Екип от учени от Националния археологически институт с музей при БАН засне на 3D праисторическите рисунки в пещерата „Магура”, съобщи кметът на общината в Белоградчик Борис Николов. Ръководител на българо-испанския проект за заснемането е археологът доц. Стефан Александров от Националиня археологичесик институт с музей при БАН.
Кадрите ще бъдат представени в ЮНЕСКО във връзка с инициативата на общината и културното ни министерство за включване на рисунките от пещерата в списъка на организацията за световното културно наследство. Общината подготвя документацията за световната организация от 10 години.
Рисунките в пещерата са уникални по своя образ и смисъл. Те са славата на подземната забележителност и са признати като едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа. На тях са изобразени танцуващи женски фигури, мъже на лов, разнообразие на животни, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Има и слънчев годишен календар от късния неолит с добавки от раннобронзовата епоха. Тези рисунки определят мястото – залата им в пещерата, като светилище през много продължителен период.
Рисунките, датирани от IX и VIII век преди Христа, имат свои аналогии с рисунки от праисторически центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия.
Достъпът до залата с рисунките, наричана от пещерняците художествената галерия на „Магурата”, е ограничен. От тази година общината въведе отделна такса за туристите, които искат да я разгледат, обясни кметът. Дълги години тя беше само част от общия маршрут из подземния лабиринт, достъпна единствено с входния билет./кмета