Близо десет дни преди избора на председател на най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски съд, колегите от сайта „Дневник“ се опита да направи кратък преглед на най-належащите проблеми и на ситуацията в съда.
Изборът ще се проведе от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 20 февруари, а кандидатите са двамата – съдиите от гражданското отделение на съда Евгени Георгиев и предишният ръководител на съда Светлин Михайлов. Двамата кандидати ще бъдат изслушани от общото събрание на съдиите от СГС в понеделник.
Защо изборът е важен?
Софийският градски съд (СГС) е най-големият окръжен съд в страната и през него преминават дела с висок обществен и материален интерес. В този смисъл той е структуроопределящ за търговския оборот и икономиката, а оттам и политическата система на страната. Изборът на председател е важен, защото от това зависи да бъде осигурено безпристрастно разпределение на делата, работата по разрешаването на прилагане на специални разузнавателни средства, администрирането на делата, зависи самият облик на съда.
През последните години СГС беше неведнъж в центъра на няколко големи скандала, част от които и корупциионни, като времето на ръководство на Владимира Янева се превърна в символ на порочно управление. Срещу него в края на 2014 година се надигнаха магистратите от съда, които започнаха открито да говорят за проблемите. Това доведе до проверки, а до оставката на Янева се стигна след започнало срещу нея разследване.
След нея съдът имаше временно ръководство, а през лятото на 2015 година начело застана съдия Калоян Топалов. Той също беше граждански съдия, като по врвме на неговото управление, съдът започна да влиза отново в нормален работен ритъм и да връща авторитета си. Пред „Дневник“ преди време той заяви, че в СГС „вече се диша по-леко“ .
Топалов подаде изненадващо оставка през септември, като един от мотивите беше, че е „удовлетворен от свършената работа, не вижда повече предизвикателства пред себе си като административен ръководител“. От тогава съдът е с изпълняващ длъжността председател е един от заместниците на Топалов – Десислава Попколева.
„Изборите за председатели на съдилища са много важни, независимо че председателите не са началници на съдиите и не бива да им се месят при решаване на делата. На първо място изборите показват на всички съдии кои качества се възприемат за ценни от кадровия им орган – Съдийската колегия на ВСС. Защото членовете на съдийската колегия избират според собствения си морал и компетентност, те не биха избрали своето отрицание. В този смисъл, ако бъде избран честен, компетентен и справедлив човек за председател, символното послание към всички съдии е ясно – шанс за развитие в системата в мандата на този ВСС имат именно такива хора, напротив – нямат място непочтените и некомпетентните“, коментираха пред „Дневник“ магистрати от съда.
Според съдиите е важно за председател да бъде избран човек, за който всички – и съдиите, и гражданите, да бъдем убедени, че обслужва единствено легитимната цел – да е средство за утвърждаване на върховенството на правото и качественото правораздаване.
„Председателят е лицето на съда за гражданите, поради което от това какъв е той и как се възприема в общественото съзнание до голяма степен зависи авторитетът на самия съд и убедителността на правораздаването“, коментираха още магистрати. Те споделят, че качествата на председателя са от съществено значение за атмосферата в съда, за укрепването на културата на независимост на всеки съдия и за осигуряване на нужното спокойствие съдиите да решават делата справедливо и без страх, без да е необходимо да отделят ресурс да се бранят от каквито и да било опити за въздействие или за поставяне в несигурност.
Кой е най-големият проблем на съда?
Натовареността, непроведените конкурси за незаети щатни бройки и липсата на достатъчно добри условия на работа. Това накратко са най-належащите за решаване проблеми пред най-големия окръжен съд.
Пред „Дневник“ съдии разказаха, че магистратите от гражданските и търговските отделения са свърхнатоварени и това е проблем, който е констатиран многократно, но е останал от дълги години нерешен – постоянно е имало обсъждания на възможните решения, което само по себе си не е решение, заявиха още съдиите.
Магистрати споделиха, че заради бездействието на институциите, се появяват „протестни“ идеи, като спиране на работата до намирането на решение, преустановяване на образуването на нови дела и други. Безизходицата и липсата на реакция създава напрежение и между самите съдии от СГС.
Данните от статистиката показват, че през последните години се наблюдава се тенденция към нарастване на индивидуалната натовареност на гражданските и търговските съдии в СГС. Освен това постъпленията във всички отделения на съда са значително над средните за окръжните съдилища в страната.
На фона на голямата натовареност в СГС има незаети 20 щатни бройки – един от начините за „отпушване“ на работата е за тях да бъде обявен конкурс за повишаване в длъжност и за преместване. Но решаването на този проблем ще доведе до друг също нерешен с години – проблемът със сградния фонд и къде тези нови 20 съдии ще работят. В момента в СГС, който се помещава в Съдебната палата, съдиите работят трима – четирима души в кабинет. Попълването на незаетите места би означавало и назначаване на нови съдебни служители, които да помагат при обезпечаване на работата на съдиите.
Проблемът с натовареността може да бъде решен и със промяна в законодателството. За тези проблеми председателят няма преки правомощия, но може да работи за тях и да настоява пред отговорните институции за решаването им.
Кандидатите
За поста се самономинираха двама кандидати от гражданското отделение на съда – Евгени Георгиев и бившият ръководител на съда Светлин Михайлов. Георгиев отговори писменно на няколко въпроса на „Дневник“.
„Чувството ми за дълг и личната ми необходимост да бъда полезен“, е личната мотивация на Георгиев да участва в конкурса. След като подаде документи, той покани на среща съдиите от градски съд.
Попитан кой е най-сериозният проблем в СГС, той отговори: „Бих преформулирал на – кой е въпросът, по който е необходимо приоритетно да се работи – утвърждаване на съдийското самоуправление,като едно от средствата да се отговори на обществените очаквания за справедливо, безпристрастно и навременно правосъдие“. На въпроса, ако бъда избран, как би определил заместниците си, Георгиев заяви, че би посочил проект на профил, на който да отговарят – „уважавани от колегите, със силно развито чувство за отговорност пред институцията
и обществото, балансирани“.
Съдия Светлин Михайлов обеща да отговори на въпросите на „Дневник“, ако стане председател. Той оглавяваше СГС в периода 2004-2009 година. Михайлов подаде документите си в последния момент, като докато още течеше срока за кандидатстване попитан от сайта „Defakto.bg“ дали ще участва в надпреварата, той отговори, че дори не знаел за нея.
В следващите дни очаквайте представяне на двамата кандидати!