Репортер: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС – ПЛОВДИВ
Един пловдивски тийнейджър онзи ден избра смъртта. 16-годишният Георги Асенов застана на релсите пред бързия влак от София за Бургас и си отиде за секунди. Преди да направи фаталната крачка, той е прерязал вените си и изпратил снимката на своя приятелка, научи „Дейли Прес“.
Обадил й се по телефона с думите: „Аз бях дотук!“ Следващият звук, който девойката чула, бил този на приближаващия се влак. След това разговорът прекъснал, разбра още „Дейли Прес“.
„Усмивке малка… винаги ще ни липсваш и ще те помним със дивото във теб, със винаги усмихнатото лице и със доброто ти сърце..почивай в мир“, пише в личния му профил Ванеса Стоилова, видя репортер на „Дейли Прес“.
„Глупаво извинение за нас, които не бихме го сторили. Ние сме от щастливците, които оцеляваме. За което трябва да бъдем благодарни. И дано никога не стигнем до там, че да гледаме през очите на един самоубиец“, споделя мението си Петър.
Приятелите на Георги скърбят искрено за него. Не могат да повярват, че вече го няма. Въпреки това обаче смъртта му не е изненада за други. Георги е от децата, към които Съдбата не е била особено благосклонна. Живеел с майка си на квартира, баща му бил починал. Тийнейджърът бягал често от училище. Въпреки че е непълнолетен, той искал да се издържа сам, като работел нелегално като сервитьор в различни заведения в ЖР „Тракия“. Последно е бил сервитьор в денонощен ресторант близо до Хлебозавода, съобщава местен сайт за новини от Пловдив.
„Казваше, че не издържа, че никой не го е било грижа за него. Че няма място на този свят. Търсеше решение в алкохола, но то беше временно“, разказва негов познат.
Във фаталния ден Георги бил много депресиран и три пъти заплашил, че ще сложи край на живота си. След това изпил пет малки уискита на екс и излязъл от ресторанта. Вероятно е прекарал няколко часа сам, преди да вземе окончателно решение.
„Животът му беше ад. Чувстваше се ужасно сам и не можеше да разчита на никого за подкрепа. Обвиняваше себе си, че не може да се справи“, разказва близък на Георги.
След подобни трагедии обикновено си задаваме въпросите: Можеше ли някой да му помогне? Какво би станало, ако бях поговорил с него? Къде са учителите, социалните? Въпроси, които дори и да имат отговор, вече са безвъзвратно закъснели. 
