Спирането на 62 медикамента за сърдечносъдови заболявания от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е забавено от липсата на липсата на информационна електронна здравна система. Това стана ясно от изслушването на директора на лекарствения орган проф. Асена Стоименова пред депутатите в пленарна зала. Още сутринта депутатите от БСП настояха за изслушване на Стоименова, но покрай отказа й заради други ангажименти се наложи с гласуване депутатите да я задължат да дойде в пленарна зала.
От опозицията критикуваха, че на отговорните институции е била необходима повече от седмица, за да предприемат нужните действия. Червените заподозряха частни интереси зад забавянето, а това че не е имало ясна публична позиция по темата е всяло паника сред обществото.
За бързо изясняване на ситуацията настоя депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. Да не се окаже, че цялата буря с лекарствата е продиктувана от съвсем други сили, заяви той, като допълни, че в общественото пространство вървят и други мнения, а именно, че се предписва терапия с различна финансоемкост от тази, която пациентите в момента получават. Намесата на агенцията трябва да бъде своевременна, категоричен бе той.
В отговор проф. Стоименова заяви, че е уведомила за проблема зам.-министър Начева, писмено са били уведомени и НЗОК, и МЗ. „Защо на НЗОК е отнело тези пет дни, които вероятно допълнително са привнесли масло в огъня, е въпрос, на който аз не мога да отговоря“,заяви обаче тя. Според нея тези пет дни на организация у нас може би биха изглеждали по-различно, ако е-системата беше въведена.
Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова също се обяви в подкрепа на е-здравеопазването, в което трябвало да се инвестира. Според нея за българските граждани има достатъчно налични медикаменти и посъветва пациентите да се доверят на своите лекуващи лекари по отношение на терапията си. По думите й НЗОК е действала бързо и навременно е уведомила изпълнителите на медицинска помощ, включително нея самата в качеството й на такъв, за проблема.
Прeд депутатите Стоименова уточни, че не е имало шестгодишна употреба на медикаменти с проблемната съставка и разясни, че всъщност през 2012 година е установено наличието на субстанцията заради промени в производствения процес. Няма категорични данни, че примесът е в лекарствените продукти от 2012 година, заяви тя, като допълни, че се касае за предполагаем канцероген.
„Това е превантивна мярка“, каза още проф. Стоименова и призова хората да черпят информация по темата само от сайтовете на официалните институции, както и да се доверяват на своите лекари.
Припомняме, че в края на миналата седмица 62 лекарства бяха блокирани в ЕС, заради съдържание на примес в активното вещество валсартан, което се класифицира като вероятен канцероген. Лекарствата са използвани за лечение на артериална хипертония, скорошен миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност.
Вчера Изпълнителната агенция по лекарствата публикува списък с лекарствата, които са безопасни за приемане, въпреки че съдържат валсаран. Това бе трябвало да е информацията, към която препраща депутатите Стоименова.