„Всичко, което ми трябва, за да направя комедия, е парк, полицай и красива жена”, казва Чарли Чаплин. Точно преди 38 години всичко това като че ли е налице: паркът, макар и гробищен – на швейцарското градче Корсие сюр Веве, полицай – не един, а стотици, и красива жена – 51-годишната Уна, дъщеря на големия драматург, писател и носител на Нобелова награда за литература Юджийн О` Нийл, и съпруга, по-точно вече вдовица на още по-големия артист и кинорежисьор, продуцент и композитор сър Чарлз Спенсър Чаплин. Но въпреки това комедия не става. Журналист от „ШОУ” се поразрови във фактите.
Само три месеца преди това, на 25 декември 1977 година, безсмъртният дух на създателя на киношедьоврите „Диктаторът” и „Светлините на рампата” е отлетял на среща с Боговете. Но по волята на природата тленните му останки са останали на земята. Заровени са на около два метра дълбочина в скромен гроб, който с нищо не се различава от вечните „жилища” на останалите 4000 покойници от градчето. Чаплин е намерил покой в края на главната алея, съвсем до оградата, под високи тъмни кипариси. Уж за вечни времена. Но… В нощта на 1 срещу 2 март 1978
могилата се „събужда” зейнала яма
Полицаите първи осведомяват семейството за драмата. Уна е в шок. Вторият удар идва, когато по телефона мъж с преправен глас съобщава, че трупът се намира на сигурно място и ще бъде върнат срещу около 500 000 долара. Покрай потресаващата случка тръгват и слуховете: Почитатели са отмъкнали ковчега, за да изпълнят последната воля на актьора, а тя е да бъде погребан в любимата му Англия /?/, или: Заради еврейския си произход той не може да бъде там и трябва да „лежи” в други гробища /?/. Но, разбира се, това са само слухове, които журналистите пестеливо коментират. В действителност полицията и семейството са съвсем наясно с мотивите.
В основата им са парите.
Телефонът все по-често повтаря сумата, макар че с времето леко да я нямалява. Макар и силно разстроена, вдовицата е категорична: „Съжалявам, но моят мъж е на небето и в сърцето ми”. Или: „Чарли би намерил даването на парите за нелепо и смехотворно”. Детективите обаче я съветват да смени тактиката. Те се нуждаят от време. Уна започва дълги преговори, а униформените наблюдават денонощно телефонните кабини. Около Лозана те са стотици и всяка се следи от полицай. Стига се дори до даването на парите, но в последния момент „получателите” усещат, че нещо не е наред, и бягат. Ядосани, те
заплашват с похищение и най-малкия син на Чаплин
След двадесет и седмото обаждане, повече месец след драматичната случка, белезниците щракат на ръцете на похитителите. Ковчегът е намерен на осемнадесет километра от мястото, откъдето е бил отвлечен. Заровен е в средата на голяма царевична нива. За собственика на парцела това се оказало добър шанс. Той сковал кръст, оформил гроб и шумно започнал да го рекламира. Туристи, любопитни да видят мястото, идвали отвсякъде. И това не минавало, без да платят по нещо. Похитителите всъщност се оказват
двама автомонтьори от заводите „Рено”
Имената им бързо обикалят световните агенции – това са 22-годишният поляк Роман Вардес и 38-годишният българин Ганчо Ганев. Похитителите за часове стават по-популярни от звездите на Холивуд. В съда си признават всичко. Умът и вдъхновителят на акцията е Вардес. Точно той прочел вестникарска статия, в която подробно се разказва как са били откраднати тленните останки на миланския милионер Салвадоре Матарес. И в този миг видял и своя път към богатството. Заради водещата си роля Роман бил осъден на четири години затвор. Нашенецът получил година и половина условно. Пред съдиите похитителите подробно описали първоначалния замисъл на акцията. А той предвиждал саркофагът да бъде заровен по-надълбоко в същия гроб. Така че близките и полицията да помислят, че е отмъкнат. Да, но във фаталната нощ валял силен дъжд, пороят запълнил ямата с вода. Тогава
крадците измъкнали 120-килограмовия саркофаг
натоварили го на камионетка и го заровили в споменатата царевична нива. В крайна сметка по предложение на полицията и със съгласието на семейството гробът на Чаплин бил покрит с тежка бетонна плоча, така че никога повече да не се повторят преживените ужаси.
Каре:
Филмират историята, крадат и „Оскара”
Похитяването на трупа на Чаплин се пренася на екрана. Френският режисьор Ксавие Бовоя, прочул се с лентата „Хора и Богове”, снима „Цената на славата”. Това е разказ за двама бедстващи приятели емигранти: единият от Алжир, а другият от Белгия, които в Швейцария решили да разкопаят гроба на легенда от нямото кино. Парите им били нужни, за да покрият разходите си за лечение. В този филм синът на Чаплин Юджийн и внучката му Долорес също играят малки роли.
Макар че геният Чарли Чаплин отдавна да го няма, интересът към него не намалява. При това не само от страна на милиардите му почитатели, а и от престъпниците. За всички той си остава „необрана докрай златна мина”. През февруари миналата година от парижкия офис на Асоциация „Чаплин”, създадена да защитава името, правата и творчеството на режисьора, е откраднат неговият почетен „Оскар”. Статуетката, висока тридесет сантиметра и покрита с тънък слой 24-каратово злато, е оценена на повече от 1 000 000 долара. Към тлъстата си плячка крадците добавили и няколко писалки за около 80 000 долара. Тогава полицията не скри, че похитителите много добре са знаели къде точно се намират ценните вещи.
Друг нашенец иска да присвои славата
Понякога животът си играе и с най-големите играчи. Неотдавна един мъж се опита да открадне биографията и на самия крадец на ковчега на Чаплин. В Асеновград се появи лицето Кунчо Кунчев и щедро започна да разказва за своя емигрантски живот в Швейцария и за кражбата на ценния саркофаг. За журналистите той се явява като скъп диамант, който те старателно започват да „шлифоват”. Излиза дори филм. Легендата се носи като волна песен, въпреки че от прокуратурата в Берн отрекоха да познават такъв човек.
Възмутен се обади и варненецът Христо Чашката. Той разобличи лъжеца, като обясни, че добре познава истинския крадец на ковчега на Чаплин – Ганчо Ганев, и че дори са си говорили за кражбата години след нея. В крайна сметка стана ясно, че нашенецът успял да убеди съда, че е бил подведен от поляка и не е знаел истината за това, което вършат. Така получил по-лека присъда.
Исак ГОЗЕС