Олигархът, който имаше закрилата на Георги Първанов, а после и на Бойко Борисов, отново иска да сложи ръка на обект от националната сигурност – АЕЦ „Козлодуй“
През 2006 г. по сигнал от ОЛАФ до българската прокуратура, са образувано две дела – за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД и за пране на пари. Всъщност, крупната далавера е една и основни действащи лица в нея са Людмил Стойков и Марио Николов. Делото САПАРД се точи близо 13 години, въпреки че от Германия са изпратени всички необходими документи и доказателства.
Първоначално двете дела се движат успоредно и завършват с тежки осъдителни присъди на първа инстанция. Изведнъж следва оневиняване, след като и по двете дела никой не се придържа към фактите, установени от германските разследващи, въпреки че партньорите в далаверата са осъдени в Германия. По делото за пране на пари съдия Румяна Ченалова от СГС през 2010 г. оправдава Людмил Стойков и Марио Николов. Две години по-късно САС отмени осъдителните присъди и на останалите подсъдими. Така 13 години след осъждането на Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт в Германия, България сложи точка на аферата САПАРД без нито един наказан.
Според източници на медията ни, обаче, Людмил Стойков по това време има доста солиден гръб. По време на делото за липсващи милиони евра президент е Георги Първанов, а премиер – Бойко Борисов. Един показателен факт за високото обгрижване на Стойков: в периода 2009 – 2010 г. синът на Людмил Стойков отива до детската си градина срещу пощата на ул. „Оборище“ със скъп джип BMW и със шофьор и бодигард от НСО. Всеки милее за детето си, но тези извънредни мерки водят да куп въпроси, които нямат преки отговори. И едва ли може да се приеме за отговор, че президентът Първанов благодари по този начин на основния си спонсор в кампанията му за втори мандат.
Но освен че се измъква от делото САПАРД, тогава Люси Стойков замисля да се насочи към много по-мащабен проект. Няколко години по-късно от медийни публикации научаваме, че олигархът осъществява контрол над радиоактивните отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“. „Развеселихте ме. Да се смея ли, да плача ли? Това са глупости, които може да напише вестник „Стършел“. Така отговаря Стайков пред сайта BIG5, който в публикация от април 2018 г. представя информация за строежа на новото хранилище за радиоактивни отпадъци и за връзката между германската фирма NUKEM Technologies и Стойков. Спод информацията на BIG5, зад проекта за 72 млн. евро стои небезизвестният милионер Людмил Стойков.
Припомняме, че държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) официално стартира изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО) през 2017 г. година в Козлодуй. За изпълнител на проекта по изграждане на НХРАО по критериите на ЕБВР е избран германо-български консорциум от 5 фирми с главен изпълнител NUKEM Technologies. И колкото и да нарича Людмил Стайков подобни твърдения смешки за „Стършел“, преди няколко месеца в интервю за „Факти.бг“ енергийният експерт Еленко Божков препотвърди информацията: „На практика Людмил Стойков, който се занимава с извеждането от експлоатация на 1-ви до 4-ти блок и съответно с цялото предприятие за радиоактивни отпадъци, постепенно е влезнал в оперативното управление и всичко, което се случва в самата централа АЕЦ „Козлодуй“.
„Смешките“ са в това, че вече повече от 10 години най-важният енергиен обект в държавата, който е и част от националната ни сигурност, е в ръцете и под влиянието на един човек със съмнителни сделки зад гърба – Любомир Стойков. За това, че Любомир Стойков е фактор в АЕЦ „Козлодуй“, е коментирал и Румен Петков на пресконференция на АБВ по отношение проблемите с националната сигурност в атомната централа, след като ръководството на атомната ни централа бе пуснало американската посланичка да се разхожда от из нея в началото на годината.
Ето какво четем, например, в Alarma.bg от февруари 2020 г.: „Наш човек по върховете на МВР сподели, че спонсорът на Георги Първанов е на мушката заради жестока далавера за десетки милиони лева с хранилище за радиоактивни отпадъци… Зад проекта за 72 млн. евро стои именно Людмил Стойков. Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци и ще бъде едно от най-модерните в Европа от този тип. НХРАО ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра“. И още информация от Alarma.bg по отношение въпросното хранилище за радиоактивни отпадъци: „Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, в продължение на 60 години. След това се предвижда да бъде затворено. През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.“
Зад огромната далавера на Людмил Стойков мощно стои и доскорошният премиер Бойко Борисов. Ето какво разкрива сайтът Narod.bg преди година, позовавайки се на свои източници: „Спонсорът на Гоце Людмил Стойков е личният касиер на Баце в атомната централа. Борисов го постави на входа и на изхода на АЕЦ-а – нищо не може да бъде ремонтирано, купено или продадено без знанието и одобрението на перничанина”.
Властта на Людмил Стойков се разпростирала дотам, че изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” Наско Михов (и той назначен от ГЕРБ) е обикновен фигурант, от когото нищо не зависи. „Всяка обществена поръчка за централата минава през Стойков – той решава офертите, той определя и победителя. Естествено, перничанинът си развява коня, защото отчита солиден процент от печалбата нагоре по веригата“, пише Narod.bg.
Роденият в Перник олигарх освен контрол върху най-важния обект в енергетиката, има и пръст в друг обект, който предизвика сериозна водна криза точно в родния му град – язовир „Студена“ – също обект нот национална сигурност. През декември 2019 г. всички питаха къде е водата на Перник. И досега може би не е много ясно как пресъхнаха за часове възлови за икономиката ни язовири. Отговор на въпроса се опита да даде разследващият журналист Григор Лилов. Според него източването е умишлено и е заради рехабилитацията на язовира. Тя започна 2018 г. и ще трае две години, ремонтните дейности се финансират по “Проект за развитие на общинската инфраструктура” от Световната банка и държавния бюджет и са на стойност 32 млн. „Язовир “Студена” е първият в страната, където по план ремонтните дейности трябваше да се извършват под водата – 90 на сто от тях, без източване. Това обаче е скъпо упражнение. Далеч по-евтиното е източването и точно това се случи, независимо от онова, което пише в проекта.”, отбелязва Лилов.
Ето какво точно пише той за източването на „Студена“ от Людмил Стойков:
„А източената вода от язовир „Студена” заради „ремонта и реконструкцията” (повтарям – за 32 млн.) къде отиде? Ами пак там – в „Стомана”… Тя се изля в приток на Струма и накрая преля в язовир „Лобош”, който е утайник на фирма „Стомана индустри” АД, но си има частен ВЕЦ. И този ВЕЦ почва да бълва киловатчаси като ВЕИ (възобновяем енергиен източник), съответно купувани по свръхвисоките цени за такива източници от НЕК.
Олигарх като лакомият воден змей
И зад двете предприятия – пернишкото и радомирското, и цялата операция за едни пари наднича една много мастита фигура.
На един олигарх. Той владее радомирския „Комбинат за тежко машиностроене” – официално го владее. И се разпорежда с пернишкия комбинат “Стомана индустри” – но неофициално.
А защо пиша „неофициално”? Пиша го, защото навремето, след като го беше закупил, няколко години по-късно го продаде. Затова в новите времена той не се води собственикът на „Стомана индустри” АД, макар че запази дял от 14% в нея.
Като друг основен собственик се води гръцкият (моя бел.: а от няколко години регистриран в Белгия) металургичен холдинг Viomichania Chalkou kai Alouminiou Company, ако се доверите на родната информация. Той е собственост на двама братя – Никос и Евангелос Стасинопулос и борсовата му капитализация до онзи ден се измерваше на 3 милиарда и 605 милиона.
Ако предпочете данните от чужбина, собственикът на лакомия за вода пернишки металургичен змей не е самият холдинг, а негово поделение – белгийското „Сиденор АД”.
Ако вземете моите данни, намирате това:
Беше извършена корпоративната трансформация (сливане), което приключи на 16 ноември 2013 г. с придобиването на Biohalco от белгийската компания Viohalco (която в нашия Търговски регистър е собственикът на пернишкия воден змей) и със съставянето на нотариален акт от 15 ноември 2013 г. от нотариуса в Брюксел Софи Макет.
Според този акт акциите на VIOHALCO SA в SIDENOR, ELVAL, ETEM, HALCOR, Hellenic Cables, SIDMA и Corinth Pipelines бяха отменени след сливането му от VIOHALCO SA / NV. Нотариусът записа, че акционерното участие на VIOHALCO SA, пряко и косвено, в SIDENOR беше нулирано на 74.61% (71.810.557 права на глас), следвайки универсалното му правоприемство от VIOHALCO SA / NV.
Ако проверите и тази информация, ще се окаже, че това белгийско дружество има свое едноименно дъщерно поделение, което вече е фирма с ограничена отговорност. И понеже веригата от компании е дълга и те преминават през различни трансформации, ще завърша с края на връвчицата, върху която е закачена българската индустриална металургична собственост.
Там се кандилка един гръцки „Просал”, който до 2017 е собственост на гръцка компания – чуждестранно юридическо лице, после на гръцката „Сиденор”, която владее „Стомана” и която през 2019 се влива в родната българска компания. Т.е „Стомана” започва да владее формалният си собственик – т.е. самата себе си.
И с тази врътка реално олигархът владее „Стомана”!
Кой е той? Людмил Стойков!“
Тези дни името на Людмил Стойков отново се спряга в някои медии – основно като заплаха за националната ни сигурност. И заради пипалата му в АЕЦ „Козлодуй“ и то по време на енергийна криза, когато цените летят стремглаво нагоре, и заради все още стабилното му окопаване в контрола на водните ресурси. Въпреки някои смени в ръководството на Българския енергиен форум (БЕХ), Стойков все още има пипала във важни и за икономиката ни, и за националната ни сигурност, и за нормалния живот на хората в България отрасли. И ако наистина искаме някаква промяна, то тя трябва да започне с разчистването на хора като него от управлението на стратегически обекти. Но не само на хартия! И с отговори, макар и по дела затворени по отминала давност, къде отиват десетки милиони. Отговорът „В чекмеджето в спалнята на Борисов“ не е задоволителен.