„Вероломно нападение срещу правителството…“
Това видя премиерът в публична реакция на президента срещу него. Ако случайно все още не сте чули за сблъсъка между Борисов и Радев от последните 24 часа – какво ще си помислите – военен преврат?! Не, президентът зададе три въпроса на премиера, свързани с депутата от ДПС, собственик на медии и други знайни и незнайни бизнеси – Делян Пеевски. Вярно, че те прозвучаха буквално като следователски по граматическа структура и краткост:
– Имал ли е срещи и продължава ли да има срещи с г-н Пеевски? – Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с г-н Пеевски? – Разпределял ли е и продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?
Всичко започна от първото от доста време насам интервю на премиера в сряда вечер. В него Борисов обясни, че президентът е „един прекрасен човек“, но че им пречи неговият сив кардинал, който му пише речите.
Той каза, че помни Иво Христов (началник на кабинета на президента – бел.авт.) като изпълнителен директор в „телевизията на Пеевски“ ББТ. Христов ведната опроверга това.
Няколко часа след въпросите на Радев в четвъртък – Борисов побърза да отговори. Той отрече да има бизнес с Пеевски. На въпроса срещал ли се е с него – не отговори достатъчно конкретно – срещал се е с много депутати от опозицията, „Карадайъ му ги водел“. Премиерът посъветва президента да сезира прокуратурата и други институции, ако има данни за „нещо общо“ между него и Пеевски.
Борисов обаче направи още една крачка – призова.
Радев да извади разработки за контрабанда и за Пеевски!
От времето на служебното правителство, назначено от президента (тогавашният вътрешен министър Пламен Узунов сега е секретар на Радев по правни въпроси и антикорупция).
Няма да коментирам, че съветът – да се обърне към прокуратурата по въпрос свързан с Пеевски – предизвиква смесица от смях, съжаление и чудене дали премиерът смята хората за толкова наивни, да не кажа смахнати. И дали знае, че в прокуратурата отлежават над 50 сигнала с дебели папки финансова документация само от сдружение „Ние гражданите“ за престъпления по осребряването/разграбването на активите на КТБ. И дали и двамата – и премиер, и президент, знаят, че на всички сигнали прокурорската резолюция е отказ за образуване на проверка.
Това, което е интересно в новата фаза на конфликта, е че премиерът свърза президента с Пеевски и президентът отвърна със същото обвинение. Както и да се тълкуват изказванията, и в двете си личи, че
Пеевски явно е герой в негативен контекст
и за премиера, и за президента. Радев обясни, че не приема да замесват в едно изречение името на Пеевски и хора от неговата администрация и като се случи – ще реагира.
Реакцията на Борисов обаче предизвиква повече въпроси.
Извън дежурното разграничаване на ГЕРБ от ДПС (и днес той свърза ДПС с „партията на президента“ – БСП, обясни, че Радев е получил техните гласове на изборите и дори каза, че и той може да попита – с Пеевски ли се е договарял Радев за тези гласове), за самия Пеевски Борисов обикновено се изказва внимателно и неутрално или умело заобикаля темата.
Какво предизвика Борисов точно сега
да прехвърли Пеевски и към президента (възможно ли е да е случайно) – все още не е ясно.
Във въпросното интервю Борисов изненада, като назова още една обществена тайна – кой е реалният собственик на „Юлен“ (концесионера на ски-зона Банско) – Цеко Минев. Този, който е съакционер в Първа инвестиционна банка – същата, която пое дългове на Пеевски към КТБ, за да твърди последният впоследствие, че няма нищо общо с Цветан Василев и фалита на банката… Та новата фаза на конфликта правителство – президент изведнъж може да придобие радикален смисъл…
Въпросите на Радев към Борисов оставят усещането, че той знае нещо от отговорите. Несериозно ще е президентът да пита с такава конкретика без да има информация. А логично е да има информация – службите за сигурност, включително ДАНС, която се бори с високата корупция, по закон изпращат, би трябвало да изпращат, докладите си и на него, освен на правителството. Ако президентът има информация, наистина трябва да я предаде на прокуратурата. И ако тя не реагира – да оповести това публично. (А дали въобще службите за сигурност, включително ДАНС, за които знаем кой и как ги контролира, могат да бъдат надеждни източници на информация; и дали вече не са превърнати в оръжие на едната страна в конфликта…оставям настрана.)
Във всички случаи сблъсъкът, дефиниран от Борисов като „вероломно нападение срещу правителството“, е здравословен, защото вади на бял свят проблемите, за които от години пишем. Предвзетото каканижене на политолози и антрополози колко важен бил мирът и разбирателството между институциите и кой бил виновен за напрежението вече не струват нищо – отегчителни, крепящи статуквото приспивни приказки.
Дали този конфликт може да доведе до разплитане на мафиотизираното кълбо
от зависимости в номинално разделените власти, част от които е прокуратурата? Това зависи и от двамата генерали. Като начало те могат да отговорят на следните въпроси:
Към премиера:
Защо премиерът Борисов атакува началника на кабинета на президента като го свърза с Пеевски? Какъв според Борисов е проблемът, ако си свързан с Пеевски? Какво знае Борисов за разработки за контрабанда и за Пеевски, правени по време на служебното правителство на Радев? Чел ли е тези разработки? Ще поиска ли разработките от службите, каквото право той има? Защо той не сезира прокуратурата да провери бизнес развитието на Пеевски?
Към президента:
Каква информация има президента Радев, за да зададе точно тези въпроси на Борисов? Ще опровергае ли отговорите, които получи от Борисов? Знае ли за разработки за контрабандата и за Пеевски, правени по време на назначеното от него правителство? Ако не е знаел, ще поиска ли тези разработки сега? Ще сезира ли главния прокурор да разследва бизнес развитието на Пеевски и има ли той връзки с Борисов? Защо е толкова голям проблем споменаването на името Пеевски в едно изречение с хора от неговата администрация?
И един въпрос, който се надявам да не остане реторичен: Ще чуем ли нещо по темата от главния прокурор?