„Единствено президентът и Ахмед Доган реагират адекватно спрямо заплахата от политиката на Турция“
Ердоган спечели референдума в Турция и направи първата сериозна крачка към концентрирането на цялата власт в ръцете си. Това ще стане след 3 ноември 2019 година, когато в южната ни съседка ще се проведат избори за президент и разбира се, ако Ердоган спечели и тях. Последното не е напълно сигурно, като се има предвид, че промените в конституцията бяха подкрепени от около 51% от избирателите. Страната е разделена, повечето градове в Западна Турция, включително трите най-големи – Истанбул (на който Ердоган е бивш кмет), Анкара и Измир, както и четвъртият и петият – Адана и Анталия, гласува- „за“.
Резултатите от референдума се оспорват от опозицията, която твърди, че са извършени множество фалшификации, което допълнително ще радикализира противниците на турския президент. До есента на 2019 година има много време и ми се струва прибързано президентът да бъде обявен отсега за предизвестен победител. Да не говорим за изключително сложната международна обстановка, която се мени много бързо и непредвидимо. Така или иначе, в неделя Ердоган успя, а промените в конституцията ще станат факт, независимо дали той ще е следващият президент или не.
Според тях отпада постът на министър-председателя и президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри, ще издава изпълнителни укази. Вместо премиер ще има вицепрезидент или вицепрезиденти, също назначавани от президента.
Държавният глава ще изготвя бюджета, досегашна функция на парламента, и ще може да обявява извънредно положение в страната без одобрението на народните представители.
Друга промяна е, че действащият президент ще може да остане обвързан с партията си. В такъв случай, ако парти ята на държавния глава е водещата политическа сила, той ще има контрол не само над изпълнителната, но до голяма степен и над законодателната власт.
Броят на депутатите ще бъде увеличен от сегашните 550 на 600души, като възрастовата граница за кандидатиране за народен представител се понижава от 25 на 18 години. И докато досега кандидат-депутатите трябваше да са преминали през задължителна военна служба, новите промени предвиждат хора, обвързани с армията, да не могат да влизат в парламента.
Мандатът на парламента се увеличава от четири на пет години, а изборите ще се състоят в един и същи ден с тези за президент. Това означава, че Реджеп Тайип Ердоган ще може да остане на власт още два мандата след приключване на сегашния си и при спечелване на следващите избори през 2019 г. и 2024 г. да бъде президент до 2029 г.
Разследването за престъпления на президента ще се поема от Конституционния съд. Броят на съдиите в него се намалява от 17 на 15 души, 12 от които се назначават от държавния глава.
Военните съдилища се разформироват. Броят на магистратите във Върховния съвет на съдиите и прокурорите се намалява от 22 на 13 души, четирима от които се назначават от президента.
В обръщение към нацията Ердоган заяви, че веднага след референдума първата му работа е да върне смъртното наказание, за което ще разговаря с премиера Бина- ли Йълдъръм и лидера на Партията на националистическото движение Девпет Бахчели. Ако това предложение не мине в парламента, то ще бъде предмет на нов референдум, посочи Ердоган.
Ако смъртното наказание бъде прието това ще позволи на президента да обезглави политическите си противници в буквалния смисъл на думата. След неуспешния опит за преврат видяхме на какво е способен Ердоган, който не се поколеба да хвърли в затвора и да уволни стотици хиляда души. На практика цялата власт отива в ръцете на президента, а политиката в Турция ще зависи изцяло от личността на държавния глава. Това крие непредвидими рискове и е реална заплаха за България. За съжаление у политическия ни елит (с две изключения) няма никаква идея за реакция срещу това. Дори след като финансираната от Ердоган партия на Лютви Местан едва не прескочи четирипроцентовата бариера. Не им стигнаха около 301 000 гласа.
Адекватно реагира само президентът Румен Радев, който се обяви за промени в българското законодателство, но опитът му да предизвика дебат по въпроса срещна групов отпор от политическите партии и дежурните наблюдатели в сутрешните блокове.
Изревнуваха го, че си позволява да упражнява ефективно ролята си на държавен глава, вместо да играе ляв храст в декора, и го обвиниха, че надвишава правомощията си. Това е глупаво и късогледо поведение. Резултатите от референдума в Турция показаха, че Радев е прав да настоява българската държава да реагира адекватно на опитите на Турция да се меси във вътрешните ни дела. След Ахмед Доган президентът е единственият български политик, който се отнесе със сериозност към този проблем и държи фокуса на общественото внимание върху него. За съжаление българската държава няма никаква стратегия за поведение спрямо Турция въпреки стратегическата дълбочина на южните ни съседи, които успяха дори да си направят партия у нас, след като не можаха да подчинят Дрган и да превземат ДПС. Според бившия ни посланик в Турция Петър Воденски
България попада в ислямската дъга за която Ердоган няколко пъти е споменавал в свои речи. В нея влизат Босна и Херцеговина, части от Сърбия, Косово, Албания, Македония, Родопите в България и Кавказ в Азербайджан. „Дано да не съм лош пророк, но! България може да се разглежда като първа сигурна държава на Реджеп Ердоган“, коментира за Би Ти Ви Воденски в отговор на въпрос дали страната ни може да се разглежда като част от бъдещата политика на турския президент.
Мисля, че всички политици, които проявяват лекомислие по този въпрос, правят огромна грешка, ( I която може да бъде с фатални последици
Добрата новина е, че 71,35% от гласувалите в България хора с турско гражданство са против засилването на президентската власт в Турция. За сравнение – 63,1% от турските гласоподаватели в Германия са подкрепили конституционните промени. В Австрия 73,5% от избирателите са гласували „за“, в Белгия – 75,1%, а в Холандия 71% от турските избиратели са подкрепили Ердоган.
Оказва се, че ДПС е естествен щит срещу турското влияние у нас и това трябва да се каже ясно, независимо дали Ахмед Доган ни харесва или не.