Вече пети ден държавата живее под знака на сакралния въпрос: „Уплашен ли е Виктор Николаев от Антон Тодоров и Валери Симеонов?“
Вече пети ден „храбрите“ и „честни“ журналисти от двете големи телевизии обединено занимават обществото със самите себе си.
Това, разбира се, е извън дневния ред на обикновените хора. Важните проблеми се заобикалят старателно, новинарските емисии и публицистиката ровичкат до умопомрачение нюансите в репликите на Тодоров и Симеонов, подтекста, контекста, експликациите и рефлексиите на съзнанието.
И целият този обиден фарс не би имал никакво значение, ако официалната власт не бе се вързала на играта и не съучастваше активно в сюжетиката.
Днес финансовият министър и шефката на бюджетната комисия бяха изправени на трибунал в Нова и БТВ. Притеснени и смълчани, те се обясняваха като ученици, разграничаваха се от колегите си, извиняваха се, кълняха се в съпричастността си към свободата на словото.
Журналистите вероятно са умрели от кеф, но как ли са се почувствали техните избиратели? Дали очакват от тях да анатемосват свои колеги от парламента и правителството заради капризите и себичността на двайсетина охранено-грантоядни телевизионери с по 10-15 000 лева заплати и още толкова тримесечни бонуси?
Телевизиите се вживяват в образа на морални екзекутори, само защото държавата резонира и проявява слабост. Управляващите продължават да живеят със заблудата, че политиката се кове в сутрешните блокове на двете безкрайно втръснали на всички и тънещи в корупция и шуробаджанашки зависимости електронни медии.
Случаят с вицепремиера Валери Симеонов все пак е особен и заслужава отделен коментар. Той неслучайно бе „пришит“ към атаката срещу Антон Тодоров. Просто отдавна се търсеше повод да го „качат на шейната“.
От месеци насам приятели и колеги боязливо ме подпитват: „Абе, какви ги върши Валери, защо се заяжда с Маджо и другите босове, защо им затваря заведенията в Слънчев бряг?“ Или: „Валери явно няма глава на раменете си – да се захване с Киро Домусчиев, точно с Киро…“. Или: „Валери защо скача на Ангелкова, не знае ли там как стои работата…“
Да, без да го идеализирам, но Валери явно не знае „как стои работата“. Сигурно защото е неизкушена „гумена глава“ от провинцията, самоизградил се мъж. Ничий.
Ясно е, че среднощните набезите в криминалните заведения по морето нямаше да бъдат простени. Нито персонификацията и публичното споменаване на онези, които владеят плажната ивица и хотелите и които безчинстват от десетилетия в съдружие с държавата.
Нямаше да бъде простено и вторачването в бизнеса и приватизационните сделки на братя Домусчиеви, едни от недосегаемите в България, хазяи и другари по маса на неколцина действащи министри.
Нямаше да бъде простен и анонсът, че вицепремиерът ще подложи на ревизии и други олигарси.
Това не се прощава, това е камък в блатото, нарушаване на омертата.
Забелязвате ли присъдружното „сърцато“ мълчание на коалиционните партньори на Симеонов? Къде са Волен Сидеров и Красимир Каракачанов, не е ли редно да защитят колегата си? В един отбор ли са или не?
Вместо това Каракачанов предпочете да коментира, че хуморът на вицепремиера бил „дърварски“.
Подходяща защита, няма що.
Извънсистемният играч Валери Симеонов е зарязан сам на барикадата, а повечето от колегите му в коалицията и правителството, зависими от мутри, групировки и олигарси, стискат палци да изгори.
Така че медийната атака срещу него не е просто приумица на наранени журналистически мозъци, а инспирирана кампания на гузни съуправляващи.