Защо Валери Симеонов е постоянно под прицел?
Защото е ничий. Момче от Бургас, инженерче, което тръгна от нищото, връзваше кабели. Успя с много бачкане, с добри идеи, с последователност и волска упоритост в бизнеса.
Казвам, защото съм свидетел.
„Скат“ наложи един различен език на говорене, реабилитира национализма в хубавия, старомоден смисъл на думата – да уважаваш изконните ценности, традициите, възрастните хора, мъдростта, да почиташ фолклора, а не чалгата, да рекламираш българската култура, етнографията, историографията, да познаваш и тачиш рода си.
Това му спечели вярна аудитория от носталгици (каквито всъщност май сме всички). Тя естествено преля в цели две политически партии – „Атака“ и после НФСБ. Това не са лабораторни проекти на задгранични фондации, посолства или олигарси, а истински народни движения. Те станаха възможни и заради енергията на Валери Симеонов. Няма друг такъв прецедент: кабелна телевизия да роди две парламентарни сили.
Валери Симеонов е ръбат камък, не цепи басма никому. Често говори извън границите на „допустимия“ тон, но не го прави от злонамереност, просто още не се е школувал в академията на политическото лицемерие.
Не е на заплата в Сараите, като други свои колеги от Патриотите, няма принадлежност към Държавна сигурност, не е любимец на кръга „Капитал“, дръзва да разобличи интересчийството на чалга-гуруто Слави Трифонов, доказан антикомунист, открива паметници срещу турския терор и в чест на български военоначалници, не куртоазничи с президента…
Неудобен отвсякъде и за всички, защото не е в схемата, в омертата, в уйдурмата.Защото е най-обикновен българин, „морски“ от провинцията, пробил без милиционерски връзки, корпоративни или партийни протекции. Затова е най-лесната и удобна мишена. Пък и подобни псевдоскандали служат отлично за отвличане на вниманието от далеч по-принципни и важни теми от обществения дневен ред.
Ударите срещу него тепърва предстоят. И ще идват от всички посоки и всички лобита – докато не го унищожат политически, или докато не успеят да го купят. Така се постъпва с всеки извънсистемен играч, който чудодейно пробие паяжините на статуквото.