– Г-н Костов, какви са основните изводи от изследването на Центъра на тема „Рискове за България от неоосманизма“?
– В Центъра за анализ и управление на рискове се интересуваме как политическата стратегия на Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта и развитието през периода 2002-2016 г. се е отразила на националната ни сигурност. И какви биха могли да са последиците за нашата страна и нашите евроатлантически партньори от провал на неоосманизма. Ние разграничаваме популистките изявления на Ердоган и университетския теоретичен конструкт на Давутоглу от политическите намерения на турския управляващ връх. И тях заедно – от действията на Анкара и техните последици. Реални са само действията и последиците – те показват рисковете. Отчитаме обективно неспособността на кемалистите и на националистите да произведат решения на вътрешните и външните политически проблеми на Турция и ролята им за изострянето на тези противоречия до хронични конфликти.
– Какъв е анализът на управлението през тези години?
– ПСР начело с Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу започна да променя закрепената конституционно политическа доктрина на Мустафа Кемал Ататюрк. ПСР промениха светската мюсюлманска република Турция в „Ислямска държава“, убеждавайки вътре в страната и вън от нея, че техният ислям е умерен. Според нас, ислямът на ПСР загуби своята умереност още в средата на първото десетилетие на 21-ви в., което се доказва от пълната промяна на структурата и функциите на Дианета – Председателството по религиозните въпроси. Тогава умереният ислям се разкри като турски политически ислям. След 2002 г. Дианетът се превърна в най-висшият турски ислямски орган, разпространител на турски държавен ислям. Превърна се в държава в държавата, определение, споделено в турските медии. Турция и нейните институции се ислямизират. Турският политически ислям е най-агресивният и недопустим за светска Европа елемент на неоосманизма. Той бе изнесен в България под формата на намеса в делата на българското мюсюлманско вероизповедание до подчинението му от Дианета. След 2002-а г.след пробив в закона за вероизповеданията българската мюсюлманска институция е постоянно употребявана за политическите цели на една българска политическа партия. Опасната последица е агресивното разпространение на исляма сред българските роми, сред християните и атеистите. Оттогава мюфтийството нарушава законите на РБ. И затова мюсюлманската вероизповедна общност вече 14 г. няма редовна регистрация на своята институция, не е редовен данъкоплатец, непрекъснато е в съдебни дела с българската държава и се издържа в значителна степен от турския Дианет.
– Какви въпроси поражда тази ситуация?
– Провалът на неоосманизма разкрива отговора на най-важните въпроси. Първо, защо въпреки слабата си позиция на неарабска държава Турция продължава да настоява да решава арабски конфликт. Второ, защо претендира да е панислямски защитник, въпреки изолацията си в Близкия Изток.Трето, защо не престава с „моралната проповед“ въпреки корупционните скандали, които разобличават турския политически връх. И четвърто, защо въпреки червения картон на спрените преговори и изнудването, което си позволи на ЕС, не спира да настоява за европейско членство и да формира европейската политика в Близкия Изток. Турската опозиция разобличава политическата стратегия на Ердоган като прикриване на действителните намерения от неверниците. Това, което се прикрива, според нас, е влизане на Турция в ЕС, за да представлява политически мюсюлманите в Европа. Тази цел разкрива, че турската реална политика не е само отбрана срещу радикалния ислям, за каквато се представяше в началото. Тя атакува сърцата на вярващите с обещание за открит протекторат на всички турскоезични и въобще мюсюлмански общности. Тази действителна цел се разкрива на Балканите от опитите да се контролира религиозния и политическия живот в страните, чиято територия е била част от Османската империя.
– Какви са реалните рискове за сигурността на региона?
– След 1989-а г. има ескалация на рисковете от Република Турция към България. Тези рискове бяха най-ниски до 2002 г., когато Анкара силно подкрепяше демократизацията на нашата страна и изпълненията на критериите за членство в НАТО и ЕС. Дианетът беше малка демократична институция с основна цел да възпира навлизането на исляма в управляващите институции на светската държава. С идването на ПСР на власт и прилагането на новата политическа стратегия рисковете започнаха бързо да нарастват вследствие на силното влияние на Анкара върху партии и коалиции, управляващи България. Турските вмешателства в етнорелигиозните дела на България се осъществяват с опитите за турцизиране и ислямизиране. Така управляващите в Турция отчуждават българските турци, ромски общности и български мюсюлмани от тяхната нация и държава. Според мащабно социологическо изследване на българските мюсюлмани 4,4% от тях са радикализирани, т.е.25 400 души. Те считат, че ако се наложи, е редно човек да жертва живота си в защита на своята религия. И 1,45% (8000 български мюсюлмани) отговарят, че при определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан. Втората фаза на рисковете е през 2010-а след подкрепата на Ердоган на „Мюсюлмански братя“ в Египет и замразяването на преговорите с ЕС. След появата на ДАЕШ ограниченият плацдарм на екстремистите в България се разшири. Част от стотиците българи, завършили религиозни училища в Йордания, Египет, Саудитска Арабия, където бяха приютени в медресета и пансионати на „Мюсюлмански братя“ станаха салафити и уахабити. Сега като имами подпомагат трафика на ДАЕШ през България, прокламират зверствата й, проповядват джихад и налагане на шериат. Проникването сред българските мюсюлмани на ислямския фундаменталиъм прибързано бе обявено за несполучливо. Сегашният провал на неоосманизма бележи третата фаза на изостряне на рисковете от управлението на ПСР не само за България, но и за ЕС и за южния фланг на НАТО, които изискват твърдо противодействие. Първият риск е за отслабването на южния фланг на НАТО. Рисковите фактори за това са на първо място ислямизацията на турската армия и разпалването сред нейния състав на настроения срещу НАТО и САЩ. Макар да има втора по големина армия в Алианса, Турция не респектира воюващите страни със сила. Съмнително е, че подобно на иракските военни, турската армия ще има бойни способности срещу радикалните сунити. Вероятно и затова визира като свой противник не ДАЕШ, а алауита Асад и кюрдите. Второ, Анкара подкрепя терористите от фронта Ал Нусра, поделение на Ал Кайда в Сирия, което прави страната най-несигурният съюзник срещу джихадистите. Това прави невъзможна претенцията й за лидерство в Близкия Изток. На трето място, Анкара изостря отново конфликтите с Кипър и прави въздушни провокации с Гърция. Ердоган демонстрира и непрекъснато своето противопоставяне на САЩ. Критичната щета за всички останали е турският пробив в способностите на НАТО да защити териториалния суверенитет на своите членове от нелегалната емиграция. Напротив, Турция сама понесе тежки щети, превръщайки се в пристан на големи емигрантски маси. И започва да изнасят тези щети в ЕС, като направи най-несигурни югоизточните му граници и внесе емигрантската криза в него. Превърна се в огромна заплаха за дестабилизацията на цяла Европа. Създават се гета, управлявани според шериата. Сега нашата граница с Турция е главният вход за нелегални емигранти.
– Каква е Вашата прогноза за ситуацията?
– Най-тревожният въпрос е, ако неоосманизмът е създал тези рискове, какви биха били рисковете за нас от неговия провал. Турция като ислямска държава с имперски претенции не е партньор за отбраната на Алианса. Израждането на режима в авторитарен по московски или султански образец ще предизвикат отрицание и съпротива както вътре в страната, така и вън от нея. Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи и в никакъв случай няма да бъде пример за подражание, а източник на конфликти. Тези конфликти могат да разкъсат нейната нация и територия на демократи-кемалисти в западните й части, на крайни ислямисти в централен Анадол и на обособена кюрдска територия в югоизточната й част. Това може да превърне Турция във втора Сирия на границата на България. Така че по някакъв странен начин може да се окаже прав президентът Ердоган, който казва „Ако Ердоган падне, Турция ще се разпадне.“
източниик: armymedia.bg