Една анонимница – Б. Младенова, отсече: няма закана, няма заплаха, всичко е окей, кои сме ние да съдим Слави?
Станислав Трифонов не ме е заплашвал.
Не е обявявал от телевизионния екран, че ще ме „опъне“.
20-те карамфила, които ми изпрати, не са мафиотско предупреждение за готвено убийство.
Бележката до мен „ето ти „Интимохелп“, за да не ти мирише вагината, защото ще я използвам…“ не е закана за изнасилване.
Изобщо между нас всичко е окей, поне според прокурорката от Софийска районна прокуратура Б. Младенова. В специално постановление тя отказва да образува производство срещу Трифонов по моя жалба срещу него. Липсвали данни за извършено престъпление.
Не знам коя е прокурорката Б. Младенова. Тя не благоволи да ме повика на разпит, не пожела да се запознаем. Дори не си е написала цялото име под постановлението, което е изпратила по пощата до домашния адрес на баща ми?! (при положение че изрично посочих друг адрес за кореспонденция в полицията…)
Б. Младенова… Може да е Бисерка, Босилка, Бонка, Богомилка, все тая. Женичката се крие ленно зад тихата си анонимност, пък и аз чудесно съзнавам: Богомилка, или както й е там името, не е решила сама да „отсвири“ сигнала ми. Такова решение не се взима току-така в българската прокуратура. В българската прокуратура такова решение се взима след съгласуване с един единствен човек – главния прокурор Сотир Цацаров.Алфата и омегата на законността.
Ще кажа на Богомилка и на г-н Цацаров: не ви пожелавам, дами и господа, институциолизирана телевизионна мутра като Станислав Трифонов да се заканва, че ще ви използва вагините. И да се подпише саморъчно под заканата. Децата ви да я прочетат и да се стресират за дълго.
Ще ви кажа и още нещо: това, вашето, не е прокуратура, не е полиция, не е съдебна система, още по-малко има общо със справедливостта и правата на гражданите.Няма оправия за вас – и двайсет инспекции от Брюксел да ви пратят, ще си останете същите повратливо-конюнктурни типове.
Толкова сте жалки, че дори не накарахте Трифонов да подпише предупредителен протокол в полицията. Една елементарна, нищо и никаква санкция.
В СДВР буквално се бяха панирали от височайшия гастрол на „шоумена“, счупиха си кръстовете от навеждане. Накрая, след разпита му, го пуснаха да се измъкне от причакващите го журналисти през служебния паркинг. Уж силни, здрави мъже в униформи, а да ги гони такъв страх?
„Ау, сега как ли ще ни разнася по телевизията…“ С тези думи ме посрещнаха в СДВР, когато отидох да подам сигнала си срещу Станислав Трифонов.
Как щял да ги разнася по телевизията… Това са притесненията на хората, овластени да бдят за сигурността на гражданите. Какво ще кажат по телевизията и какво ще се напише във Фейсбук – ето критерият, по който работят полицията от времето на Румяна Бъчварова и прокуратурата от времето на Сотир Цацаров.
Аз нямам телевизионно шоу всяка вечер в праймтайма на Би Ти Ви. Не правя референдуми, не събирам хиляди по стадионите, не ме спрягат за новия народен месия. Какви са шансовете ми в битката с Трифонов? Никакви.
Не съм се и заблуждавал, че някой – особено Цацаров, ще дръзне да образува производство по жалбата ми. Ами ако утре Трифонов дойде на власт? Нали г-н Цацаров трябва да е в добри отношения с министър-председателя, да му се отчита всяка сряда в кабинета под формата на „работни съвещания“. Така се разбира у нас разделението на властите.
А и мутрите, особено овластените мутри, все още са над закона в България. Колкото и държавата да се пъчи с показните си кампанийни акции из „кварталите на богатите“ в София. Всичко е пунта мара, знам го от печалния си опит.
Да натръшкаш на земята два джипа с борчета, понеже били „кортеж“, не е геройство, а произвол. Геройство е да посмееш да ги обвиниш и да успееш да ги осъдиш. Подобна справедливост обаче е дефицит. /Пик