Баба ми, която беше изгубила съпруга си и останала с две невръстни сирачета – жена с черна забрадка от Втората световна война, казваше: „Никога не трябва да се отделяте от Русия!”. Такива думи чух и от една жена, дошла за поклонението за 9 май, Деня на победата. В тази война срещу хитлеристка Германия тя загубва своя баща, своя брат и други близки хора.
Да, войните са ужасни. Те носят само скръб, мъки, болки и страдания на хората, разруха за държавите, разделят семейства. Ние, българите, трябва да сме много благодарни на братския руски народ, който два пъти ни освобождава – от кървавото петвековно турско робство, а след това и от фашизма, който нанесе само злини на България. Победата над Третия райх даде шанс на българите 45 години да живеят спокойно, без сълзи и в страна с развита промишленост и селско стопанство. Имаше заводи, фабрики, предприятия, работа за всички. Това трябва да го помним и предаваме на поколенията.
Затова питам къде беше президентът Росен Плевнелиев, къде беше министър-председателят, та не отдадоха почит към нашите, български, герои, към героите на Русия, дали живота си за тази победа. Защо ви нямаше на паметниците на Съветската армия? Някои от вас обаче сигурно ще ви има пред паметника на американските летци, които бомбардираха София и Пловдив.
Лиляна БОНИНА, с. Праужда, Видинско,retro.bg