Цените на лекарствата с рецепта ще се увеличат с 10%, а цените на медикаментите, за които не се изисква лекарско предписание – с минимум 15%, ако новият проект за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина влезе в сила. Прогнозата е на Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, която обединява веригите от два и повече обекта в България. Причината е, че в проекта на здравното министерство е заложена забрана търговците на едро да дават отстъпки на аптеките за количества и така независимо колко е голяма една аптека и колко пазарува тя ще трябва да продава на горната ценова граница. Поправките въвеждат и национална аптечна карта, която на практика ще замрази аптечната мрежа в сегашния й вид. Освен това е предвиден рестриктивен списък за лекарствата, застрашени от паралелен износ, и възможност Министерството на здравеопазването и здравната каса да отварят собствени фирми за търговия с медикаменти.
Защо без отстъпки
От Асоциацията на собствениците на аптеки смятат, че забраната на отстъпките от търговците на едро към обектите на дребно на практика означава фиксиране на цените на едро на лекарствата.
„Това е антипазарен законопроект. Основният въпрос е каква е изгодата за потребителя? В момента средният размер на отстъпките за лекарства с рецепта е 8-10% и тя отива към пациентите, а аптеките се конкурират с цени. Отстъпките при лекарствата без рецепта са още по-големи. Ако текстът влезе в сила, аптеките ще получават поръчките си на една и съща цена независимо от оборотите и съответно ще трябва да се изравнят в ценово отношение“, казва Николай Костов.
Според него текстът е лобистки от страна на съсловната организация на фармацевтите – Български фармацевтичен съюз, и е в полза на най-многобройните им членове – единичните малки аптеки.
„Всички те настояват от години за фиксирани цени, за да не могат големите и добри аптеки да имат конкурентно предимство пред останалите. Текстът само показва как Българският фармацевтичен съюз е антиобществена организация, която предпочита да защити бизнеса на неуспешните субекти с помощта на увеличаването на цените на лекарствата, което ще засегне всички пациенти“, коментира Костов.
Карта и при аптеките
Проектозаконът, както и през пролетта, когато беше публикуван първоначалният му вариант, предвижда въвеждането на национална аптечна карта с броя на аптеките, които са необходими за едно населено място. Излишните няма да могат да сключват договор със здравната каса по подобие на здравната карта, която предвижда касата да не плаща на всички болници, а само на тези, които са достатъчни за населеното място. Ако се приеме като текст, картата ще замрази аптеките в сегашния им вид. Нови аптеки ще могат да се откриват само в населени места, в които няма такива. Има и текст, който предвижда една аптека да предлага услуга чрез разкриването на нещо като клон – тя ще може да работи на втори адрес в място с недостиг на аптеки.
Проектозаконът задължава действащите аптеки да си направят график и да дават нощни дежурства, ако в населеното място няма денонощен обект. Ако не спазват графика, аптеките ще бъдат глобявани.
Държавата и общините също ще могат да отварят свои аптеки, право, което имат и по сегашния закон, но до момента не са решили да се възползват от него.
„За мен аптечната карта е стъпка към затваряне на пазара и забраняването на новите аптеки с изключение на тези в най-неатрактивните населени места. Тя също произлиза от исканията на БФС за мораториум върху новите аптеки. Благодарение на обществената реакция най-рестриктивните текстове за отстояния между аптеки и брой аптеки на населено място са отстранени, но картата така или иначе ще окаже своето влияние върху новите инвестиции“, смята Костов. По думите му и в момента никой не пречи на държавата и общините да отварят аптеки, защото всеки би могъл да го направи, и това е излишен текст, освен ако той не предвиди отделни средства за тази държавна инвестиция.
Държавна търговия
Самото министерство и здравната каса ще могат да основат търговци на едро с лекарства, като фирмите им ще се занимават с внос на дефицитни продукти. Основната причина за оттеглянето на множество лекарства от България е, че страната е малък пазар, който настоява да получава най-ниските цени в ЕС, като в същото време фармацевтичните компании са принудени да правят множество допълнителни отстъпки и да преминават тежки процедури за разглеждане на цените им на няколко нива. Всичко това ги стимулира да се изтеглят от пазара и е изключително интересно на какви цени двете държавни фирми ще купуват дефицитни продукти и откъде ще дойде финансирането на държавните дружества и на евентуалните загуби, които ще търпят.
В същото време в проекта министерството се опитва да се справи с паралелния износ на лекарства, които имат много ниски цени. Това е вторият опит на ведомството да спре експорта на медикаменти към страни с много по-високи цени. Първият срещна отпора на Европейската комисия, тъй като паралелната търговия е инструмент за намаляване на цените и се насърчава от нея. В новия проект се предвижда бюрократична структура, която да следи пазара. Държавата ще трябва да създаде списък с дефицитни лекарства и да забранява експорта им. В същото време проектозаконът предвижда аптеките всеки ден да изпращат в изпълнителната агенция списъка със заявките си към търговците на едро на дефицитни лекарства и на лекарства, които плаща здравната каса, за които са получили отказ.
„Няма причина да се вменява на аптеки още една отчетност, администрирането на тези уведомления ще е на практика невъзможно, защото ние поръчваме хиляди позиции на ден и е интересно кой и как ще трябва да ги въвежда и обработва“, казва Костов./Капитал