Проучванията на храма „Св. Великомъченик Георги“ в село Трудовец през 2016 г. са организирани от Националния исторически музей /НИМ/ с финансовата подкрепа на Община Ботевград. В тях участват докторанти на НАИМ–БАН и НБУ, служители от Общинския исторически музей, Ботевград, музея „Земята и хората“, София, Института по експериментална морфология и антропология при БАН и УМБАЛСМ „Пирогов“. Ръководител на археологическите проучвания е Филип Петрунов от НИМ. Храмът е изграден през втората половина на XIV век в „мочурлива местност“, посетена още в началото на XX век от историка проф. Петър Мутафчиев, който описва подробно запазените стенописи.
В разкрития през май и юни т. г. средновековен некропол около храма „ Св. Вмч. Георги“ са документирани шест гроба със слабо запазени кости. Два от тях попадат /с горната част на телата/ под основите на постройката. Открити са два скелета на жени. Единият – под югоизточния ъгъл на сградата, е на трийсетгодишна жена, положена със забрадка, пристегната с бронзова тел. На една от ръцете й е открит пръстен, което дава основание да се предполага, че жената е била семейна. Тук е изпълнен и ритуал, познат от други археологически проучвания в България, при който до покойника се поставя като дар камък или плочка. Наричането на камъка се прави за близък, любим човек, за да не е сам в отвъдното и при деца, за да не потърсят живите си братя или сестри. По другия скелет има характеристики, типични за структурата на около двайсетгодишна жена. Тя е погребана с дълга роба, с кант от посребрена бронзова „сърма“ на нивото на подбедрицата и със забрадка от златотъкана „сърма“. Забрадката е била привързана с кухо сферично копче. Краката й са положени върху извита керемида, а в гробната яма е открита и монета. Ритуалът „вграждане“ е широко обсъждана тема в етнографията и фолклористиката. Акад.Михаил Арнаудов публикува над 50 песни през 1920 г., в които се споменава за „вграждане“.
Любен Каравелов дава сведения за запазените народни вярвания за вграждане на сянката на млада невеста в градежа: „…през нощта излизат нечисти духове и искат жертва, ако не я открият – разрушават построеното“. П. Р. Славейков коментира предания за вграждане на човешки души в църкви, фонтани и други, наричани в Търновско таласъми. Той дава сходни сведения за исканата жертва, която се превръща в демон, пазител на постройката. В различните краища на България се използват и други наименования: домакин, наместник, таласъм, стихия и др. В гръцкия фолклор се говори за дракоси. През 1899 г. Константин Иречек прави преглед на ритуала, като говори за вграждания и на животни: „Изобщо в България циркулира предание, че никоя каменна постройка не успева, ако не се зазидат в основите агне, петел или поне човешка сенка…
Измереният умира и става таласъм на тази сграда.“ Това не е първият – археологически документиран – ритуал на вграждане в България. Интересното в случая е, че нетрадиционната практика е извършена много отчетливо в два от откритите шест гроба, като разположените около тях други гробове по никакъв начин не ги нарушават. Двете погребани жени не само потвърждават запазените фолклорни данни за вярванията на българите през Средновековието, но дават и откъси на различните елементи от вариациите на митологемата за вграждането./ПИК
