Министерството на външните работи, президентството и канцеларията на омбудсмана още от миналата година са били запознати със случая „Желяз Андреев”, но не са направили нищо, за да защитят обвинения в САЩ наш сънародник с мотива, че няма официално искане за екстрадирането му. Това стана ясно от думите на освободения вчера от ареста млад мъж в студиото на „Тази сутрин”.
Магистратите в Добрич го пуснаха с мярка „Подписка”, след като прокурори в Маями поискаха той да бъде съден зад Океана за сделки със Сирия на фирмата, в която е работил. Важната подробност е, че Желяз е бил служител в кол център на много ниско ниво и не е имал никакви ръководни функции.
„Моите задължения се свеждаха до това да се свързвам с клиенти по телефона. Връзката се осъществяваше по телефон и имейл, аз трябваше да им изпращам оферти с нашите цени, които те евентуално да одобрят и да ни изпратят обратно документ за покупка (…) Ние продавахме на много компании, но в нито един момент не сме се замисляли, че продаваме на държава под ембарго, не сме били информирани”, разказа той.
Андреев подчерта, че само и единствено е изпращал вече подготвени от други хора документи и никога не е изготвял нищо.
Той беше категоричен: „Аз и останалите българи сме в тази ситуация заради безхаберието на собствениците на компанията, защото това, което те търсят, е евтина работна ръка в Източна Европа”.
Той заподозря и че работодателите му са сключили сделка с прокуратурата, защото при 40-50 години затвор в обвинителния акт са получили по най-много 2 години за същите продажби на части за Сирия.
Приятелката му Милена Здравкова, която е работила на същата позиция, разказа, че условията във фирмата са били лоши – със сериозен стрес за новите служители и инструктажи, които се разминават с реалната ситуация.
И двамата бяха категорични, че никой от началниците не е поставял въпроса за ембарговите страни и стоки.
Въпреки това още от миналата година името на Желяз е в списък на лица, обвинени в незаконни сделки със Сирия. „Миналата година ние потърсихме Външно министерство, президентството и омбудсмана. Отговориха ни, че докато няма искане за екстрадиция на български гражданин, нямат какво да направят – е, вече има”, посочи той.
Милена призова институциите за бърза реакция, защото до края на законовия едномесечен срок приятелят й може да се окаже в американски затвор с непосилна гаранция. Така, с вина или не, може да се наложи да остане зад решетките до края на процеса.
Добричките полицаи, по все още незнайни причини, решили да подмамят Желяз в полицейското управление и преди прибирането му за Великден казали на майка му, че го търсят като свидетел на ПТП. Милена разказа, че преди 2-3 години двамата действително са дали показания за случай с блъснат пешеходец и тя си помислила, че може би полицията си е свършила работата и е намерила шофьора.
Вместо това, обаче, нейният приятел се оказал в ареста, при това за 48 часа без адвокат. Мотивът – празниците. Според специалиста по международно частно право адв. Ивайло Дерменджиев това е недопустимо, но не по-малко недопустимо е и самото искане за екстрадиция.
„Казусът е започнат погрешно изначално. Желяз не е материално отговорно лице по нашето право, нито изпълнява управленски функции. Това е разликата между нашето и англосаксонското право”, обясни той и посочи, че според приетата в САЩ система е много по-лесно човек да бъде обвинен на база на документ, който е подписал.
„Конвенцията не е много справедлива, защото се опитва да съвместява две почти несъвместими правни системи”, подчерта юристът. Според него това, което се търси в Америка, няма български еквивалент и така все пак има основание нашата страна да откаже да предаде Желяз и процесът срещу него да се води задочно.
Желяз и Милена ще бъдат на протеста в София днес, а акции ще има и в Добрич и Лондон. „Тези протести не са само в моя подкрепа, те са в защита на всеки млад българин, който работи във фирма, която е аутсорснала своята дейност в България – може да бъде ваш приятел, вашето дете”.