В БТВ, Нова тв и БНТ е забранено да се канят журналисти от ПИК. Груба грешка. Така само ме амбицират. През 2001 г. Тошо Тошев ме уволни от „Труд“. Изхвърли ме на улицата и се зарече, че повече няма да си намеря работа по вестниците. Така и стана, действаха законите на омертата, а Тошо бе абсолютният император на печата. Никой издател не дръзваше да ме назначи, за да не го разсърди.
Тогава с Мартин, също изхвърлен от „Труд“, решихме да си направим наш вестник – „Уикенд“. Почнахме в един гараж, с два компютъра под наем.
Две години по-късно вече имахме по-голям тираж от „Труд“, а Тошев звънеше да се моли да печатаме в тяхната печатница. С Мартин пускахме нови и нови вестници. След още две години „Уикенд“ имаше тираж, колкото всичките вестници на ВАЦ, взети заедно. След още две години ВАЦ фалира и напусна България.
През 2009 г., след серия от ченгеджийско-политически мероприятия (например делото „Галерия“), ме принудиха да продам „Уикенд“. Борисов тъкмо бе дошли на власт, а аз отказвах да превърна вестника си в партийна притурка на ГЕРБ.
Направих „Ретро“, а конгломератът „Цветан Василев – Пеевски“ забраняваше на търговците да го продават. Въпреки това за месец и половина се превърна в най-четения пенсионерски вестник.
После ми сложиха бомба в офиса, а Бареков крещеше по ТВ7, че съм глашатай на мафията и че искам да свалям правителството на Борисов.
Направих „България днес“. Още същия ден ми пуснаха дубликат – „Всеки ден“, криеха тиража по складовете, но само за няколко седмици изпреварихме по тираж лидера „Телеграф“. Доста се поизпотиха – как да се оправят с мен? Как да спрат коментарите на Евгений Дайнов и Иван Бакалов срещу властта, които само аз смеех да публикувам?
Е, измислиха. Правителството заплаши съдружниците ми Любомир Павлов и Огнян Донев с арест. Те продадоха фирмата – включително и „България днес“, на Венелина Гочева, емисарката на Бойко Борисов и Цветан Василев.
Последва заканата, че повече носът ми няма да помирише вестник и медии. И забрана за разпространителските фирми да ми продават стоката.
Тогава се принудих да направя сайта ПИК. Интернет бе единствената алтернатива. Аз, Ивайло Крачунов и още четирима ентусиасти – сякаш на шега, за да имаме някаква работа.
След половин година вече бяхме №1 сред новинарските агенции по трафик и популярност. Онези, които години наред ми прецакваха бизнеса, поискаха извинение.
Сега новоболшевиките Радан Кънев, Росен Плевнелиев, Христо Иванов и Иво Прокопиев спуснали окръжно до подчинените си телевизии да цензурират ПИК. Защото сме прислужвали на мафията, на Борисов и Пеевски.
Довчера ме удряха, защото съм бил враг на Борисов и Пеевски. Днес ме удрят, защото съм бил техен приятел. Ирония на съдбата? Или просто все не успявам да улуча конюнктурата…
Както вече споменах – грешка е това с табуто по телевизиите. Амбицират ме да си направя своя и тогава ще видят „кон боб яде ли“.
А можеше просто да не ме вкарват в някакви „забранителни списъци“, както и Тошев можеше да не ме уволнява от „Труд“…
www.blitz.bg