Това е той:
– Роден е през 1980 г.
– Юрист по образование
– Бил е следовател в Столичната следствена служба
– Зам.-министър в Министерството на държавната политика по бедствията и авариите (2005-2009 г.)
– Депутат от парламентарната група на ДПС в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС
– Избран за евродепутат през 2014 г., но се отказва от мястото си в полза на следващия в листата
– Участвал е в изготвянето на редица законопроекти, сред които свързани с ограничаване на дейността на офшорните компании, разкриване на фактите около фалита на КТБ и за предотвратяване на вторичния грабеж на активи на трезора, за прозрачност на собствеността на медиите и финансирането им и други.
– Собственик на издателската група на вестниците „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”, „Меридиан мач” и агенция Монитор.
– Г-н Пеевски, да започнем с актуалната тема – взаимните обвинения между премиера Борисов и президента Радев, в които бяхте замесен. Какъв е вашият коментар?
– Аз вече изразих своето отношение в изявлението си до медиите. Не приемам да бъда замесван в техните конфликти, било то личностни или от друг характер. Най-лесно е да се лепи етикетът „Пеевски” на всеки проблем, но това не е решение. Ако смятат, че аз съм нещо „лошо”, да кажат защо. Президентът Радев заяви, че имам обвързаности с премиера и че той ми разпределял обществени поръчки, да каже сега и кой му е дал такава информация. Защото това са лъжи, разпространявани от медиите на една група олигарси с единствената цел да оказват натиск върху премиера и институциите и да манипулират общественото мнение. Не ми се иска да вярвам, че и президентът Радев е попаднал под влиянието на този кръг олигарси. Очевидно е обаче, че той заговори именно с тяхната риторика. И това няма как да не ме обижда, защото е лъжа. А за лъжите се дължи извинение. И до мен стигат приказки как разни хора, близки до Радев, ходят по чаршията и обясняват, че моделирали мнението на президента. Но не коментирам слухове. И ако президентът е бил подведен или заблуден, да каже от кого. Държавните мъже трябва да се отнасят по-отговорно към държавата и да преодоляват търканията си, тъй като поведението, което наблюдаваме сега, е твърде лош знак към хората.
– Кои медии на олигарси имате предвид?
– Това са медиите на кръга „Капитал” на Иво Прокопиев, както и сайтовете на Огнян Донев и Цветан Василев. Има и такива, които гравитират около тях.
– Защо някогашните врагове Прокопиев и Цветан Василев сега действат в симбиоза?
– Те никога не са били истински врагове. Да, вярно е, че „Капитал” на Прокопиев пръв разкри факти за банковата пирамида КТБ още през 2012 г., ако не се лъжа. Но генезисът на Прокопиев и Василев е един и същ, както и един е техният създател. Имам предвид Иван Костов. Именно Костов назначи Прокопиев за милионер за една нощ с приватизацията на „Каолин”. Всички знаете историята на тази сделка. Именно при управлението на Костов и Василев успя да придобие контрола над КТБ при доста неясни обстоятелства. Така че войната между Прокопиев и Василев, ако въобще можем да я наречем така, бе война на двама създадени от Костов олигарси за сърцето на своя създател. Или казано просто – война за първото място до Костов. Ще ви кажа и какво според мен породи конфликта между двамата. Прокопиев винаги е искал да има своя банка и е започнал да работи по такъв проект, мисля, че се е казвал „Финансиа банк”, а Василев всячески не е допускал това да се случи, защото е искал да бъде единствен финансов център в групата на Костов. Предполагам, че страхът на Костов сблъсъкът между двамата да не извади на светло още тогава пирамидата КТБ, го е мотивирал бързо да ги сдобри. Всички те много добре са знаели какво се е вършило в банката. Поради тази причина и днешната симбиоза между Прокопиев и Василев, както я наричате, не е нещо изненадващо за мен. Въпреки приятелските ми отношения с Цветан Василев тогава, аз винаги съм стоял встрани от КТБ и никога не съм искал да бъда част от отбора на Костов, тъй като олигархията, която той създаде, или по-точно назначи, по време на своето управление, ограби България. Това е и причината днес да бъда атакуван по всякакъв начин от същата тази олигархия. Защото я разобличавам през моите медии.
– Не е ли натоварващо името Ви постоянно да бъде замесвано във фалшиви новини?
– Натоварващо е, разбира се. Но така работи медийната машина на олигархията. Те създадоха образа на „универсалното зло Пеевски”, защото им бе удобно години наред да се крият зад него. Каквото и да се случеше в държавата, цялата им машина за манипулации започваше да повтаря „виновен е Пеевски” и да сипе едни и същи лъжи по мой адрес. Колко медии се прехранват единствено с писане против мен можете да прецените сами. Всичко това има своето логично обяснение. На олигарсите на Костов им трябва прикритие, трябва им образ, който да обира общественото неодобрение, за да не стигнат хората до истината за техните кражби. Няма нищо вярно в купищата фалшиви новини по мой адрес, нито един факт, само инсинуации, обиди и клевети. За съжаление късно си дадох сметка за причината за поръчковото ми омаскаряване. Първоначално не им обръщах внимание, но лъжите и манипулациите вече минават всякакви граници. Какво ли не чета за себе си и се учудвам как успяват да съчинят толкова откровени небивалици, явно много болни мозъци работят при тях. Превърнат съм в мишена на тази огромна армия за дезинформация, впрегната да работи за поддържането на негативния образ на Пеевски. Но въпреки всичко целта, която съм си поставил – да осветявам същите тези олигарси и кражбите им, ми носи истинско удовлетворение.
– Има много гняв в думите Ви…
– Не е гняв, а равносметка. Аз съм само на 37 години, а вече толкова време тези хора се упражняват върху името ми. Когато те са забогатявали от бандитската приватизация на Костов, аз съм бил ученик. Години наред олигарсите крадат националния ни капитал, докато същевременно лъжат и манипулират обществото, че са „бели” и „чисти”. Но аз няма да спра да казвам истината за тях, каквото и да ми струва. А българските избиратели винаги са имали усет към фалшивото и са разпознавали кой иска да се възползва нечестно от тях. Затова и партиите на същите тези олигарси ДСБ и „Да, България” останаха без представителство в парламента.
– Да поговорим за законопроекта за медийна прозрачност, внесен преди две седмици в парламента. Същият предизвика недоволство от определен кръг медии. С какво ги засегнахте?
– Законопроектът, който внесохме с колегите ми от ДПС, се отнася за всички медии – печатни издания, интернет сайтове, радия и телевизии, и цели публично да се разкрият собствеността и финансирането на медиите. Законопроектът е гаранция за медийната прозрачност, за която толкова много се говори. Разбира се, винаги има и недоволни, но именно по недоволството ще познаете кой се страхува от осветяването на собствеността и финансирането. Защо? Може би защото лъжите им че съм медиен монополист и притежавам разпространението на вестници в страната ще лъснат. Все пак не питайте мен за причините, питайте тези, които атакуват законопроекта. Собствеността в медиите и тяхното финансиране трябва да са публични. Само така хората ще могат да направят преценка на коя медия да се доверят, коя е наистина обективна и независима. Несериозно е как „Капитал” на Прокопиев се самоопределя като „независима” медия, вероятно за да отговори на изискванията за получаване на следващия финансов грант. Само читателите могат да определят една медия като обективна или независима, а днес има прекалено много медии, особено интернет сайтове, които са постоянен източник на фалшиви новини.
– Обвиняват Ви в конфликт на интереси, защото едновременно сте и депутат, и издател на вестници. Има ли реално конфликт на интереси при този законопроект?
– Обвиненията произлизат от лица, които се прехранват от грантове и не е изненада, че се включват в общата говорилня против законопроекта. Говоря за политици, командвани от олигарсите Прокопиев и Донев. Намирам тезите им за напълно фалшиви. Какъв конфликт на интереси може да има при законопроект, който отговаря на обществения интерес, не увеличава административната тежест и не е насочен към един или друг субект, а към всички медии? В случая аз упражнявам едно конституционно право на народен представител – правото на законодателна инициатива. Нищо повече. Дали ще гласувам в пленарната зала или не е друг въпрос, но дори и тогава според мен конфликт няма, защото нямам никакъв „частен интерес” или „облага” по смисъла на закона. Въпреки това съм сезирал дирекция „Правна” на Народното събрание и ще се съобразя с нейното становище, каквото и да е то. Всъщност въпросът за конфликта на интереси не е толкова важен, важен е законопроектът. Явно текстовете в него притесняват кръга „Капитал” и затова търсят всевъзможни начини да отклонят общественото внимание.
Нека Христо Иванов първо да прочете препоръките на европейските институции за медийна прозрачност и да види какво от законопроекта не отговаря на тези препоръки. И не само да прочете, а да отговори, след като е толкова заинтересуван от медиите, защо докато беше министър, а неговите приятелчета от ДСБ бяха в парламента, не внесоха закон, който да отговори на тези препоръки? Сега явно ги е заболяло много, защото такъв законопроект е внесен от Пеевски, а те само празнословят.
– В законопроекта е предвидена и регулация на разпространителите на печатни издания
– Не става въпрос за регулация, а за деклариране и публичен списък, чрез който всеки ще може да види има ли монопол в тази дейност. Между другото, това е поредната лъжа на медиите на Прокопиев – че съм бил монополист на този пазар, след като нямам нито един обект за продажба на вестници и нито една фирма, която да дистрибутира печатни издания. Тази лъжа се повтаря от години. Ще ви кажа как на практика работи машината им за манипулации. Първо пишат в „Капитал” и „Дневник” – „говори се”, „спряга се”, „както се смята” или нещо друго от рода „една жена каза на пазара”, а след десетата статия по темата вече започват да твърдят „така е”, „той е собственик”, „той е монополист”. Приписват ми собственост и връзки къде ли не. Така работи машината им за фалшиви новини. После тези лъжи се препечатват в свързаните с „Капитал” медии и колелото се завърта. Целта им е чрез многото повторения на фалшивата информация хората най- накрая да започнат да й вярват. Как ще ги наречете – това са хора с напълно фалшив морал. Затова сега говорят против законопроекта, защото ще стане ясно кой лъже и кой не. Но искам ясно да заявя – не съм вносител заради тях, а заради принципната ми позиция, че медиите трябва да са на светло и да е видно как се финансират.
За какъв монопол въобще говорят, след като аз притежавам няколко вестника, а срещу мен работи огромна машина, включваща вестници, сайтове и най-важното – националните телевизии. Да, и трите големи телевизии са превзети изцяло от хора на Прокопиев и Христо Иванов. Дори в скандалните стенограми АРГО от конспиративната среща на олигарсите с техните придворни журналисти и политически слуги самият Прокопиев признава, че контролира мейнстрийма. Те се разобличиха сами. Отделно достатъчно е да проследите само сутрешните блокове на телевизиите, гостите им и темите, които се обсъждат и ще ви стане напълно ясно кой има медиен монопол. Няма да съм аз. Какво повече да кажа. Това е истината. И тази истина ще се потвърди, ако държавата, в лицето на съответните регулатори, направи обективен анализ на медийната среда, вместо да ни пробутват платените от олигарсите анализи на всякакви НПО-та.
– През миналата година внесохте и т.нар. Законопроект срещу вторичното разграбване на активите на КТБ, който вече е приет от парламента. И този законопроект бе атакуван.
– Нямам илюзии, че действията ми се харесват на хората, които ограбиха активите на КТБ. Лъжите им, че аз имам участие в разграбването на активите, без нито един факт в подкрепа на това, също не успяха. Целта на крадците е да объркат хората и това най-лесно може да се постигне, като постоянно обвиняват някой друг. Моята съвест е чиста. Нямам невърнати кредити в КТБ или други задължения към банката, нито лично, нито чрез мои фирми. Не съм участвал по никакъв начин в разграбването на активи, закупени с парите на банката. Всичко друго е поредната фалшива новина, пусната в обращение. Затова и внесох този законопроект, за да се дадат повече възможности на синдиците да върнат прехвърлени вече активи, закупени с парите на вложителите, в масата на несъстоятелността. Аз такива активи нямам и законът не ме притеснява, но други явно се притесняват. В този смисъл президентът Радев също заговори срещу приемането на закона, без да стане ясно точно какво искаше да каже. Нека се определи, ще наложи ли вето или не, за да е ясно чии интереси ще защитава – на ограбилите активите на банката, които се страхуват от приложението на закона, или на синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете, които трябва да върнат откраднатите активи в масата на несъстоятелността.
– Да се върнем на промените в Закона за банковата несъстоятелност. С какво ще помогнат те на синдиците на КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките?
– Основен проблем в несъстоятелността на КТБ е фактът, че активите, закупени с пари на банката, не са й били предоставени в обезпечение и са отдалечени от банката през няколко нива от кухи фирми. С едно изречение – спрямо тези активи синдиците пряко не могат да водят съдебни искове. Това именно положение трябва да се преодолее със закона. Да се възстановят всички обезпечения, които квесторите на КТБ неясно защо са заличили, както и всички сделки с акции и дялове, извършени от длъжници на банката, да бъдат недействителни. Фиктивните прихващания също.
– Но критиците казват, че тези промени били противоконституционни, засягала се собственост…
– Каква собственост? Откраднатата от КТБ? Да, засяга се! Това е идеята на закона – възможно повече активи да се върнат в масата на несъстоятелността. Естествено че крадците ще са недоволни и ще критикуват. Вие друго ли сте очаквали? Фалитът на КТБ показа, че действащата законова уредба не е ефективна и не може да върне активите, предвид сложната система от кухи фирми, използвана от Цветан Василев, която стои между банката и съответния актив. Затова е необходимо по-адекватно на фактическото положение законодателство. Да, може идеите в закона да се струват дори и противоконституционни за някои критици, но се надявам да бъдат за сметка на това много ефективни.
– Кой разграби активите на КТБ?
– Знаете добре кои са, защото на страниците на „Телеграф” многократно сте ги разкривали. Това са Цветан Василев, Гриша Ганчев и други лица от тяхното обкръжение. През периода на квестурата избирателно бяха заличени обезпечения върху съществени активи и благодарение на това същите бяха прехвърлени няколко пъти! Спомнете си фарса как Цветан Василев продаде за 1 евро знакови предприятия като БТК, „Дунарит”, „Авионамс”, „ТВ 7”, НУРТС, имаше и още, за които първоначално твърдеше, че уж не били негови. Продаде ги на подставеното лице Пиер Луврие, който после му ги върна, след като обществото реагира остро на тази манипулация. Същите предприятия са купувани с парите на вложителите на банката, но Василев си ги считаше за свои и се разпореждаше с тях. Защо Василев не ги прехвърли тогава в полза на държавата, вместо да ги харизва на някакъв измислен „инвеститор”? Така щеше да се реабилитира поне малко за криминално източената банка. Но явно целта му не е била такава. Явно е купувал активи с парите на КТБ с ясното съзнание, че са негови. И след фалита на банката започна да се разпорежда с тях в полза на своите хора като Ганчев, Емилиян Гебрев и други. После обвиняват мен, че чрез този закон съм искал да ограбя КТБ? Пълен абсурд. Какво да ограбя и как? Като се възстановят всички обезпечения на банката, както предлагам да стане в закона? Държавата проспа няколко години, оплетена във фалшиви новини и мрънканията на избягалия в Сърбия Василев, вместо да действа решително.
– Василев обаче пусна срещу Вас жалба по закона „Магнитски” в САЩ…
– Това е висша форма на наглост – да си избягал от правосъдието, да си отговорен за кражбата на милиарди и същевременно да приказваш колко си „морален”, да плащаш очевидно с откраднатите пари на армия от журналисти, за да лъскат имиджа ти и да обвиняват всички, които са изнесли истината за тези грабежи. Явно Василев вече е загубил връзка с реалността и живее в някакъв свой илюзорен свят. В който свят той е прав, а всички останали са грешни. И какъв закон „Магнитски”? След като Василев не успя с руските си приятели да ограби някои от най-значимите активи на КТБ, сега се моли на САЩ да уважат абсурдната му жалба срещу мен. Всички помним Пиер Луврие, Дмитрий Косарев и цирковете, които същите разиграваха пред обществото. Несериозно е въобще да коментирам. Искрено се забавлявам обаче на опитите на Василев и лобистите му да ми пришият някаква несъществуваща руска връзка, която да ги ползва за „Магнитски”.
– Притеснява ли Ви тази процедура в САЩ?
– Не ме притеснява. На лъжите на Василев трябва да се отговаря с истината. Аз говоря истината и затова съм спокоен.
– Наели сте обаче американски адвокати, за да Ви защитават…
– Не за да ме защитават, а за да се установи истината. Че става дума за поредната манипулация на един избягал престъпник с много пари. Институциите в САЩ нямат информация и ако не им се говори истината, могат лесно да се заблудят. Не се съмнявайте, че Василев е впрегнал огромен ресурс в опит да манипулира и тяхното мнение.
– Очевидно не се страхувате от противници, колкото и силни да са те.
– Не се страхувам. Така наречените мои противници са хората, които ограбиха България. Приватизаторите от бандитската приватизация на Иван Костов и техните днешни марионетки политици. Разобличавал съм ги и ще продължа да го правя, защото хората трябва да знаят истината и да не позволят на същите тези олигарси да пленят отново държавата. Поради тази причина ще продължа да работя върху трите най-болезнени за тях теми – кои са те, как са забогатели и как се опитват днес да манипулират обществото като узурпират медиите и възможността хората да бъдат обективно информирани. Само така истината за прехода ще излезе наяве.
А българските политици трябва да престанат да се държат като тийнейджъри в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да започнат да мислят за хората и да мислят не от днес за утре, а с далечен хоризонт. Защото някой ден хората неминуемо ще им потърсят сметка какво са свършили за тях.