На днешния ден преди 111 години е роден един от най-талантливите родни писатели, признат още приживе за класик на българската литература, творецът удостоен с най-високото научно звание – академик, Емилиян Станев.
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден в гр. Търново. Сам променя рожденото си име Никола, преди да публикува разказа „Крадецът и кучето“ през 1932 г., за да се отличи от прочутия по това време историк и автор на учебници Никола Станев.
През 1922 г. семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. През 1932-1944 г. е чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955 г.).
Първите си творби започва да публикува през 1931 г. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. Измежду най-значимите му книги са „Примамливи блясъци“, „Вълчи нощи“, „Делници и празници“, „Дива птица“, „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др. Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“, „Чернишка“ и др.
Емилиян Станев е носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г. Две години по-късно е удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература. Обявен е и за почетен гражданин на Димитровград.
Умира на 15 март 1979 г. в София.
Ето някои от най-запомнящите се и вдъхновяващи цитати на големия Емилиян Станев:
„Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш.“
„Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.“
„Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила…“
„Няма нищо по-тягостно от повторение на миналото.“
„Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.“
„Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест – да прощавaш.“
„Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.“
/кмета