Питам доц.Йорданка Бибина и съотборниците й, за които пък Ботев написа: „Аз веч нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!”
През годините на прехода сме били постоянни свидетели на налудничавата и предателска тенденция да се прекроява и преиначава родната ни история. Това става основно под давлението и с финансирането на ДПС и турската държава. Без да се спирам на всички провокации в тази насока досега, ще коментирам само най-последните и скандални твърдения на доц. Йорданка Бибина, че турско робство у нас не е имало, които на пръв поглед изглеждат доста наукообразни. Същата песен приглася и екипът, в който участва и тя и който е сътворил новото ни „научно” чудо – „Турците в България”. Ето ги и остналите съотборници на великата „историчка” Бибина: Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон; доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева и Иванка Влаева. Фотографията е дело на Антони Георгиев, доскорошен редактор на „Плейбой”, а сега главен редактор на сп. „Вагабонд”.
У мен възникнаха веднага няколко резонни въпроса: ако османското владичество по нашите земи не е било робство, тогава какво е?
Тезата, че българите са имали земи, собственост и някакви права,
а „либералните” султани се интересували само от хазната, изглежда правдопободна. Но това всъщност е оптическа измама. Истината е, че турските дерибеи наистина са били мързеливи и доста хитроумно са оставили на раята собственост, за да я обработва, а те само да я доят и стрижат. Защото ще си напрягат богопомазаните ръце с черен къртовски труд? Нали са господали?! В същото това време келяво заптие е можело да граби, изнасилва и поругава дома на българина, както го виждаме потресаващо в началото на „Козият рог”. Освен това е имало пазари за роби, където християните са били продавани както в Античността. Питам тогава това просветена монархия ли е или извратен азиатски сатраплък и робство? Защо в нашия фолклор се пее за „три синджира роби”? Нима това са го измислили пак комунистите да ни плашат?
А защо Вазов пише „Под игото”, а не „Под присъствието”?
Кръвният данък, от който е пропищявало мало и голямо е представен тук едва ли не като дребно еснафско интересчийство и тарикатлък. Родителите видите ли, сами си продавали децата, за да станат еничари и да израстнат в йерархията. Може би за бивши редактори на „Плейбой”, ровещи с нечистоплътните си ръчици в нашата история, това да е напълно приемливо? Но защо се пее и до днес за „Балканджи Йово”, трагична и зловеща песен, останала в класиката ни в прекрасната обработка на Пенчо Славейков? На кого да вярваме? На нашия народен гений, на нашия голям поет и ерудит или на горепосочената пасмина, която ни пробутва врели-некипели по един нагъл и непростим начин?!
И щом като толкова добре си е живяла раята, защо през 50 години е вдигала въстания, потушавани по най-зверски начин? Още от самото начало на робството? Защо имаме християнски мъченици, умрели по най-зверски начин за вярата, като свети Георги Нови Софийски, света Злата Мъгленска, св. Висарион Смоленски и много други. Та нима четат жития на светии нашенските продажни умници, тръгнали да заснимат джамии и чешмички по окъпаната ни от страдалческа кръв земя?!
На кого да вярваме най-после – на тях ли или на Григорий Цамблак
и покъртителните му редове за падането на Търновград, на Софроний Врачански и неговите страдания, на огнените слова на Раковски, Ботев, Левски и Каравелов? Защо те не прославят робството, а го описват като най-зверско и тъмно за нас време?! И какво ознава понятието „османска България”. В чие нещастно „мозъчно чекръче”, както ги наричаше Ботев, се е зародило това кощунствено и неслучайно подбрано понятие. Има само България, дами и господа продажници! Нашата измъчена родина!
И какво културно наследство ни е оставила Османската империя? Говори се за някакви кулинарни специалитети, някакви си баклави и не знам още какво. Аз мисля, че наследството ни от турското робство се вижда в баташкото клане, в зверствата в Перущица, както и в трагичната съдба на всички мъченици през черните и непоносими пет века, които някакви си нещастници днес розово ни представят като идилия от някой захаросан американски сериал.
И защо гении като Юго и Достоевски, съвременници на Априлското въстание, пишат с потрес и ужас за зверствата на турците у нас? Интресно, че
същото възмущение ще видим и у Мак Гахан, и у Гладстон, и у Оскар Уайлд и Тургенев.
Какви ми ги пробутвате, скъпи мои титулувани слепци, жалки хрантутеници на турската софра! Оборете ме, ако можете! Дайте ми един факт срещу моите доводи!
За такива като вас Алеко казваше: „Добре сме си с турците, гледайте си кефа!”
А за такива като мен Ботев беше написал: „Аз веч нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!”