ЕС потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, но поиска реформи. Това е равносметката от проведената днес в София Среща на върха ЕС-Западни Балкани, съобщи репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.
Срещата бе първата по рода си от 15 години насам и демонстрира подновения ангажимент на ЕС към региона, който остава нестабилен две десетилетия след разпада на бивша Югославия. Домакин на разговорите на високо ниво бе българският премиер Бойко Борисов, а срещата е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС, чийто основен приоритет е именно европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани.
Софийската декларация
Участниците в разговорите подписаха заключителна декларация, от която става ясно, че ЕС е решен да засили ангажиментите си на всички равнища в подкрепа на Западните Балкани, а страните от региона заявиха, че европейската перспектива е техен твърд стратегически избор. Няма конкретна информация кога може да се очаква страните от региона да се присъединят към ЕС.
Посочено е обаче, че Съюза стартира приоритетна програма с цел да се ускори подобряването на живота на хората от Западните Балкани.
На срещата на върха и в приетата Софийска декларация бе подчертана важността на дълготрайния ангажимент на Западните Балкани към принципите на правовата държава, борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на малцинства.
Лидерите на ЕС и Западните Балкани постигнаха съгласие да предприемат редица действия, чрез които да се подобрят енергийната и транспортната инфраструктура и цифровата свързаност в региона. ЕС ще предостави безвъзмездни средства за допълнителни 11 приоритетни транспортни проектa (автомобилен транспорт, железопътен транспорт, пристанища) на обща стойност 190 милиона евро.
С тази инвестиция могат да бъдат осигурени до 1 милиард евро заеми от международни финансови институции. С цел разработването на новата програма за цифрови технологии за Западните Балкани ЕС е заделил 30 милиона евро за инвестиции за осигуряването на широколентов достъп в целия регион. Партньорите постигнаха съгласие за разширяване на наличните в региона механизми за намаляване на разходите за роуминг, така че да се обхванат и шестте държави партньори.
Същевременно ЕС ще разработи пътна карта за намаляване на цената на роуминга между Западните Балкани и ЕС. Освен това ЕС ще насърчава преминаването на региона към нови енергийни източници, особено източници на възобновяема енергия, включително устойчивото използване на водноелектрическата енергия.
В областта на икономическата свързаност Комисията продължава да подкрепя собствения план на региона за създаване на регионално икономическо пространство, като срещата на върха приветства ангажиментите за ускоряване на работата по признаването на квалификациите и улесняването на търговията в рамките на Западните Балкани.
Комисията ще увеличи предоставяната подкрепа за младите хора и образованието, по-специално с удвояване на финансирането по „Еразъм +“ за региона и чрез стартиране на пилотен проект за мобилност в областта на професионалното образование и обучение. Наред с това партньорите поеха ангажимент за програмата за цифрови технологии за Западните Балкани, с която ще се подпомогне преходът на Западните Балкани към цифрова икономика. Тя включва мерки като изготвянето на пътна карта за намаляване на разходите за роуминг и пакет за техническа помощ за потенциални инвестиции в области като широколентовия достъп.
Следващата среща ЕС-Западни Балкани ще се проведе след 2 години в Хърватия, по време на нейното ротационно председателство на Съвета на ЕС.
След края на срещата българският премиер заяви, че всички участници си тръгват от нея с „по едно наум“ и подчерта, че единственото спасение е в това да бъдем единни. Символ на това бе и появата на германския канцлер Ангела Меркел, британския премиер Тереза Мей и френския президент Еманюел Макрон на самата среща – тримата пристигнаха заедно в НДК, като преминаха пеша по Моста на влюбените.
Българският премиер изтъкна още, че е важно да се работи в сътрудничество със страните от Западните Балкани, за да се ограничи влиянието на други геополитически сили в региона. „На тази среща на върха успяхме да създадем още по-тесни връзки с нашите приятели от Западните Балкани, които всеки ден, стъпка по стъпка, се приближават все повече до Европейския съюз — всеки със собственото си темпо и собствените си достойнства. Свързаността с Европейския съюз означава споделяне на ценностите и принципите му, включително зачитане на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната власт и свободата на словото, защото Европейският съюз на първо място е общност на ценности и закони“, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви, че стабилността на Балканите е стабилност и за ЕС.
Той коментира, че всички държави от Западните Балкани са в Европа, но ако тези държави искат да станат пълноправни членки на общността, трябва да уважават нейните правила.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск определи срещата като успех. Той посочи, че за Западните Балкани няма друга алтернатива освен Европа и отбеляза, че Европейският съюз е и ще остане най-надеждния партньор на страните от региона.
Туск отбеляза също, че проектът за свързаност между ЕС и страните от Западните Балкани не е алтернатива на разширяване на съюза.
По думите на Доналд Туск има скептицизъм по въпроса с разширяването на Европейския съюз, но тенденцията да се върви към това е абсолютно ясна.
Според него намерението на ЕС не е да разваля процеса по „европейска свързаност“, предлагайки „бърза писта“ за присъединяване на страните от Западните Балкани.
Германският канцлер Ангела Меркел не се ангажира с конкретни дати за приемане и заяви, че днес говорим не за разширяване на ЕС, а за даване на европейска перспектива на страните от региона. От своя страна френският президент Еманюел Макрон коментира, че реформата на ЕС и еврозоната е основната предпоставка за разширяването на общността.
Tърговските отношения със САЩ и ядреното споразумение с Иран
Другите две основни теми по време на срещата на върха бяха търговските отношения със САЩ и излизането на щатите от ядреното споразумение с Иран. Що се отнася до ядрената сделка с Иран има единодушна договореност ЕС да поддържа сделката, докато Иран изпълнява условията по нея. „Ще се действа“, ако европейските интереси бъдат застрашени, обяви Доналд Туск.
Във връзка с коментари, че Иран може да е „непредсказуем“, Доналд Туск посочи, че истинският геополитически проблем е не когато имаш непредсказуем опонент, а когато най-добрият ти приятел е непредсказуем и поясни, че това е най-големият проблем пред ЕС и САЩ в момента. „Нашето становище е да продължим близкото си сътрудничество с настоящата американска администрация, но за тази цел имаме нужда от по-малко капризи и по-последователен подход. И говорим за всеки аспект от геополитиката“, коментира Юнкер и добави, че ЕК ще продължи своето сътрудничество с Иран.
Европейската комисия вече има начертан път как да действа и по въпроса с търговията със САЩ, но това ще се случи, ако САЩ изключи ЕС от своите нови митнически ограничения. „Ние искаме неограничено изключение от тарифните мерки в САЩ. Ако това стане, ние сме готови да започнем преговори с нашите трансатлантически партньори“, обясни Юнкер.
Той допълни, че ще се търси засилване на сътрудничеството между САЩ и съюза в сферата на енергетиката. ЕС е готов да обсъжда и реформа в Световната търговска организация.
Юнкер отново посочи, че ЕС няма да преговаря със САЩ с „Дамоклев меч над главите ни“.
Напредък за името на Македония
След няколко срещи, проведени помежду им през последните два дни, гръцкият и македонският премиер обявиха, че са постигнали напредък в преговорите по отношение на името на Македония. Министър-председателят на Македония Зоран Заев заяви, че двамата са се обединили около един вариант за име на Македония, но не пожела да разкрие какъв, преди да я „обсъдят в страните си“. „От днес приятелството между Македония и Гърция е дори по-силно, надявам се до края на председателството да имаме решение на спора за името на страната“, каза Заев.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас подчерта от своя страна, че с македонския си колега са „покрили голяма част от разстоянието, но все още има път за изминаване“.
„Разглеждаме обстойно всички подробности, но все още не сме в състояние да говорим за споразумение“, допълни Ципрас.
Подкрепа за България
В рамките на срещите и събитията, съпътстващи форума страната ни получи подкрепа по две важни теми. Подготвяните регламенти на ЕС – „Мобилен пакет I“ и „Мобилен пакет II“, налагащи нови правила в придвижването на стоки и хора и предизвикали недоволството на българските превозвачи, са били обсъдени на среща между германския канцлер Ангела Меркел, българския премиер Бойко Борисов и френския президент Еманюел Макрон късно вечерта в сряда.
Канцлерът Меркел увери, че диалогът за българските превозвачи ще продължи, а президентът Макрон изрази надежда, че решения по темата ще има през септември. „Бих желал да постигнем компромиси в идните месеци. Желаем задълбочена реформа в директивата за командированите работници. Благоприятно настроени сме към определени правила, като отчитаме спецификата на сухопътния транспорт в България“, коментира той.
Междувременно френският президент изрази подкрепа към присъединяването на България към чакалнята на еврозоната.
По думите му страната ни е изпълнила условията за това. Той поздрави България и за качествената защита на границите. „Остават да се водят технически разговори между министрите. Мисля, че няма да е отговорно да се бърза с ангажименти, тъй като сме в процес да промяна на правилата. Отчитаме качеството на работата, която осъществи България“, каза още Еманюел Макрон.