Експерти по хранене съветват да не купуваме от мрежата
Предлагат се и по пазарски сергии
Месата имат различен режим за термична обработка
Домакини вече приготвиха зимнината, а много от тях се възползват от интернет да предлагат свои буркани. Продукцията се продава в сайтове и социални мрежи.
В отговор на наше запитване, от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) заявиха, че към момента в България не е регламентирано производството на храни в домашни условия с цел търговия, включително домашни консерви и туршии.
Такива храни са предназначени само за лична консумация. “При установяване на храни, произведени в домашни условия по време на извършвания планов официален контрол, както и на контрола по сигнали и жалби на потребители, същите се възбраняват и спират от реализация. На собственика се съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение и разпореждане за спиране на дейността. Извършват се последващи проверки за проследяване на наложените административни мерки”, уточняват от контролната агенция.
А тематични страници във фейсбук имат по около 20 хиляди членове и търговията върви с пълна сила. Пласират се от лютеници и сладка, до консервирани гъби и различни меса и риби в буркани.
“Много е рисково, ако купуваме месо в буркани. Крие големи опасности, защото месата имат формули за стерилизиране. Зависи – ако е свинско, дали е от плешка или бут, с кости, без кости – те имат различен режим за термична обработка при спазване правила за безопасност. Много е неясно как е произведена от някого една месна консерва.” Това заяви пред “Труд news” специалистът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова.
В интернет, освен свинско по около 14 лв. за брой, изобилстват предложенията за буркани с телешко по 15 лв., но и комбинирани месни деликатеси, като спържа по 15 лв. за 500 гр, домашно Русенско варено по 12 лв., както и дивечово месо. Заешкото стига до 20 лв. за буркан. Посочва се, че е готово за консумация. А експерти силно препоръчват, при отварянето на буркан с месо, отново да го обработим термично.
Често се виждат и обяви с консервирани горски гъби – манатарка, печурка, булка, сърнела, пачи крак. Цените им започват от 10 лв. за брой.
“Много от гъбите, които са ядливи, имат двойници. Имам пациентка, която скоро се отрови от печурки, купени от пазара. А представям си в буркани, които са с много неясен произход. Моята препоръка е просто да не се доверяваме с лекота”, съветва още проф. Байкова.
Тя препоръчва да се следи първо по външния вид дали консервата е годна за консумация:
“Дали на капачката има леко набухване, което означава, че вътре стават някакви процеси. Гледа се течността вътре да не е мътна. По принцип, животинските продукти, както и гъбите, консервирани в домашни условия въобще не е сигурно, че са безопасни”, предупреди експертът по хранене. По думите ѝ най-уязвими са децата и подрастващите, чиито адаптационни приспособителни механизми са все още в период на развитие.
“Има възрастни хора, които могат да реагират рисково. Стомашно-чревните проблеми са най-малкото зло. Представете си отравяне с гъби – има риск и за здравето, и за живота. Може да увредим черния дроб, храносмилателната система. Изобщо, ако нямаме сигурност в стерилизационния режим, при който са направени тези домашни консерви, мой съвет е въобще да не ги купуваме”, заяви проф. Байкова.
Относно туршиите, които се предлагат насипно по пазарите, тя уточни, че единственият риск е дали са много солени и имат ли скрити консерванти. “Проблемът са консервантите, които могат да причинят възпалителни процеси, те са гастритогенни. Прибавят ги, за да им удължат трайността, слагат аспирини, натриев бензоат и какво ли не. Това важи и за зелевият сок. Никога не бих си купила такова нещо, чудя им се на хората. Като с виното или ракията, продавани на сергия. Няма етикет, не се знае как са произведени. А даже в ресторанта има посочени съдържанието и алергените”, заключи проф. Донка Байкова.
Възможно е да влезем в болница
Ботулизъм и стомашни възпаления са най-честите проблеми
Забавяне на лечението може да доведе до смърт
Смъртоносният микроб се размножава под капачката на бурканите при пълна липса на кислород.
Продуктите от домашното консервиране могат да се превърнат в смъртоносни, предупреждават здравните власти. Нито солта, нито оцетът, нито продължителното варене или замразяване, неутрализират причинителите на ботулизма. Това е хранително отравяне, което може да има фатални последици, а причинителят се крие под самата капачка на стерилизирания буркан. Това обясняват от Министерството на земеделието и храните. На своята страница в интернет те са публикували списък с рисковете от консервирането на хранителни продукти в буркани. Става дума за отравяне, което се предизвиква от микроби, широко разпространени в природата – микробът е клостридия. Той се среща в почвата и водата, върху зеленчуците и плодовете, като образува върху тях спори. Те са много устойчиви, издържат на многочасово варене и силно дезинфекциране.
Затова дълго време се запазват във външната среда, но покълват при благоприятни условия. Вегетират във външна среда, но се размножават само при пълна липса на кислород. Точно такива условия се създават при консервиране в домашни условия с маринати на гъби, риба, месо, а също и в колбасите.
При размножаването си причинителят на ботулизма отделя бактериална отрова, наречена ботулинов токсин. Това е една от най-силните органични отрови, известни в природата.
Ако попадне в организма на човека дори в нищожно количество, може да се превърне в смъртно опасно вещество, обясняват здравните власти и са категорични, че най-често хранителните токсикози от ботулизъм идват от домашно консервирани храни.
За туршии се доверяват на кварталните магазини
В Бургас са скептични към месата в буркани
7 лева върви буркан с месо от домашно пиле или кокошка.
Бургазлии са скептични към продаваните меса в буркани. Макар те да се предлагат в био магазини или фирмени, на мандри, хората избягват да ги купуват. Това са месо от домашна кокошка, телешко месо или пастет в буркан, както и свинско, и много други.
“Не е ясно колко време са престояли в магазина бурканите. Едно време на село, баба ми правеше пиле в буркан и много обичам, но не мога да рискувам с предлаганите готови буркани с меса”, каза бургазлия.
7 лева върви буркан с домашно пиле или кокошка, около 5 лева, но в малък буркан е пастетът.
Друг е въпросът с туршиите. Бургазлии масово се доверяват на кварталните магазини за плод и зеленчук. Има много хора от вътрешността на страната, примерно от Хасково и Харманли, които са ги наели и снабдяват със своя продукция. Освен това сами правят туршия и кисело зеле.
Много от клиентите си купуват от тях готови буркани и зелки от бидон.
Има случаи обаче, в някои магазини да се продават големи буркани с листа за сърми от кисело зеле или с нарязано кисело зеле, които не са пресни. Те си личат още на пръв поглед, а и затова всеки предпочита да купува от магазините.
Лютеницата е по 5,50 – 6 лева
Варненци купуват бабини сладка от пазара
Неделният фермерски пазар във Варна се пълни с хора, които търсят биопродукти с доказан произход.
Варненци пазаруват предимно сладка от импровизираните сергии, на които пенсионерки продават домашна продукция край пазарите. Най-търсени са сладкото от ягоди и от малини. Малко бурканче от 250 грама се търгува за 4-5 лв. Същото, но със сертификат, може да се купи от фермерски пазар за 7 лв. Въпреки разликата, неделният специализиран пазар е пълен с хора, които предпочитат да платят повече, но да са сигурни, че стоката е с доказан произход. Клиенти купуват от бабите още лютеница за 5,50-6 лв., както и големи буркани с домати за лев по-малко. Консерви с месо почти не се предлагат, защото търсене липсва. Варненци пазаруват месни консерви основно от производители чрез специализирани групи във фейсбук, за да са сигурни, че ще получат качествена стока. Обичайно тя се доставя на няколко места в града по график, а разфасовките обичайно са по 380 грама. Телешкото върви по 11 лв., свинското – по 8 лв., а пилешкото – по 7,50 лв. Някои варненци купуват по този начин и друга зимнина – големи буркани кисели краставички за 4 лв., гювеч и печени чушки- за 8 лв., но мнозина сами си ги приготвят в почивните дни.
Хванаха 30 000 литра, текат проверки по казаните
Търговията с наливна ракия в интернет също е забранена
До 30 литра с нисък акциз на година
Регистрираните по закон казани за ракия са за услуга на хората, които искат си направят домашен алкохол от свои или купени плодове или грозде.
Продажбата на наливна домашна ракия в търговската мрежа, в заведения или чрез обяви в интернет е забранена. Нелегалните производители и търговци на алкохол от висок градус, който не е бутилиран и със залепен акцизен бандерол, рискуват да получат присъди, тъй като тези деяния са криминализирани (виж карето).
Законът за акцизите и данъчните складове предвижда глоби за варене на ракия извън регистрирани казани от 1000 до 3000 лева за физически лица и за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция от 2000 до 6000 лева, както и заплащане на дължимия акциз и отнемане на средството за изваряване.
Над 30 000 литра нелегален етилов алкохол са задържани от началото на 2024 г., съобщиха вчера от Агенция “Митници” на запитване от “Труд news”. Голямата част от откритата ракия е наливна – в туби и бидони. При част от проверките са установени и нерегистрирани казани.
Но точно през есенните месеци е “жътвата” за този вид нарушения и в момента в цялата страна се извършават засилени проверки на местата за варене на “огнена вода”. В някои случаи митничарите използват метода “клиенти под прикритие” като се уговарят да купят “скоросмъртница” или “пукница” и от нелегални, и от регистрирани казани. В някои от акциите участват и полицаи.
По закона регистрираният казан се води като “Специализиран малък обект за дестилиране” (СМОД). Обща вместимост на съдовете в него е до 1000 литра включително и там се “пече” ракия от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление. Тоест – тези обекти предоставят услуга на гражданите, които да си варят ракията в техните съдове. Казанджиите събират такса за услугата, а също така са длъжни да събират и внасят на държавата дължимия акциз.
Всяко българско семейство има право да извари до 30 литра ракия годишно, като за това плаща акциз по намалена ставка – 2,20 лв. на литър. За всеки литър над това количество, дължи акциз по пълната ставка, която е два пъти по висока – 4,40 лв. на литър. Тези ставки са за ракия 40 градуса (а обикновено домашната винаги е с по-висок градус – б. р.). Следователно ако човек свари 40 литра ракия – той трябва да плати на държавата 110 лева – 66 лева по ниската ставка и още 44 лева по високата.
Тази ракия е предназначена за лична консумация. Тя не може да се търгува в магазини, заведени или по интернет.
От началото на 2019 г. в Министерство на икономиката е създаден регистър на лицата, които произвеждат или търгуват с дестилационни уреди – казани. В същия регистър се вписват и уредите, купени, за да бъдат инсталирани в СМОД. Иначе всеки може да си купи от пазарите меден казан с капак, лула и серпентина, или да си направи казан от барабан на стара пералня.
Рискува обаче сварената в тези самоделни съдове ракия да не е с добро качество, а отделно да си навлече куп неприятности, ако бъде разкрит като нелегален производител, включително и да му конфискуват самоделките.
От 2019 г. строги текстове в Наказателния кодекс
От 1 до 6 г. затвор за нелегални производители и търговци на алкохол
Който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 12 000 до 100 000 лева. Това гласи алинея 2 на чл. 234 от Наказателния кодекс, който влезе в сила през 2019 г. Ако това деянието бъде извършено повторно, от престъпна група или в големи размери наказанието става от 2 до 8 години затвор. Също преди 5 години депутатите приеха и алинея 4 от същия чл. 234 от НК, според която всеки, който в нарушение на установения ред изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, както и технически съоръжения, за които знае или предполага, че са предназначени или послужили за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия по ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до три години. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.