Петъчните вестници съобщават за оставката на заместник-министъра на социалната политика Росица Димитрова след скандала със скъпите самолетни билети, използвани от нея при пътуване до Ню Йорк.
„Министър-председателят Бойко Борисов прие подадената от заместник-министъра на труда и социалната политика Росица Димитрова оставка, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Мотивът на Димитрова е създалата се обществена чувствителност във връзка с участието й в 11-тата сесия на Конференцията по Конвенцията за правата на хората с увреждания, проведена в Ню Йорк. Скандалът е свързан с факта, че зам.-министърката и един държавен експерт са пътували в първа класа , като един билет е струвал 8300 лв. По-рано днес хора с увреждания, които приемат това за гавра, поискаха извинение от Димитрова или нейната оставка.“ – в. „24 часа“.
„Зам.-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова, която е пътувала в командировка до Ню Йорк с билет за 8300 лв., подаде оставка, която премиерът Бойко Борисов е приел, съобщиха от пресцентъра на правителството. Мотивът на Димитрова е „създалата се обществена чувствителност във връзка с участието ѝ в 11-ата сесия на Конференцията по Конвенцията за правата на хората с увреждания, проведена в Ню Йорк“. Вчера тя обяви, че е сгрешила, че е пътувала с толкова скъп билет. За скъпата командировка съобщи вестник „Сега“, който разкри, че е пътувала в бизнес класа с билет, купен в последния момент, за форум, посветен на хората с увреждания. Той се състоя между 12 и 14 юни в Ню Йорк. По същото време в София течеше скандалът около подаването и оттеглянето на оставката на мистъра на труда и социалната политика Бисер Петков заради протестите на майките на деца с увреждания. Димитрова подчерта, че участието на ръководената от нея българска делегация и изказването в общите дебати и в двете панелни събития са дали възможност да се чуе какъв е напредъкът на България по изпълнение на конвенцията. Зам.-министърът потвърди, че поканата за участие е дошла още през март, но не знаеше защо решението за нейното участие заедно с експерт от ведомството е взето в последния момент. „Най-вероятно е грешка, че съм се съгласила да тръгна въобще, като съм видяла цената, но не съжалявам, защото това беше най-големият форум, на който България имаше възможност да се представи, и получи поздравления от всички страни“, каза тя.“ – в. „Дневник“.
Вестниците проследяват също темата за сигурността и интеграцията на евроатлантическото пространство.
„Бивши министри на отбраната, които са в основата на учредения наскоро Атлантически съвет на България (АСБ), поискаха НАТО да разположи ракети „Пейтриът“ край Бургас. Това става ясно от разпространена позиция на съвета по повод участието на България в срещата на върха на НАТО в Брюксел на 11-12 юли 2018 г. В нея се предлага България да поиска официално от алианса „развръщане на ротационна основа от съюзниците в района на Бургас на дивизион ракети за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в срок до края на 2019 г.“. Те биха имали функция да ни пазят от евентуални нападения, но и биха предизвикали остра реакция от Русия. В Атлантическия съвет членуват двама бивши военни министри – Тодор Тагарев и Велизар Шаламанов, бившият икономически министър Трайчо Трайков, бившият председател на НС Александър Йорданов, бившият шеф на комисията по досиетата и бивш депутат Методи Андреев, ген.-майор о.р. д-р Съби Събев – национален военен представител на България във Военния комитет на НАТО 2002-2004, и др. Те настояват и за разполагане в България на многонационална механизирана бригада или многонационална бригада „Специални сили“ в срок до края на 2020 г. Както и за развръщане на ротационна основа на многонационална бойна ескадрила на българско военно летище в срок до края на 2019 г., която да осъществява съвместна съюзна операция по охрана на българското въздушно пространство. АСБ счита, че на срещата на върха в Брюксел страната ни трябва да настоява пред останалите 28 съюзници да участва в една от създадените четири многонационални бойни групи на НАТО в балтийските държави и Полша. Освен това трябвало да изрази готовност да се присъедини към създадения през 2017 г. в Хелзинки съвместно от НАТО и ЕС Европейски център за усъвършенстване на способностите за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid COE). Настоява се и за консултации с Румъния и Турция, в които да се настоява за разработване и приемане на стратегия на НАТО за Черно море. Целта трябвало е да е отговор на „нарастващото предизвикателство от продължаващата промяна на военния и стратегическия баланс на силите в региона в полза на Руската федерация и в ущърб на НАТО“. България следвало да иска от НАТО да стане домакин на сухопътни, военновъздушни и военноморски компоненти от изграждащото се Адаптирано предно присъствие на НАТО на югоизток. На юлския форум на НАТО да се настоява за постигане на съгласие за краен срок за „прекратяване на зависимостта на страните членки от Руската федерация при поддръжката на основни оръжейни системи и оборудване, включително чрез засилено сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС и използване на агенциите на НАТО и ЕС“, предлага организацията. Това предложение идва на фона на наскоро подписан сравнително дългосрочен договор за поддържане на българските МиГ-29 от Русия.“ – в. „Сега“.
„България ще подпомага Босна и Херцеговина в процеса по подготовката й за присъединяване към ЕС и за подобряване на сътрудничеството с НАТО. Двете страни ще работят за задълбочаване на партньорството си в сфери от взаимен интерес, в духа на европейските ценности. Това е заложено в проекта на Меморандум за сътрудничество между Правителството на Република България и Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, който Министерският съвет одобри на заседанието си днес, съобщиха от пресслужбата на кабинета. България ще оказва експертна помощ на Босна и Херцеговина в процеса на хармонизиране на законодателството на страната с европейските достижения, за укрепването на административния й капацитет, чрез участие в проекти, финансирани по европейски програми, както и за координиране на международната помощ. София и Сараево ще обменят информация и експертен опит в областта на визовата политика, граничния контрол и миграцията в следните направления: прилагано законодателство и практики, задълбочаване на двустранното консулско сътрудничество, разработване на информационни системи за визи, лични документи и граничен контрол, сигурност на личните документи, фитосанитарния и ветеринарния контрол. Двете страни ще организират съвместни семинари и кръгли маси, както и обучителни курсове и стажове в областта на европейската интеграция и ще насърчават партньорството в неправителствения сектор. Още по време на визитата си в Босна и Херцеговина през август 2017 г. вицепремиерът Екатерина Захариева е предложила на своя колега Игор Църнадак техническа и експертна помощ за повишаване на административния капацитет, в областта на околната среда и в борбата с престъпността. Тогава първият ни дипломат е дала пример, че само за 2015 и 2016 година мерките срещу контрабандата в България имат ефект за бюджета в размер на 2 милиарда евро, припомниха от МС.“ – в. „24 часа“.
Ратифицирането на договора за името на Македония от парламента на западната ни съседка също е сред актуалните теми.
„Македонският парламент одобри договора за разрешаване на спора за името с Гърция. 69 депутати гласуваха „За“ ратификацията на Договора, предават БГНЕС и Нова тв. Депутатите от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ не присъстваха в пленарната зала по време на гласуването. Сега Договорът ще бъде изпратен до президента Георге Иванов за подпис. Той има 7-дневен срок за произнасяне. Ако наложи вето, Договорът ще трябва да се прегласува в парламента. В този случай за него ще трябва да гласуват поне 61 народни представители. „Договорът бележи началото на края на несигурността за Македония и предоставя достойно и приемливо решение за двете страни, с което завинаги се потвърждава македонската идентичност и език“. Това каза преди гласуването премиерът. „Имаме ясни доказателства за нашата македонска идентичност, за нашия македонски език, в продължение на векове и столетия. Не сме предали нищо, нито пък никой ни взе нещо, когато се съгласихме за географско име. Това е смела стъпка в интерес на бъдещето на гражданите и на нашите деца, за едно мирно бъдеще. Нека да отхвърлим манипулациите и да дадем шанс за споразумението“, каза Заев. Той подчерта, че споразумението е подкрепено от всички международни партньори, което отваря портите на Македония за европейско бъдеще. Заев очаква дата за преговори от Съвета на ЕС до края на месеца. „Вместо горчивината и гнява, нека заедно да пишем бъдещите страници, да водим гражданите към обща процъфтяваща Македония, следвайки примера на напредналите европейски държави. Получаваме приятел и стратегически партньор, гарантираме стабилността и сигурността на Македония, отваряме пътя към ЕС и НАТО. Ние постигаме стремежа на нашите предци да бъдат признати от всички като македонци, говорещи македонски. Това е исторически акт, чрез който Македония и гражданите й имат шанс“, каза още премиерът Зоран Заев.“ – в. „Сега“.
„Точно една година, след като с премиера Заев се поклонихме заедно пред паметника на цар Самуил в София, парламентът на Република Македония ратифицира договора с Република Гърция за решаване на спора за името. Поздравявам нашите съседи за смелата и решителна стъпка. Това написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук. „Само една година мина от общото ни честване със Зоран, а регионът вече дава пример за добросъседство, разбирателство и общи действия за по-добро бъдеще. Вдъхновение за всичко това бе и нашият договор за приятелство с Република Македония, който бе ратифициран единодушно в нашия парламент“, пише още министър-председателят. „Следващите няколко дни са решаващи не само за бъдещето на Република Македония, но и за Западните Балкани. Призовавам всички приятели от Европейския съюз да участват в нашите усилия за една по-стабилна и сигурна Европа. Няма друг път за нашите съседи. Нека им покажем, че са част от нашето семейство“, пише още Борисов.“ – в. „Труд“.
Вестниците съобщават също, че управляващите препращат ограничаването на рекламите на хазарта към Европейската комисия.
„Промените в Закона за хазарта, които ограничават рекламирането, първо трябва да бъдат нотифицирани от ЕК. Това реши бюджетната комисия, която се съобрази със становище на Министерството на финансите по въпроса. Ведомството посочва, че промените следва да бъдат изпратени за съгласуване и нотификация в ЕК. „4 месеца преди изпращането за нотификация промените трябва да минат през Министерския съвет“, заяви шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя допълни, че трябва да се спазят тези изисквания, за да се избегнат допълнителни санкции. Вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че това е бламиране заради засегнати интереси за милиарди.“ – в. „24 часа“.
„Проектозаконът за хазарта на вицепремиера Валери Симеонов ще бъде блокиран поне за 4 месеца, след като парламентарната комисия по финанси реши да поиска от Европейската комисия нотификация заради съмнения, че текстове от него противоречат на европейски директиви. По искане на комисията по европейски въпроси от миналата седмица правната дирекция на парламента трябваше да се произнесе дали да се иска нотификация. По думите на председателя на комисията по финанси Менда Стоянова (ГЕРБ) дирекцията е отговорила, че отговорността за решението е на Министерството на финансите. Стоянова не обясни на каква европейска директива противоречи проекта на Симеонов и препрати към становището на ресорното министерство. Според становището на Министерството на финансите Законът за хазарта от 2012 г. е приет след нотификация от Еврокомисията и ако сега ще се правят значителни изменения в него, той трябва да мине през нова нотификация. Икономическите субекти в рамките на единния европейски пазар трябва да имат възможност да изразят мнение по проекта, се посочва още в становището. Предложените от Валери Симеонов и депутатите му промени предвиждат забрана и на непряката реклама на хазартни и лотарийни игри, като се разрешава рекламата само на търговската марка и показване на тиражи, но не и обявяване на печелившите. „Това отлагане не кореспондира с декларираната подкрепа от БСП и ГЕРБ“, каза Валери Симеонов след заседанието на комисията. Според него интересите законът му да не бъде приет са 3 млрд., на колкото той оценява (в лв.) оборота в сектора. „За 3 млрд. много неща могат да се случат и много позиции да се променят“, добави Симеонов. Според правилника на Министерския съвет законите, за които ще се иска нотификация, се предават на Европейската комисия 4 месеца предварително. „Колко бързо ще действа Европейската комисия не мога да предвидя, тя може да се замота още 4 месеца“, коментира Симеонов. „Нямам полезен ход, нямам намерение да скачам от последния етаж на партийния дом“, каза вицепремиерът на въпрос какво ще предприеме след забавянето на закона му. Другият проектозакон на Валери Симеонов, който предвижда въвеждането на допълнителен данък върху апартхотелите в курортите, бе допуснат от комисията до обсъждане в парламента. Симеонов обясни, че се предвижда налагане на данък 0.5-0.7% от данъчната оценка при имот в национален курорт и 0.2-0.4% при по-малките курорти. Симеонов обясни, че данъкът ще бъде върху жилища, които не се използват като такива, защото в момента масово се избягва плащането на данък за наем, като той не се декларира. Според сметките на Симеонов така се ощетява хазната с няколкостотин милиона лева на сезон и се прави нелоялна конкуренция на хотелите.“ – в. „Дневник“.