Виниловата плоча вече тайно се завърна и в България
„Ритон“ и Лили Иванова копираха новите си албуми на плочи, но производството им е в чужбина, както преди 100 години
Момче и момиче, тийнейджъри, излизат от софийски оказион с грамофон в ръце. Стар, но работещ. И купчина грамофонни плочи, които са си харесали – с музика от младостта на родителите и бабите им. Новата мода го налага. В интернет има всичко, но друго си е да държиш богато илюстрирана обложка, под която да се крие диск, в пъти по-голям от миниатюрното сиди. Той възпроизвежда малко странен звук – с шум, леко наподобяващ пуканки, но това изненадващо не дразни. Някак си по-топъл и прегръщащ е. Неслучайно социалният живот в първата половина на миналия век се е въртял около грамофона. Който го притежава, е длъжен да го носи на танцови забави. Или не може да се отърве от гости. Както бе с видеомагнетофоните през 80- те.
Повече от десетилетие насам в света, а наскоро и в България пак се издават албуми и на грамофонни плочи. Прекъсването в родната звукозаписна индустрия е от около десетилетия. В момента дует „Ритон“ дублират на винилова плоча най-новия си албум. Избират цвят червен за пластмасата, различно от класиката в черно. Такава възможност им предлага фабриката в Италия и те не се отказват, защото продукцията е с любовно заглавие – „Пътят към своето сърце“. Отсега Катя и Здравко планират да пуснат и жълта плоча – с лайв-записа на концерта си „Ритон латино“, който ще се състои на 6 април. На самото събитие в НДК феновете на винила ще могат да си купят от червената плоча. Последният винилов албум на дуета излиза през 1988 г.
Носталгия или екзотика, но грамофонната плоча наистина се завръща. През 2015 г. Лили Иванова дублира актуалния си албум „Поетът“. Тя се довери на завода в Чехия. За разлика от родния „Балкантон“ чехите не си разпродават производствените мощности на плочи и предвидливостта им е възнаградена. Те не могат да насмогнат на поръчки от цял свят, включително и от САЩ.
Първата българска грамофонна плоча с естрада, която бележи завръщането на жанра върху добрия стар звуконосител, е авторска на поетесата Надежда Захариева. Съдържа компилация от златни песни от миналото в съвременни версии, както и съвсем нови. Изпълнителите са Стефка Берова, Силвия Кацарова, Александър Александров. Албумът „Има чудо“ излиза през 2013 г. и е представен в НДК.
Още не е напълно сигурно дали новата амбиция на грамофонната плоча ще се реализира трайно в епохата на дигитализацията, но тя остава звуковият носител №1 на XX век.
Каква е накратко историята й
През 1877 г. България тръпне дали ще бъде освободена в Руско-турската война, докато в това време Томас Едисън създава записващ и възпроизвеждащ звук апарат. Пред смаяните погледи на своите сътрудници той изпява детската песничка „Мери има малко агънце“ и малко след това създадената от него машина я повторила, макар и със скърцане. Същата година заявка за патент на подобно устройство изпраща до френската академия инженерът Шарл Кро. Административно протакане на заявката му за разглеждане се оказва фатално. Чакайки 8 месеца до отварянето на плика, той дори не подозира, че Едисон вече популяризира изобретението си и в крайна сметка го патентова пръв пред света – на 19 февруари 1878 г. С което започва ерата на фонографа, чийто триумф е на Парижкото изложение през 1889 г.
Междувременно се разработва друг уред, който не записва гласа върху цилиндър, покрит с калаено фолио, а върху диск. Това е първият същински грамофон. Негов създател е Емил Берлинер. Първите плочи са произведени през 1893 г.с диаметър 17 см. На всяка от страните им има по 3 минути полезен запис. Материалът е ебонит, цинк или целулоид, по-късно те се заменят с шеллак, произвеждат се и 25-сантиметрови плочи. По този повод Едисон ехидно заявява, че грамофонът на конкурента му няма бъдеще, но тъкмо неговият фонограф остава завинаги в историята.
Усъвършенстван модел на грамофона „дръпва напред“ с въведеното удобство: плочата да се задвижва от пружинен мотор, вместо слушателят да върти непрекъснато задвижващата ръчка. В началото на века никнат една след друга фирми за грамофони и грамофонни плочи. През 1926 г. размерът на плочите достига 30 сантиметра. Дисковете се въртят със скорост 78 оборота в минута.
През 1946 г. са разработени първите плочи с „микро“ запис – с увеличен брой на тънките бразди, по които се носи игличката, което позволява да нарасне времетраенето на записа. Чупливият материал вече е сменен с по-пластичния поливинилхлорид. Те се появяват на световния пазар за първи път през 1948 г.
У нас – едно десетилетие по-късно. Оборотите са 33 и 45 – всеки грамофон вече се произвежда по новия стандарт, а някои все пак предлагат и трета опция – за отживелицата 78 оборота. Грубите стоманени иглички са сменени от такива със сапфирен или диамантен връх. Честотната характеристика е максимално подобрена – от 30 херца докъм 20 килохерца. Шумът от възпроизвеждането е снижен максимално.
Качеството на звука започва да зависи предимно от потребителя, т.е. да си купи по-добър грамофон и да се грижи за правилното съхранение на плочата. Ако това е налице, тя се води за практически вечен носител. За разлика от аудиокасетата (където регистрацията е върху магнетофонна лента), която временно детронира плочата през 90-те, а след нея същото го прави и компактдискът.
В исторически план първите записи на български език пуска френската фирма „Пате Маркони“ – още през 1904 г. Тя идва със свой екип, който записва софийския учител по музика Димитър Попиванов да изпее „Майка Стояна люляла“. Матрицата се прави от восък (след години практиката налага среброто) и отива за производство във фабриката във франция. Други чуждестранни компании също завладяват нашия пазар с етикети и произведения на български – „Одеон Рекорд“, „Фаворит Рекорд“, „Парлафон“, „Грамола Рекорд“… Продукцията е в жанровете фолклор, маршови и патриотични песни, както и модерната за времето си музика за танцуване в балните салони.
Популярните шлагери на 30-те и 40-те години днес се наричат „стари градски“. Записват се и оперна и симфонична музика. През 1934 г. е създадена първата родна фабрика за грамофонни плочи – „Симонавия“. Неин собственик и основател е авиаторът Симеон Петров, известен с това, че пръв пилотира самолет над България – през 1912 г. Производствените мощности се намират в халета на бул. „Христо Ботев“. Записите се правят в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“. Продукцията носи серийното име „Орфей“ – с гласа на имена като Аспарух Лешников и Гюрга Пинджурова. Според друга информация първите български плочи са на „Пинкас“ – от 1931 г., но са тиражирани в чужбина.
В края на Втората световна война компаниите в България са 4. От тях фалират „Арфа“ и „Микрофон“, а държавата национализира „Симонавия“ и „Балкан“.
Кой е с най-високите тиражи в „Балкантон“?
През 1952 г. се създава монополистът от втората половина на XX век „Балкантон“. Негов пряк началник е държавната институция „Радиопром“. Първите плочи излизат също с името „Орфей“ и са на 78 оборота. Най-търсени от тази епоха са песните на естрадните пионери Ирина Чмихова, Леа Иванова, Мария Косева, Димитър Йосифов, Мими Николова, Маргрет, Лиана Антонова… За редакционната политика отговаря композиторът Йосиф Цанков.
Първоначално„Балкантон“ записва в БНР, а в края на 60-те създава свое студио. Грамофонната ни фабрика създава колосален фонд от всички музикални жанрове, издават се и плочи с художествено слово и драматизации.
Александър Йосифов, директорът от края на 60-те до края на 80-те – най- ползотворният, казва, че преизпълнявал производствените планове с естрада – Емил Димитров, Богдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Йорданка Христова, Беро- ва-Марчинков, Хранова, включително и с по-кръчмарските песни на Тодор Колев. За да замаже очите на висшестоящите над него (за провинението, че дава превес на „лекия жанр“), редовно пускал плочи с конгресните речи на БКП.
През 80-те най-големите тиражи са на Братя Аргирови, Роси Кирилова, Кеца, Кичка, Георги Христов, Мая Нешкова, „Ритон“, „НЛО“…, от групите – „Щурците“, „Диана Експрес“, „Сигнал“, „Тоника“, „Ел Зет“… Колкото до ФСБ, тя е създадена именно като студийна група за продукцията на грамофонната къща.
При ръководството на Йосифов е надхвърлена цифрата от 1 милион произведени екземпляра – през 1972 г. Следващият рекорд е през 1978 г. – 3 милиона. След което плочата навлиза в десетилетието на своя залез. Оказал се временен.
Източник: в-к Уикенд