27-годишен младеж почина на 13 юни, след като се хвърли от последния 6-ти етаж на жилищен блок в Шумен.
Надвисналият от парапета на балкон човек бил забелязан от пешеходец около 13.30 часа. Той подал и сигнала.
На място са пристигнали екипи на пожарна, полиция и Бърза помощ, но въпреки това човекът е сложил край на живота си.
Свидетел на трагедията, твърди, че може би всичко е могло да бъде различно. Ето какво разказва Жулияна Стоянoва в своя Facebook профил.
„Ще ви разкажа какво се случи днес : На ул.“Жечко Спиридонов“ 27-годишният Даниел беше решил да сложи край на живота си. Младото момче беше провиснало от терасата на жилището, в което живее – на 6-ти етаж. Когато пристигнах на мястото (в 16 часа), забелязах 2 пожарни, спец полиция, 1 линейка и много зрители. Попитах хората, какво е положението. Момчето седяло на ръба на парапета от около 13 часа. В жилището били майка му, полиция и психолог. Всички изглеждаха спокойни. Бяха спокойни, и когато Даниел беше стъпил с двата си крака върху отводнителен чучур.. Един пожарникар каза „Няма да скочи, само ни разиграва. Ако искаше да скочи-вече щеше да е“. След тези думи и аз се успокоих.
Стояхме в отцепен периметър, за да не изплашим момчето. Всички наблюдаваха, как психолога разговаря с него вече повече от 2 часа … Отново попитах пожарникарят, няма ли разпънат батут под самия блок или нещо подобно. Неговият отговор беше „Ти май си гледала много филми. Имаме си план за действие. Ако реши да скача – ще му разпънем“. Не ми стана ясно какво още е нужно, освен това, че Даниел виси от 6 етаж, за да решат, че има намерения да скочи ….
Разбрах, че на 100 метра от блока, в който е Даниел стои баба му. Възрастната жена беше седнала на един стол, който и бяха дали съседите и плачеше. Плачеше и се молеше тя да умре, а внукът и да слезе жив и здрав.
Огледах се дали под самия блок няма пожарникари, които да са в готовност с платнище, но не видях никой. След 5 минути мина един огнеборец, който носеше кафе за себе си и за колегите си, защото явно очакваха преговорите да се проточат.
Разговарях с бабата на Даниел, която ми разказа за не лекият му живот и как въпреки всичко, той е един работлив и добър млад мъж… Чу се крясък – не знам от кой и от къде, но щом погледнах към терасата – видях как Даниел полита, блъска се в стената и пада на плочките пред блока… Сърцето ми спря … Видях ужасът в очите на баба му … Треперех … Очаквах, че щом се доближа ще видя пожарникарите с разпънато платнище, а момчето – живо … За съжаление, аз, бабата и комшиите бяхме първи … Даниел лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше… 1 час по късно – той почина в МБАЛ Шумен …
Разказвам ви това, за да ми олекне поне малко… Разказвам ви го и за да си направите изводите сами – Защо Даниел умря ?!!!“