанови точно по начина, който Левски бе начертал. Масова народна революция, помощ от приятелски външни сили и така.
– Какво трябва да носи в себе си всеки българин, когато говори или почита Васил Левски?
– Трябва да знае, че България е имали и винаги ще има качествени хора и той може да бъде един от тях.
– Почитаме Апостола с различни мероприятия в цялата страна. Обединява ни. Как да си го обясним това?
– Малка поправка. Почитаме го не само в България, а и по целия свят, където има българи. Утре ще пътувам до Солун, за да го почетем. Сбирката ще е в нашето консулство. По целя свят българите го почитат.
– Има ли го Левски днес сред нас? Виждате ли днес в България сред политиците, обществениците или интелектуалците хора, които са толкова ангажирани с каузата България, колкото е бил той…
– Историята ще покаже. Трудно е днес да го коментираме и не трябва.