Проблемите ми с кръвното изчезнаха
Не искам да ме сравняват с Калата, нищо че сме с еднакви биографии
Вече съм на друго ниво – не аз търся ролите, те ме намират
Георги Георгиев – Гец ми измисли артистичния псевдоним
Вкъщи мълча с часове и се надсмивам над себе си
Герасим Георгиев е роден на 10 юли 1974 г. в Русе и е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Работил е в Сатиричния, Младежкия, Габровския и Кърджалий¬ския театър, гастролирал е в Ру¬сенския, Сливенския и Смолянския, а сега е на щат в „Зад канала”.
Геро е популярен не само от сценичните си изяви, а и от телевизи¬онния ефир. Навремето той водеше играта за младоженци „Горчиво”, а в последните години е звезда на предаването институция „Господари на ефира”. Тази пролет се изявява и като топ имитатор в култовото шоу „Като две капки вода”.
Оказва се, че за него неудобни теми няма – откровен е дори за теглото си.
– Геро, от 4 април сте пак водещ в „Господари на ефира” с Малин Кръстев, сменихте Ненчо Балабанов…
– Не ми е за първи път. На мястото си съм, заех си го пак (смее се). Винаги съм бил окей като водещ с Малин и не съм имал странни усещания.
– Ненчо добре ли се справяше на вашето мяс¬то? Да не би да е аут…
– Защо да е мой заместник Ненчо? И защо да е аут? Просто беше водещ в „Господарите” за един определен период. Може след време да го сложат на мястото на който и да е от водещите – Малин, Рачков, Зуека…
– Малин мрънкаше в ефир, че иска да води с вас…
– С Малин освен колеги сме и приятели. Мрънкането и закачките бяха част от играта, част от сценария на предаването. Всичко си беше много нормално, докато водеше с Ненчо. Отлично се справяха двамата в тандем.
– Кой ще поеме щафетата от вас и Малин?
– Съдейки по това как беше миналата година, би трябвало Румен и Мария.
– Как успявате да съчетавате воденето в „Господарите” с участи¬ето си в „Като две капки вода” и ангажиментите в театъра?
– В двете предавания работят големи професио¬налисти и всичко е наред. Не може да има проблеми, когато програмата е добре подредена. Лошо е, когато човек е хаотичен и обър¬кан. Тогава работата престава да е удоволствие
– Трудно ли ви е да пеете в „Капките”?
– Не се изживявам в „Като две капки вода” като световен глас, като Павароти. И не се опитвам да убия хората с пеенето си. Правя, каквото мога, а най-важното за мен е да накарам зрителите да се усмихнат. Това е и целта на шоуто. Затруднявам се, защото не мога да пея. За мое най-голямо учудване, когато репетираме с Етиен Леви, нещата се получават. Когато обаче думне музи¬ката за началото на живото предаване, пеенето ми не става така добре.
– Притеснява ли ви това?
– Изобщо не ме притеснява. Нямам болка, няма да легна да умирам, че понякога не се получават нещата. Важното е хората да си дадат сметка, че всички участници правим всичко възможно да се представим добре в имитациите, че полагаме много усилия, за да се превъплътим в образите. От вокално естество са най-големите трудности при мен, но лека-полека ги преодолявам. С танците засега нямам проблем.
– Преди време сте били танцьор…
– Да, така беше. Но в Народния театър скъсах ахилес и съм по-внима¬телен оттогава. Въпреки това скачам, търча… Гледам да не обръщам много внимание на ахилеса (смее се). Странното е, че когато един актьор играе, той забравя за болежките или те се притъпяват. В сцената има магия. Веднъж бях останал без глас, но като излязох пред публиката, той ми се върна. Не мога да си го обясня.
– Кого ви се иска да имитирате?
– Който и да е, ще го направя (смее се). Ще го хвана и ще го прекарам през моето виждане. Ние, участниците, се мъчим да се приближим максимално до всеки един от образите. Някъде се получава, друг път не толкова добре. Щом като направих и момичето от „Спайс Гърлс”, нищо не може да ме изплаши. Ще поема всяка задача и ще се мъча да я изпълня на максимум.
– Ако ви се падне да имитирате попфолк из¬пълнител…
– Това е бутон на късме¬та… Каквото ми се падне, това ще пея и ще правя като образ. Както дойде… Чалгата и попфолкът не са ми любимата музика, но никога не бих се отнесъл с пренебрежение или пък с лековато отношение към една такава задача. Ще съм всеотдаен както към другите неща, които правя.
– Направихте фурор в „Капките” като Тодор Колев…
– Чувствам го образа на Тодор Колев много близо до мен самия. Той е голям учител на всички нас. Как обаче съм се справил, дали е станало добре, какво коментират хора… Доволен съм от себе си. Всяка една от срещите с Адама е ярка. Не съм бил приятел с него. Чувствам го близък по по-друг начин – с това което правеше, с таланта и с моженето му.
– Кой от журито ви респектира най-много?
– Журито си е жури и всички трябва да се съобра¬зяваме с тяхното мнение. Дали на някого му харесва или не, е друг въпрос. Имам респект от оценителите и ги уважавам. Това са хора с имена и кариери. Но и ние, участниците, сме такива. Затова и журито трябва да се съобразява с нас. Не сме някакви вчерашни, излезли на улицата да забавляват хората. Всичко засега е окей.
– При една от победите си дарихте 1000 лв. на читалището в село Ъглен…
– Да, при първата ми победа реших да даря 1000 лева на читалището в село Ъглен. Отдавна искам да им помогна и го правя, както мога. По време на „лайфа” ми дойде веднага като идея и им дадох парите.
– Виждате ли се като краен победител в „Като две капки вода”?
– Не, Господи, не… Това не ми е целта в шоуто. Склонил съм да участвам, за да експериментирам, да опитам нещо, което досега не съм правил. Винаги съм търсил нови неща. Да пея на сцена, пред хора и в „жив” ефир за мен е предизвикателство. Моята победа е, че въобще се осмелих да участвам.
– Как ви се струва халът на българската култура? Вежди Рашидов добър министър ли е? Подкрепяте ли актьорите от Народния театър, които поискаха оставката на председателя на СБА Христо Мутафчиев?
– Ние сме много странно съсловие… Търсим разединение, а не обединение. Дали е правилно да искат оставката на Ицо? Странното е, че повечето, които са се подписали, не са членове на СБА. А си мисля, че щом не членуваш в една организация, не би трябвало да имаш право да искаш оставка на председателя й. Лесно е да се говори в пространството и да се хвърлят разни неща. Забравят се много неща, които Христо успя да свърши по време на мандатите си. Той винаги е бил човек, който е заставал зад всички нуждаещи се. Според мен проблемът сега е политически. Някой рови и иска да разбие нашето съсловие, но не мога да си обясня защо. Министър Вежди Рашидов също си върши добре работата. Искат оставки… Като застане някой друг, какво ще направи? Какво ще промени? Ние трябва да настояваме Вежди да иска удвояване на бюджета за култура, да упорства за това .пред финансовия министър. А не да се самоизяждаме. Писна ми от празнодумие. Хубаво е всеки да вземе да си върши работата и да се труди мал¬ко повече. Чак тогава нещата може и да се оправят.
– За как¬ва роля в театъра мечтаете?
– Изиграл съм над 10 главни роли. Сигурно ще дойде и поредната, всяко нещо с времето си. Вече съм на етап, в който ролите ме търсят, а не обратното. Готов съм да посрещна тази, която е, така да се каже, с отворени обятия към мен. Все пак от 20 години съм в театъра и съм изиграл доста неща. Знам и 2 и 200. Имало е периоди, в които съм нямал ангажименти. Но актьор не съм преставал да бъда. Никога не съм мрънкал, про¬тестирал и искал оставки. Не съм обвинявал другите, че са ми виновни, сам съм се мъчил да се преборя и може да се каже, че доня¬къде съм успял. Търсил съм работа, предлагал съм се за ангажименти… Не съм висял по градинките и във фейсбук.
– Защо напуснахте Младежкия театър?
– От новия сезон, от септември, съм в Малък градски театър „Зад кана¬ла”. Напуснах Младежкия с най-добри чувства. Това е един приключил етап за мен. Обичам колегите си там и все още продължа¬вам да играя с тях в двете представления, които ми останаха в този театър. Сега съм пред нови предизвикателства, пред нови усещания в „Зад канала”. Доволен съм.
– В кои постановки участвате в момента?
– В Младежкия театър играя в „Господин Балкански” и „Семеен албум” на Малин Кръстев. В „Зад канала” – в „Изкуството на комедията” на Мариус Куркински и в най-новия спектакъл, който изкарахме – „Бел ами” на Бина Харалампиева. Там си партнираме с Калин Врачански.
– Споменахте ролята си в „Господин Балкански”. Байганьовщината на българина не е ли в повече напоследък?
– В повече е и още как! Оригиналът Бай Ганьо на Алеко Константинов в сравнение с българите в днешно време е едно невинно създание.
– Сравняват ви с Георги Калоянчев. Това ласкае ли ви?
– (Смее се.) Имаме сходни биографии – моят и неговият баща са били мандраджии, а и двамата сме учили в механотехникум. Това, че ме сравняват с Калоянчев… Не съм от тези, които се ласка¬ят. По-скоро подобно сравнение ме натоварва с още по-голяма отговорност. Чак да ме съизмерват толкова с него… Не знам. Може пък и да имаме някои нюанси, в които си приличаме. Не искам много-много да ме сравняват. Истината е, че съм се учил от Калоянчев, но си вървя по своя си път. Имам респект към Калата.
– По линия на прякора ви ваш кръстник е Георги Георгиев-Гец…
– Видях се с него, преди да кандидатствам във ВИТИЗ, за да ми чуе материалите и да ми даде мнението си. Попита ме как се казвам и аз отговорих. „А, почти като мен значи. Всяко магаре е Георгиев, сложи и ти като мен друго име с тире. Как ти викат накратко?”, продължи той. „Геро“, отвърнах. „Бъди тогава Герасим Георгиев- Геро”. Послушах го.
– Семейството ви как е?
– Жена ми работи. На 12 април дъщеря ни направи 7 години и наесен ще е първи клас. Подготвяме се за училище. Родителите ми са живи и здрави и това ме радва. Като бях дете, татко беше много строг. Когато не спазвах правилата, имаше Достоевски – „Престъпление и наказание“. Възпитанието, което са ми дали родителите, ме изгради като човека, който съм сега. Благодарен съм им за това. Трябва всички в България да се научат, че щом има провинения, следват наказания. Но, уви, в нашата държава не е така.
– За какво най-често спорите със съпругата ви?
– Прекалено лично е това. Ние сме си нормално българско семейство.
– Вярно ли е, че като ви замирише на водка, говорите на френски?
– Имаше един период, в който пиехме водка с мои приятели. Тогава от доброто настроение започвахме да говорим на френски и беше хем странно, хем забавно. Впрочем само се правехме, че говорим френски. Да не излезе обаче сега от това, че съм някакъв алкохолик (смее се). Не съм. Събирай¬ки се с приятели, много се забавляваме. Говорим си, смеем се, разказвам им вицове… Уважавам тази кратка форма на смеха и винаги, когато ми хареса някой анекдот, го запомням. Имам много добър арсенал от вицове.
– Отслабнахте ли?
– Да, смъкнах към 15 килограма за месец и половина. Чудо (смее се)! Храня се нормално, по-малко. Набля¬гам на хубавите храни, не ям консерванти, хляб…
– Имате ли още пробле¬ми с високото кръвно?
– Не, изчезнаха. И много се радвам, че стана така.
– Какъв човек сте извън сцената и тв студиото?
– Когато се прибера вкъщи, понякога мълча с часове, мога да не говоря с никого. Така си почивам. Смея се над себе си, това пречиства. Аз съм човек, който не се страхува да се надсмее над собствените си грешки. При повечето бъл¬гари това не е така, те искат друг да се изложи и да му се хилят отстрани. Аз лично гледам да радвам хората. Мен самия обаче много малко неща в страната ни могат да ме накарат да се разсмея, да ме усмихнат.
– Къде и с кого ще бъдете на Великден?
– Все още не съм мислил, имам много работа. Пред¬полагам, че ще бъда сред най-близките си. Ако имам възможност, на Великден обикалям църква и паля свещ. Правя почти всичко, което трябва, на този празник. Но никога не съм постил. Не вярвам, че ако спазваш стриктно поста, ще станеш по-добър хрис¬тиянин. Повечето българи живеят за празниците, за да почиват. Аз съм противник на това. Смятам, че имаме прекалено много празници в календара и малко рабо¬тим. Оттам идват и нашите проблеми. Реално имаме над 120-130 празнични дни със съботите и неде¬лите. Половината година не работим и след това се чудим защо сме на това дередже. Истерията около празниците, пазаруването и яденето, все едно светът ще свърши, ми идва малко в повече.
– Тази година Великден е на 1 май…
– Точно ние, българите, да празнуваме Деня на труда (смее се)… Повечето хора у нас искат без работа да взимат 3000 лева заплата. Ако може да си стоят вкъщи и да не се напъват, а парите да им текат. Няма как да се случи това.
– Имало ли е случаи в живота ви, когато висша сила ви е спасявала?
– Да, имал съм такива случаи. Вярвам, че съществува висша сила. Един от най-ярките такива моменти беше една катастрофа…