Дела на затворници за над милион годишно жилят държавната хазна за процеси на първа инстанция. Разходите обаче със сигурност са двойно повече, защото тази сума не включва харчовете по обжалването на решенията на магистратите на втора инстанция. Това става ясно от справка на административните съдилища у нас, които гледат процеси по жалби на пандизчии…
Съдилищата у нас са заринати от жалби от пандизчии, защото реално на тях процесът не им струва нищо. Резултатът пък са истински абсурди, при които затворници съдят държавата, че са били наказани, защото са нарушили разпоредбите в местата за лишаване от свобода.
От документа, с който се разполага, става ясно, че лишените от свобода водят дела по две основни направления – по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). По текстове от двата закона към момента текат общо 1114 дела у нас.
По-голямата част от тях традиционно се водят срещу държавата и засягат условията в местата за лишаване от свобода, както и нехуманно отношение към задържаните лица. В момента на първа инстанция в административните съдилища в страната текат 928 такива процеса. От справката става ясно още, че тези дела протичат на първа инстанция в средно по 4 заседания или общо
3712 заседания годишно, за които годишно се харчат около 928 000 лв.
Според юристи разходите за едно заседание са средно около 250 лв. От тях една пета, или 50 лв. са пари, платени за магистратски заплати, възнаграждение на съдебен секретар, както и разходите по поддръжка на съдебните зали и помещения. Останалите 200 лв. пък са изхарчени за експертизи по процесите, възнаграждение на юристи, които се явяват на страната на държавата, призоваване на свидетели и т.н. Дори пандизчията да загуби заведеното дело обаче тези разноски пак остават за сметка на държавата, въпреки че по закон трябва да ги плати загубилата страна. Причината е прозаична – пандизчиите нямат пари, а дори и да получават заплати зад решетките, тези средства отдавна са запорирани в полза на пострадалите от техни престъпления лица, обясниха адвокати.
„Заплатите на лишените от свобода не стигат за плащането на кръвнини и издръжките на собствените им деца, така че направените от държавата разноски по подобни остават да висят за нейна сметка“, категорични са юристите. В същото време те отбелязват, че сред пандизчиите е силно разпространено хоби да се пускат жалби по различни искания, тъй като дори да загубят делото няма да платят нищо.
Освен това по закон не плащат предварителната държавна такса, която е задължителна за всички останали, които искат да заведат дело у нас. Третият бонус за пандизчиите пък бил много елементарен – по закон те имат право да присъстват на съдебните заседания, а държавата е длъжна да им осигури транспортирането до храма на Темида. Така на гърба на държавата затворниците завеждат десетки дела и си осигуряват безплатни разходки до съдебната зала. Тези пътувания обаче се плащат от правосъдното министерство, което вади пари от своя бюджет за конвоирането на задържаните лица у нас. По изчисления на експерти един километър конвой излиза на ведомството между 8 и 10 лв. Средно разходките на пандизчии до Темида пък стъпват на 10 км път, или иначе казано,еоколо 300 бона на година.
Положението обаче допълнително се утежнява след като преди близо 2 години бе въведена законова възможност пандизчиите да съдят затворнически шефове заради наложени им наказания. До момента у нас са заведени общо 186 подобни дела, като за конвой и съдебни разноски по тях са пръснати близо 100 бона само на първа инстанция. Най-много от тези искове пък са заведени в София – 64, като прави впечатления, че пандизчиите в столицата са се отказали да съдят държавата по ЗОДОВ и са се пренасочили изцяло към това да съдят затворнически шефове.
До куриозната ситуация се стига, след като проваленият правосъден министър и сламен лидер на „Да(й), България“ Христо Иванов прокара промени в Закона за изпълнение на наказанията, с които заповедите на затворническите шефове могат да се обжалват пред съда. Така всеки наказан пандизчия получава правото да се опита да изкара някой лев или по-лек режим, а съдебната система се затрупва с ненужни дела, обясниха юристи.
Промените в закона, прокарани от Христо Иванов, пък оставиха белег в историята и с това, че проваленият министър позволи на затворници да прекрояват нормативни актове. Лишените от свобода бяха включени в работна група на Министерството на правосъдието, която трябваше да предложи промени в НК, НПК, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Резултатът бе, че групата предложи надзиратели, срещу които се получи сигнал за нарушения, в това число и от пандизчии, да се приемат за виновни, докато сами не докажат своята невинност. Идеята дойде от сдружението на затворниците у нас, което се оглавява от осъдения за убийство Джок Полфрийман. Едва ли е случайно, че чужденецът се сдоби и с номинация за Човек на годината от близкия до Иванов Български Хелзинкски комитет именно заради участието си в подобни работни групи. Единствено общественият гняв предотврати абсурда убиец да бъде обявен за Човек на годината – БХК оттегли номинацията след небивала лавина от критики и протести./монитор