Ивайло Калфин е кандидат за президент, бивш вицепремиер и социален министър във второто правителство на Бойко Борисов. Бивш евродепутат през 2009-2014 г., избран от квотата на БСП. Бил е зам. министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев, както и кандидат за президент с подгласник Стефан Данаилов. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше водач на кандидатдепутатската листа на АБВ. Народен представител е в 43-тото Народно събрание.
Интервю на Симо Русев
– Г-н Калфин, опонентите и симпатизантите ви в кампанията за избор на държавен глава са единодушни в оценките си за вас като за реализиран политик, дипломат и държавник дори когато използват квалификации като „перфектен чиновник“. Това ли е основното ви качество и аргумент, с който ще убедите хората да гласуват за вас?
– Това безспорно е аргумент. Факт е, че имам опит от изпълнителната и от законодателната власт, от европейския и от националния парламент. И навсякъде, където съм работил, съм излизал от мандата с конкретни резултати и свършена работа. Но не само това е аргументът ми за тези избори. Аргументът ми е и че в цялата кампания досега чух много общи приказки, но не чух конкретни ангажименти, по които ще работи бъдещият президент. Аз съм съвсем конкретен. Говоря за три вътрешни приоритета – демография, образование и доходи. Говоря за откриване на дебат по нова конституция, която да даде възможност на институциите, на съдебната система да работят по начина, по който очакваме. Говоря за много ясна външнополитическа активност, особено в региона на Балканите и Черно море.
– Търсите ли реванш, след като на предишните президентски избори през 2011 г. за вас гласуваха 1,5 милиона избиратели?
– Трудно могат да се сравняват две политически ситуации. Сега ситуацията е по-различна. Но за последните пет години аз натрупах допълнително опит и от работата си в Европейския парламент, и като министър на труда и социалната политика.
– Развитието на кампанията без реален дебат не лиши ли гражданите от правото на информиран избор и не се ли налага формулата „посочен, а не избран президент“?
– Очевидно е, че това се случва. Но имам надеждата, че гражданите ще накажат подобен тип поведение. Защото не може да искаш да оглавиш държавата, да си неин представител и в България, и по света, да олицетворяваш единството на нацията, а да бягаш от дебати. Да бягаш от сравнение на твоите намерения и твоята подготовка с тази на другите конкуренти. Това е, все едно да си назначите някого за колега, без да го попитате какво може и как може. След като се крие, значи не става за тоя пост.
– Кой е вашият основен опонент, Цецка Цачева или Румен Радев предпочитате за противник?
– Аз не си избирам противници. Цецка Цачева идва като кандидат на най-голямата партия. Така че тя сигурно влиза като фаворит в тази надпревара, но мисля, че всички участници са ми конкуренти. Затова аз не се съсредоточавам върху един. Бих искал с всеки един от тях да сравним визиите си, възможностите си, опита си, за да могат избирателите да направят своя избор.
– Виждате ли припокриване в профилите на Цачева и Радев, след като самият вие твърдите, че Нинова обслужва Бойко Борисов и мачът е уговорен? Каква е сделката?
– Сделката очевидно е в това те да не се нападат, да не ходят на дебати с други участници в надпреварата. И тепърва ще видим още какво е уговорено в тази сделка. Има много доказателства, че Бойко Борисов има влияние върху Корнелия Нинова и нейните решения – като започнем от развалянето на договорената широка лява коалиция без никакъв повод, за да стигнем до това, че очевидно и чрез съдебната власт и изваждането на Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов от държавните бордове също се оказва съответен натиск. Очевидно е, че част от ръководството на БСП има икономически интереси, свързани с решения на правителството. Така че явно е, че Борисов има инструменти за натиск върху Нинова.
– Защо се крият от дебат с вас както фаворизираните от социологията претенденти, така и такива, които са по-назад в класациите?
– Аз бях на дебати с Трайчо Трайков, с Красимир Каракачанов, с Пламен Орешарски. Прави им чест, че не се отказаха от тези дебати.
– Колко спекулативно е твърдението, че ако гласуват за вас, хората ще получат президента Първанов?
– Абсолютно спекулативно е. Това е една от фразите, които някой от опонентите е пуснал. Няма как това да се случи. Аз съм показал досега в различни качества, че следвам принципите си, а не началници – било то партийни или някакви други. Затова мога да дам много примери, включително и последния – след несполучливото управление на Орешарски, където се разграничих от политиката на БСП. И ако не го бях направил, щях да имам доста удобно място в момента.
– Колко сериозен проблем е неслучилото се на лидерско-партийно ниво ляво единство и няма ли хората да се опитат да го реализират като компенсация отдолу на евентуален балотаж?
– Вероятно ще го направят, въпреки че на балотажа ще работят различни взаимоотношения. При всички случаи изборът на президент е изключително удачен за мажоритарен вот момент, да съберем левите и лявоцентристки партии, фиксирани върху една кандидатура. Аз много съжалявам, че това не се случи. Сега инициативата е у избирателите.
– Вие и сега работите в групата „Монти“, която подготвя бъдещата бюджетна рамка на ЕС как България от потребител на средства би могла да се превърне в генератор и да има активна позиция?
– Това не е свързано само с бюджета. То минава през въпросите за бежанците, през въпросите за споразумението с Канада или ако щете – с въпросите за шенгенското пространство. България има много поводи да е по-активна в ЕС. За съжаление, не го прави. И аз се притеснявам, че ако продължаваме така, ще имаме едно много слабо председателство. Що се отнася да бюджета, то и като работещ в групата „Монти“, и като зам.-председател на бюджетната комисия в Европейския парламент, трябва да кажа, че в ЕС предстоят значителни промени. Те ще бъдат успоредни с излизането на Великобритания. И може би тези промени ще започнат от различен бюджет. Така че аз бих искал да чуя смислен дебат, да знаем какво точно искаме. Но с огромно съжаление вече виждам, че България изпуска и последната си позиция – поста на комисар по бюджета в ЕС. Това е поредният ни ход назад в международната политика. Много жалко е, че правителството очевидно няма капацитет да се справи с това.
– Проблемът не е ли персонален за Кристалина Георгиева, както ни убеждават?
– Няма как да е персонален за Кристалина Георгиева. И друг път се случва да се сменят комисари, но страната запазва поста, на който е бил предишният комисар. А ние, още преди да започнат разговорите, освен ако Борисов не е имал някакви тайни уговорки с Юнкер и предварително да се е съгласил, но факт е, че преди да започнат разговорите за новия комисар ние сме уведомени, че няма да получим този пост. Това означава слабо правителство, което не може да влияе и само слуша какво му казват.
– Диагностицирате много тежки обществени проблеми. Как президентът може да се справя с безработица, с престъпност, със заплашващото ни бежанско нашествие?
– Трайното решение за бежанската вълна е външнополитическо. Тук държавата има преки функции. Включително за сключване на споразумение с Афганистан за реадмисия и за връщане на над 70 процента от бежанците, които са в България.
– В състояние ли е президентската институция да компенсира другите, които не работят или творят безобразия?
– Президентът би могъл да осъществява координацията между различните институции, между местната и централната власт. Той би могъл да търси и съгласие между политическите партии. Така че важните теми да са приоритетни по-дълго, отколкото е един политически цикъл в парламента. Държавният глава би могъл да бъде този двигател, а не само да констатира проблемите.
– Що за инженерство беше многократното прекрояване на Изборния кодекс, в т.ч. и вече в хода на самата кампания?
– Това е поредното безобразие, което директно се отразява в ниския рейтинг на парламента. Затова са такива трудностите на
г-жа Цачева да убеди българските граждани, че тя е защитник на техните интереси.
– Как бихте работили с Бойко Борисов като президент, след като бяхте негов вицепремиер?
– Отношенията ни с Байко Борисов са принципни. Те не са лични. Аз работих като вицепремиер на основата на коалиционно споразумение. И напуснахме правителството, след като преценихме, че не се изпълняват ангажиментите в това споразумение. По същия принципен начин аз бих работил с всеки министър-председател в интерес на държавата. Не е работа на президента да сваля и качва правителства, да сваля доверия, да вдига доверия.
– Има ли, апропо, нова политическа ситуация в страната, от която да са належащи предсрочни парламентарни избори?
– Не бих казал, че нещо се е случило, за да е нова. Но очевидно е, че управлението изпитва все повече трудности и те са свързани с това, че се загуби енергия за провеждане на разписаните реформи. А имаме и правителство на малцинството. Да, то събира достатъчна подкрепа в парламента, когато му е необходима, но можем ли да разчитаме на това. Това генерира повече нестабилност. Така или иначе – засега политическата инициатива е у министър-председателя. Никой освен него не може да реши дали ще има предсрочни избори.
– Вие имахте среща с ДПС. Тази политическа сила ли ще реши изхода от надпреварата за държавен глава на България?
– ДПС е безспорно една от политическите сили, които имат значителен електорален потенциал. Друг е въпросът доколко тя ще го мобилизира и в първия, и във втория тур. Понякога на втори тур участието им е много слабо. Нека да видим. Те си избраха и кандидат. Чрез него ще преброят редиците си. Ще видим накъде ще отидат, с какви послания и какво ще направят на втория тур.
– Слави Трифонов и неговият митинг-концерт какво бяха – опит за революция, културна или политическа проява? Трябваше ли да бъде блокирана столицата на държавата за повече от едно денонощие?
– Столицата се блокира за всеки мач. Сега предстои мач на „Лудогорец“ с „Арсенал“. Сигурно пак ще има трудности в движението. Не е това най-големият проблем. Но референдумът, който беше иницииран от Слави Трифонов, има смисъл, доколкото, ако е успешен, ще разтресе политическата система. Мисля, че има нужда от преразглеждане на Конституцията, на баланса между институциите. Концертът беше проява на затихващата политическа активност на Слави Трифонов./ПИК