Защо България е единствената държава в Европа, която има вицепрезидент

Устойчивата традиция на българската президентска институция да има вицепрезидент, както и акцентът върху същата фигура в най-известната международна кандидатпрезидентска надпревара – тази в САЩ, вероятно са заблудили мнозина, че вицепрезидентът е нормално и често срещано явление в повечето държави. Това обаче изобщо не е така. Всъщност, въпреки че повечето европейски страни имат президент, България е единствената, която поддържа фигурата на вицепрезидента. Според експерти обяснението за ниската популярност на вицепрезидентската институция е фактът, че масово държавите по света са парламентарни републики или полупрезидентски републики. Тоест, основната власт е концентрирана в ръцете на правителството и парламента. Президентът има по-малко отговорности, по-малко задължения и по-малко власт. Поради тази причина нуждата от вицепрезидент е почти никаква, тъй като ако нещо се случи с президента, политическата система в страната не страда по никакъв начин. Правителството и парламентът не престават да функционират, а основните решения се взимат от министър-председателя и министрите. Така вицепрезидентът се явява почти ненужна фигура с много ограничени права, която по-скоро би била в тежест на държавата, главно заради разходите. В България вицепрезидентът е официална институция, утвърдена от Конституцията. Всъщност институцията е въведена след поправките в Конституцията на Народна република България от 1990 г. Вицепрезидентът има право, ако му бъде възложено от президента, да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон, да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него, да предоставя убежище и да упражнява право на помилване. Основното му задължение обаче е да замести президента при случай на смърт, болест, отстраняване от длъжност или временна невъзможност да изпълнява длъжността си. Никога досега не се е налагало български вицепрезидент да замества президента на страната. Всъщност, България и Индия са единствените парламентарни републики, в които има институция „вицепрезидент“. Интересното е, че другата популярна подобна форма на управление – полупрезидентската република, също не застъпва особено активно фигурата на вицепрезидента, въпреки по-голямата тежест на самата президентска институция. Полупрезидентската република е форма на държавно устройство, обединяващо в себе си чертите както на президентската, така и на парламентарната република. Сформирането на правителството става по извънпарламентарен начин, парламентът няма право да гласува вот на недоверие, президентът може да разпуска парламента, и въпреки че де юре той не е глава на правителствово, де факто изпълнителната власт е в ръцете му. Съществуват вариации в различните държави. Типичен представител на полупрезидентската форма на управление е Франция. Дори в тези държави обаче вицепрезидентската институция почти липсва. Единствените страни с полупрезидентска форма на управление, които имат вицепрезидент, са Перу, Сенегал, Тайван и Танзания. Наличието на вицепрезидент обикновено се оправдава с евентуалната нужда той да замести президента при извънредни обстоятелства. И макар подобни обстоятелства да са напълно възможни, това не е достатъчен аргумент за десетките други държави, които имат президент, да обособят специален пост за негов заместник. Факт е, че страните без вицепрезидент, също както България, са предвидили подобен развой на събитията и всяка е избрала собствен начин за процедиране в такава ситуация. В Италия, например, ако президентът е болен или временно неспособен да изпълнява длъжността си, работата му поема председателят на Сената – горната камара на италианския парламент. Ако президентът умре, се насрочват нови президентски избори. Във Франция, ако президентът умре, се насрочват нови избори в рамките на 20 – 35 дни. Междувременно, или в случай на оттегляне на президента, постът се заема също от председателя на Сената – горната камара на френския парламент. В Румъния председателят на Сената или председателят на Камарата на депутатите става президент при нужда. В Австрия, ако президентът се разболее или временно не може да изпълнява задълженията си, постът се поема от канцлера. В случай на смърт, импийчмънт или друго обстоятелство, заради което президентът не е на поста си за повече от 20 дни, задълженията му се разпределят между тримата председатели на Националния съвет – горната камара на австрийския парламент. В Германия при нужда функцията на президент се изпълнява от председателя на Бундесрата – горната камара на германския парламент, а нови избори се провеждат до 30 дни. В Турция, ако президентът няма възможност да изпълнява задълженията си, те се поемат от говорителя на парламента до избора на нов президент. В България отдавна се чуват гласове за премахване на вицепрезидентската институция. Според някои експерти вицепрезидентът е ненужна фигура, която няма особени функции, но пък за сметка на това се нуждае от издръжка. По тяхно мнение е време България да последва останалия свят, премахвайки поста „вицепрезидент“. В светлината на последния мандат на българския вицепрезидент, изпълнен от Маргарита Попова, редица анализатори подчертаха, че макар обикновено да сме свикнали този институция да е почти незабележима, изминалите 5 години доказаха, че тя може да има отчетливо политическо влияние и според мнозина, дори да бъде вредна. РЕДАКТОР: ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА

www.actualno.com