На 15 и 16 февруари 2016 г. в старопрестолния Видин ще бъде дадено началото на тържествата за отбелязването на 200- годишнината от рождението на Антим I. Антим I (1816—1888) е първият и многозаслужил български екзарх (от 1872), виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“. Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел монашески сан), след което продължил на остров Халки и в Одеса.
През 1856 г. завършил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки. През 1861 г. бил избран за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Тук той скъсал с Цариградската патриаршия, като взел страната на народа и станал един от най-енергичните и предани борци за българската църковна независимост. След основаването на Българската екзархия е бил избран през 1872 г. за пръв екзарх. Като екзарх енергично отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици. Екзарх Антим I протестирал против Баташките кланета и се обърнал с писмо до руския цар, в което изложил тежкото положение на българския народ и помолил царя да се застъпи за България (след като прочел писмото, Александър II написал върху него „Да се освободи България!“).
За тази му дейност Портата свалила екзарх Антим от екзархийския пост и го заточила в Мала Азия. След свършването на Руско-турската война през 1878 г. екзарх Антим I бил освободен и заминал за епархията си във Видин. През 1879 г. бил избран за председател на Учредително народно събрание, което на 17 април 1879 г. избрало княз Александър Батенберг. Екзарх Антим I починал във Видин през 1888 година.