Тази поговорка, плод на народната мъдрост, от която вземам заглавието, присъства при Ницше в „Залезът на кумирите” в известната му мисъл, че „това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Това е начин на изразяване, който ни връща към действието на ваксината (заразяване със злото, за да се защитиш) и към задълбочената идеята, според която „шум” може да унищожи порядъка или напротив, може да спомогне за пренареждането му, съобразно начина, по който порядъкът е в състояние да „чува” този „шум”.
Как ще тълкувате тероризма според този възглед? Дали той е единствено източник на лична скръб и колективно нещастие? В състояние ли е да унищожи нашите души и нашите демокрации, тласкайки ни към абсурдно отмъщение и отказ от всичките ни принципи? Или пък може да си представим, че отговорът, който ще му дадем, ще помогне на нашите общества и на всеки от нас да разреши огромните и твърде дълго пренебрегвани проблеми?
Ако нашите общества са в състояние да чуят какво им казва тази вълна от лудост, ако запазят хладнокръвие в лицето на тази разрастваща се световна война, те ще си извлекат пет много важни извода за бъдещето:
1. Отделяне на много повече средства за нашата сигурност. Значително увеличаване на свързаните с това бюджети (за отбрана, правосъдие и вътрешен ред), насърчаване на развитието на инициативи в тази сфера, мобилизиране на цялата нация, на запасняците на Националната гвардия, на училища и предприятия в това осъзнаване и това желание да се борим за нашите ценности.
2. Споделяне в рамките на членките на ЕС на новите средства, финансирани с допълнителни европейски пари за гарантиране на защитата на границите и управляване на потока от мигранти. Така европейският проект ще преоткрие своя висш политически и рационален смисъл.
3. Прилагане на настъпателна политика за устройване на младите на работа, особено онези, които не са получили професионално образование. Известно е какво трябва да се направи, дори с малко ресурси, така че всеки младеж да получи шанс да се реализира в обществото и да бъде полезен.
4. Въвеждане в образователната ни система на необходимите елементи за събуждане на желанието за съвместно живеене, от носене на униформи в училище до участие в масови събития, от светското образование до това по религия. Всичко това ще даде нов смисъл на идеята за принадлежност към една национална общност.
5. Насърчаване на сдружаването в културната сфера и спорта, така че чрез съвместни инициативи французите да се сближават. Такава политика ще окаже положително въздействие не само върху сигурността ни, но също и върху растежа, заетостта и радостта от живота заедно. Трябва да правим това в дългосрочен план. Дано, изправени пред такива трагични събития като атентатите, политиците най-сетне ясно и смело да решат, в разгара на лятото да се съберат като оставят настрана дребните съперничества, за да имат куража да стартират през септември такава програма за национално единство.
Френските политици няма да го направят без външен натиск: те са толкова неспособни да се обединят в името на такава програма, колкото са негодни и за изработване на различни програми за предстоящите президентски избори. Ако страната го иска, трябва да го наложи. Не може да има по-важно ваканционно задължение от това.
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.
Източник: БГНЕС