Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Трябва да положим някакво усилие, ако искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира. Това каза пред БНР културологът проф. Ивайло Дичев по повод 850-те незаети места в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за новата академична година.
Университетите в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти – повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия, каза Дичев.
Според него това не става в България, защото сме расистка държава – видяхме го около мигрантската криза. Втората причина е необходимостта висшето образование в България в голямата си част да премине на английски език, най-малкото да е двуезично, подчерта проф. Дичев.
Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно „идването да се живее в София“, продължи анализа си преподавателят.
„Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място“, обясни Дичев.
Според него основен проблем пред цялото ни образование, е че „курсовете, до голяма степен се въртят около осигуряване на поминък на преподавателите„.
Реформата в образованието би означавала или промяна на специалностите на хората или промяна на доста от кадрите и назначаването други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места“, обясни Дичев.
45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите, акцентира Дичев.
Според него няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако стане това, ще се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално. По този начин университетите ще се върнат в края на 19-и век – да подготвят учители, по-ниски специалности. Всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, би трябвало да внасяме от чужбина, предупреди Ивайло Дичев.