Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в интервю за гръцки вестник точно преди започналото днес негово историческо посещение в Гърция, че трябва да се ревизира Договора от Лозана, с който през 1923 г. се уреждат множество въпроси, включително границите на новата Турска република с Гърция, България, в Близкия изток и статутът на Проливите.
Той е правил подобни изявления през септември на 2016 г., но пред свои симпатизанти. Сега го казва във връзка с първото посещение на турски държавен глава в Гърция от 65 години насам, по време на което ще гостува и в Комотини (известен в България още като Гюмюрджина) в Източна Гърция, където има мюсюлманско население.
Думите му веднага бяха отхвърлени от президента Прокопис Павлопулос. „Лозанският договор определя територията и суверенитета на Гърция и Европейския съюз и не подлежи на предоговаряне. В него няма недостатъци, не се нуждае от преразглеждане или обновяване“, каза той по време на срещата си с Ердоган.
Турският президент заяви, че защитата правата на етническите турци в Гърция е приоритет за Анкара. Мюсюлманите, живеещи в граничния район Западна Тракия, не могат да избират свой Главен мюфтия, докато християнските общности в Турция свободно избират свои патриарси, а това означава, че Лозанският договор не се прилага справедливо, цитира думите му „Ройтерс“.
„Как може да твърдим, че Лозанският договор е в сила? В този смисъл Лозана не действа. Трябва да докажем, че Лозанският договор е приложим, като направим това“ (бел.ред. – разрешим проблема).
В напрегната размяна на реплrки с Павлопулос той каза също, че Гърция не би влязла в НАТО без подкрепата на Турция. „Позволихме ви да се върнете в НАТО. Ако не бяхме ние, нямаше да бъдене допуснати обратно“, заяви Ердоган, имайки предвид, че Гърция се оттегли през 1974г. от алианса след нахлуването на Турция на Кипър, предизвикано от гонения срещу етнически турци от преврат, вдъхновен от хунтата в Атина. Гърция бе приета отново в редиците на съюза през 1980г.
Какво точно каза турският президент
В интервю за в.“Катимерини“ Ердоган бе попитан какво по-точно има предвид, когато говори за ревизия на договора, включва ли това промяна на граници и как това се отнася до Гърция и другите райони, засегнати от него. „Преди всичко, Лозанският договор обхваща не само Гърция, но и целия район и само заради това мисля, че с времето всички договори се нуждаят от ревизия. В светлината на последните събития Договорът от Лозана се нуждае от ревизия – не само за Турция, но и за Гърция.“
След това той обяснява, че подобен процес може да е от взаимна полза, „но, разбира се, има хора, които не разбират за какво изобщо става дума“. „Тези хора не знаят достатъчно какви са последиците от Лозанския договор, но веднага ме обвиняват и търсят друг смисъл зад изявленията ми, а зад тях няма нищо скрито.“
Ердоган обяснява, че не иска да навлиза в подробности, но причината да говори за ревизия е, че „продължават разговори за островите и други въпроси и само заради едно събитие нещата се усложниха. Мисля, че това е нещо, което трябва да преодолеем в едно такова обширно море като Егейско. Търговски и туристически кораби трябва да плават без проблеми. Трябва да преодолеем всякакво усложняване.“
Подобни преговори няма да са балансирани, защото в речта си миналата година казахте, че Анкара съжалява, че с Лозанския договор е предала определени острови на Гърция, докато в същото време Атина не иска нищо, пита „Катимерини“.
„Не си спомням изчяло тази реч“, отвръща Ердоган. „Когато говоря за ревизия, имам предвид дискутиране по всички въпроси – от А до Я. Гърция може да не се чувства комфортно по някои въпроси, с някои условия, но можем да седнем и да разговаряме. Има и много кризи, които досега можеше да бъдат уредени. (…) Това е много важно за бъдещето на страните ни – можем да уредим споровете си като разговаряме.“
© Reuters
Турският президент не посочва в какъв формат си представя ревизията на международно споразумение, по което страна са няколко държави, включително Великобритания, Италия, Румъния, Сърбия и Япония. Текстът, с който понякога се урежда положение, съществуващо фактически от десетилетия, формално определя границите на Турската република след разпадането на Османската империя. Това включва и българо-турската граница, макар България да не е страна по договора.
Запитан как си представя на теория уреждането на споровете в Егейско море, Ердоган отговаря, че двете страни могат да дадат начало на такъв процес и обяснява: „Имаме проблеми с очертаването на въздушното пространство, морските граници и континенталния шелф. Има определени проблеми, които лесно може да бъдат преодолени, включително с взаимни отстъпки.“ Той обяснява, че Турция не е съгласна със съществуващото положение около границите на териториалните води и въздушното пространство, защото това създава проблеми за турските кораби, а бойните и гражданските самолети не бива да са заплаха един за друг.
Премиерът Алексис Ципрас каза на срещата си Ердоган, че не може да има преразглеждане на Лозанския договор. „Истината е, че съм леко объркан относно това, че той поставя на масата идея да зе модернизира, да се обнови, да се прилага Лозанският договор“, допълни той на съвместната им пресконференция.
Споразумяхме се, каза Ципрас, да започнем „мерки за изграждане на доверие – да продължим разговорите помежду си по въпросите на сигурността и да проучим позициите си относно континенталния шелф“, съобщи „Ройтерс“. „Опитахме да прекратим неразбирателствата и да разберем какво има предвид другият… От наша страна, аз изтъкнах, че трябва да прекрати нарушаването на въздошното ни пространство в Егейско море от Турция.“
Гръцките медии, обаче, се фокусираха върху размяната на реплики между Ердоган и Павлопулос, продължила половин час. В нея гръцкият президент напомни на турския си гост, че освен всичко друго е и професор по право. „Лозанският договор е фундаментът на нашето приятелство“, добави той, докато министри подаваха на двамата бележки с информация.
Ердоган засегна и положението на етническите турци – над 100 000 души, които Гърция нарича мюсюлмани, а не турци. „Те не могат да приемат пред училището да пише думата „турско“, каза той.
Отношенията между двете страни значително се подобриха, но мнозина гърци продължават да вярват, че към страната им има териториални претенции. Ердоган поне на два пъти подчерта, че това не отговаря на истината.
„Ердоган е първият турски президент, посетил Атина от 1952г. насам. Сега прави всичко възможно следващата подобна визита да не се състои още век и половина“, казва пред „Ройтерс“ Волфанго Пиколи, един от ръководителите на Teneo Intelligence.